Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-117/83: Könecke/Balm, Заключение от 20 юни 1984 г.
1. Позволява ли член 4 от Регламент (ЕИО) № 1071/68 на Комисията от 25 юли 1968 година, с който се определят подробни правила за предоставяне на помощ за частно складиране на говеждо и телешко месо (Официален вестник, Специално издание на английски език 1968 (II), стр. 354), на националните интервенционни агенции, след изтичане на периода на складиране, да възстановят депозит, който е бил неправомерно освободен?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: Съвместими ли са с правото на Общността национални разпоредби, съгласно които е възможно да се отмени неправилно решение за освобождаване на депозит и да се изиска обратно сумата на депозита след изтичане на периода на складиране?
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен: Съвместими ли са с правото на Общността национални разпоредби като описаните във втория въпрос, които предоставят на интервенционната агенция дискреция при отмяната на решение за освобождаване на депозит и съответно при възстановяване на този депозит?
4. Ако на първия или втория въпрос е даден положителен отговор: Какво е естеството на вземането, обезпечено с депозита, посочен в член 4 от Регламент (ЕИО) № 1071/68?
5. Ако отговорът на четвъртия въпрос е, че вземането, обезпечено с депозита, е вземане за санкция: Нарушават ли член 4 от Регламент (ЕИО) № 1071/68 и предвидената в него санкция по-висши норми на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-170/83: Hydrotherm, Заключение от 20 юни 1984 г.
1. (a) Трябва ли Регламент № 67/67/ЕИО (относно блоковото освобождаване) да се прилага дори ако няколко юридически независими предприятия участват от едната страна на договора
(b) Има ли значение, че предприятията, участващи от едната страна на договора, са свързани помежду си на лично ниво и формират единна икономическа единица за целите на договора
2. Трябва ли Регламент № 67/67 да се прилага дори ако поетите задължения обхващат не само определена територия на Общия пазар, но и държави извън Европейската общност
3. За да се приложи член 3, буква б), точка 1 от Регламент № 67/67, необходимо ли е страните да са приели условия относно упражняването на право на индустриална собственост (в случая търговска марка), които предполагат, че то може да бъде използвано за предотвратяване или възпрепятстване на придобиването или продажбата на стоки, обхванати от договора и които са правилно маркирани или пуснати на пазара, или е достатъчно за целите на тази разпоредба, че използването на търговската марка за предотвратяване или възпрепятстване на паралелен внос не е уредено в договора
4. Приложим ли е член 3, буква б), точка 1 от Регламент № 67/67 дори ако страните по договора нямат правната възможност, чрез упражняване на правата върху търговската марка, да предотвратят придобиването или продажбата на стоки, обхванати от договора и които са правилно маркирани или пуснати на пазара
5. Ако на четвъртия въпрос трябва да се отговори положително, необходимо ли е също така, за да се приложи член 3, буква б), точка 1, страните по договора действително да използват търговската марка за предотвратяване или възпрепятстване на придобиването на стоки, обхванати от договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-218/83: Les Rapides Savoyards/Directeur des douanes и droits indirects, Заключение от 19 юни 1984 г.
1) Следва ли Споразумението от 22 юли 1972 г., сключено между Европейската икономическа общност и Швейцарската конфедерация, Протокол № 3 към него и регламентите на Общността да се тълкуват в смисъл, че когато стойностите, приети за определяне на митническата стойност на даден продукт, са изразени във валута, различна от тази на държавата членка, в която се извършва оценката, те трябва да бъдат конвертирани по официалния обменен курс, действащ към датата на регистрация на декларацията
2) Ако не, как съгласно правото на Общността трябва да се изчислява този обменен курс?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-71/83: Tilly Russ/Nova, Съдебно решение от 19 юни 1984 г.
Може ли коносаментът, издаден от превозвача на изпращача, като се вземат предвид съответните общоприети практики, да се счита за „писмено споразумение“ или „споразумение, удостоверено в писмена форма“ между страните по смисъла на член 17 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела и, ако да, това правило прилага ли се и по отношение на трето лице, държащо коносамента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-129/83: Zelger/Salinitri, Съдебно решение от 7 юни 1984 г.
За целите на разрешаването на въпроса кой съд на договаряща държава е първи сезиран с производството (член 21 от Конвенцията), решаващият момент ли е този, в който документът за образуване на производството е депозиран в съда („Anhängigkeit“), или моментът, в който — чрез връчване на този документ на ответника — производството е станало напълно образувано („Rechtshängigkeit“)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-94/83: Heijn, Заключение от 7 юни 1984 г.
1. Представлява ли забрана за пускане на пазара в една държава членка на ябълки, внесени от друга държава членка, на основание че тези ябълки съдържат, в противоречие с приложимите национални законови разпоредби, съгласно които е забранено пускането на пазара на храни и напитки, съдържащи остатъци от пестициди, освен ако количеството на тези остатъци е под максималната граница, определена за всеки продукт и всеки пестицид, остатъци от пестицид, който не е посочен в приложение II към Директива 76/895/ЕИО на Съвета от 23 ноември 1976 г., мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение на вноса, която е забранена по член 30 от Договора за ЕИО?
2. До каква степен отговорът на първия въпрос зависи от това дали ябълките, посочени в него, са били произведени и пуснати на пазара в държавата членка, от която произхождат, в съответствие с приложимото там законодателство?
3. (a) Ако на първия въпрос трябва да се отговори утвърдително, могат ли националните законови разпоредби, посочени в него, да се считат за необходим способ за защита на общественото здраве по смисъла на член 36 от Договора за ЕИО?
(b) За да се отговори на въпрос 3 (a), трябва ли да се установи, че забраната, отнасяща се конкретно до използването на определен пестицид върху ябълки, е оправдана като необходим способ за защита на общественото здраве, или тази забрана може да се счита за оправдана и ако е приета в рамките на обща политика, насочена към максимално намаляване на наличието на остатъци от пестициди в храните и напитките и съгласно която се определят толерантни граници за остатъци само когато определен пестицид е необходим за определен продукт и от гледна точка на общественото здраве — като се вземат предвид националните хранителни навици — няма сериозни възражения срещу приемането на такива граници?
4. (a) Има ли значение за въпроси 3 (a) и (b), че националното законодателство на вносната държава не допуска остатъци от определен пестицид върху или в определени видове храни и напитки, но определя максимално допустимо количество остатъци от същия пестицид за други видове храни и напитки?
(b) Или, по-конкретно, има ли значение, че в Нидерландия остатъци от винхлозолин не се допускат върху ябълки, но се допускат върху други селскостопански и градинарски продукти и че максимално допустимото количество винхлозолин за някои от тези продукти е дори по-високо от количеството, открито върху партидата ябълки в случая?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-97/83: Melkunie, Съдебно решение от 6 юни 1984 г.
Дали национално законодателство, което забранява пускането на пазара на пастьоризирани продукти, които са законно произведени и пуснати на пазара в изнасящата държава членка, на основание че не отговарят на микробиологичните изисквания на внасящата държава членка, представлява мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение върху вноса по смисъла на член 30 от Договора, и ако да,
при какви обстоятелства член 36 от Договора допуска такова ограничение на вноса на основание защита на здравето и живота на хората?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-185/83: Rijksuniversiteit te Groningen, Заключение от 30 май 1984 г.
Правилно ли е тълкувал и прилагал Комисията понятието „със същата научна стойност“, съдържащо се в член 3 от Регламент (ЕИО) № 1798/75, в решението си от 8 октомври 1981 г. (81/843/ЕИО)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.