Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1989 г.
Следва ли параграф 3 от Протокола относно вътрешногерманската търговия и свързаните с нея проблеми, приложен към Договора за ЕИО, да се тълкува в смисъл, че е съвместимо с него държава членка или група държави членки да приеме политика, съгласно която, чрез забрана за внос без разрешение в държавата членка или групата държави членки на стоки с произход от Германската демократична република, които са били пуснати в свободно обращение в Общността във Федерална република Германия, всички заявления за разрешения по същество се отхвърлят, с изключение на тези, които се отнасят до стоки с ограничена стойност и некомерсиален характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1989 г.
1. Допускат ли член 6, параграфи 1 и 2 и член 7, параграф 1 от Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно козметичните продукти държава членка да изисква като предварително условие за пускането на пазара на козметични продукти, опаковките, контейнерите или етикетите им да съдържат информация, която не е посочена в член 6, параграф 1, по-специално данни относно качеството и количеството на веществата, посочени на опаковката, в рекламите или в наименованието на продукта
2. Допускат ли същите разпоредби, в случай на вносни продукти, да се изисква да бъде посочено името или фирмата и адресът или седалището на лицето, отговорно за пускането на продукта на пазара в съответната държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1989 г.
Явява ли се земеделска производствена единица, която не разполага нито с млечни крави, нито с оборудване (като доилни помещения), които могат да се използват изключително за производство на мляко, „стопанство“ по смисъла на член 12, буква д) от Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета от 31 март 1984 г. (ОВ L 90, 1.4.1984 г., стр. 13)?
Явява ли се връщането на нает имот при изтичане на договора за наем случай с „сравними правни последици“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1371/84 на Комисията от 16 май 1984 г. (ОВ L 132, 18.5.1984 г., стр. 11), ако наетият имот е земеделско стопанство без млечни крави и без каквото и да е оборудване, което може да се използва само за производство на мляко (например доилни помещения), и когато договорът за наем не предвижда задължение за наемателя да се занимава с производство на мляко?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1989 г.
Противоречат ли разпоредбите на Първата, Втората и Шестата директива на налагането на специален акциз върху леките автомобили (какъвто е описан в преюдициалното запитване)?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли да се приеме, че данъчно задълженото лице може, на основание член 17 от Шестата директива, да приспадне специалния акциз върху леките автомобили, който е понесъл по описания начин, от дължимия от него данък, дори ако националното законодателство не предвижда такова приспадане?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли да се приеме, че специалният акциз върху леките автомобили, който жалбоподателят е длъжен да плати съгласно нидерландското законодателство поради вноса на леки автомобили за разглеждания период, изобщо не може да бъде наложен или че трябва да бъде наложен на различна основа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1989 г.
1. Следва ли изразът „количество, поставено на съхранение“ в първото изречение на член 9, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2711/75 на Комисията от 24 октомври 1975 г. да се тълкува като обхващащ само количеството, поставено на съхранение, което отговаря на условията за получаване на помощ?
2. Какво е правното съотношение между посочените по-долу разпоредби и по-специално:
(а) Беше ли отменено правилото, съдържащо се в член 2, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1071/68 на Комисията от 25 юли 1968 г. („не повече от шест дни по-рано“)
(аа) или специално по отношение на предоставянето на помощ по стандартна ставка, определена предварително, от различното правило, установено в член 5 от Регламент (ЕИО) № 2778/74 на Комисията от 31 октомври 1974 г. („не повече от 10 дни по-рано“),
(бб) или по принцип от различното правило, установено в член 5 от Регламент (ЕИО) № 1860/75 на Комисията от 18 юли 1975 г. („не повече от 10 дни по-рано“)
и следователно то е частично или изцяло невалидно?
(б) Беше ли отменено горепосоченото правило, установено в член 5 от Регламент (ЕИО) № 2778/74
(аа) или от идентичното правило, съдържащо се в член 5 от Регламент (ЕИО) № 2711/75 на Комисията от 24 октомври 1975 г. („не повече от 10 дни по-рано“),
(бб) или от Регламент (ЕИО) № 1500/76 на Комисията от 25 юни 1976 г.?
(в) Ако отговорът на въпрос 2(б)(аа) или въпрос 2(б)(бб) е да:
Беше ли отменено правилото в член 5 от Регламент (ЕИО) № 2711/75 от Регламент (ЕИО) № 1500/76?
(г) Ако отговорът на въпрос 2(а)(аа) и въпрос 2(а)(бб) е не и отговорът на или въпрос 2(б)(бб) или въпрос 2(в) е да:
Стана ли отново приложимо правилото в член 2, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1071/68 по отношение на предоставянето на помощ по стандартна ставка, определена предварително, когато влезе в сила Регламент (ЕИО) № 1500/76?
3. Ако отговорът на въпрос 2(а)(аа) или въпрос 2(а)(бб) е да или отговорът на въпрос 2(б)(бб) или въпрос 2(в) е не:
Имаха ли право държавите членки да предвидят в договорите за съхранение, сключени съгласно член 1, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 989/68 на Съвета от 15 юли 1968 г., друг срок, различен от срока от 10 дни, установен в регламент на ЕИО, и по-специално по-кратък срок, като например срок от само шест дни, така че ако такъв по-кратък срок не бъде спазен, да няма право на изплащане на помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1989 г.
1. Явява ли се размерът на възнаграждението или на съвкупните възнаграждения, определени от Sacem, която заема господстващо положение в значителна част от общия пазар и се ползва с фактически монопол във Франция при управлението на авторски права, и начисляването на възнаграждения във връзка с това, съвместими с член 86 от Договора от Рим, или напротив, представляват ли злоупотреба и ограничителна практика чрез налагане на условия, които не подлежат на договаряне и са несправедливи?
2. Представлява ли организацията, посредством група споразумения, известни като договори за взаимно представителство, на фактически монопол в повечето страни от Европейската общност, позволяващ на предприятие за управление на авторски права, осъществяващо дейност в една държава членка, да определя произволно и дискриминационно размера на възнагражденията по начин, който възпрепятства ползвателите да избират произведения на чуждестранни автори, без да бъдат задължени да плащат възнаграждения за репертоарите, управлявани от предприятието за управление на авторски права в тази държава членка, съгласувана практика в нарушение на член 85, параграф 1 от Договора от Рим, като по този начин се улеснява злоупотребата с господстващо положение по смисъла на член 86 от този договор?
3. Следва ли член 86 от Договора от Рим да се тълкува в смисъл, че представлява „несправедливо търговско условие“ това, че предприятие за управление на авторски права, заемащо господстващо положение в значителна част от общия пазар и обвързано с договори за взаимно представителство с подобни организации в други страни от ЕИО, определя скала и размер на възнаграждение, които са няколко пъти по-високи от тези, прилагани от всички предприятия за управление на авторски права в държавите членки на ЕИО, без каквото и да е обективно оправдание и без връзка със сумите, разпределяни на авторите, така че възнаграждението е несъразмерно на икономическата стойност на предоставяната услуга?
4. Следва ли отказът на дружество на автори и издатели, ползващо се с фактически монопол в държава членка, да позволи на ползвателите на фонограми достъп само до чуждестранния репертоар, управляван от него, с което се разделя пазарът, да се счита за имащ за предмет или поне за ефект предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията по смисъла на член 85, параграф 1?
5. Като се има предвид, че Съдът вече е приел, че предоставянето на обществеността на запис или книга е неразделно свързано с разпространението на материалната форма на произведението, което води до изчерпване на правото на възнаграждение, и въпреки плащането от купувача на цената на записа, която включва възнаграждението, дължимо за разрешението за използване на произведението, съвместимо ли е прилагането на национално законодателство, приравняващо възпроизвеждането чрез фонограми на неправомерно възпроизвеждане, ако не са платени възнагражденията за публично изпълнение, определени от националното предприятие за управление на авторски права с фактически монопол, с членове 30 и 59 от Договора, ако тези възнаграждения са прекомерни и дискриминационни и ако техният размер не е определен от самите автори и/или не би бил този, който чуждестранните предприятия за управление на авторски права, които ги представляват, биха се съгласили да определят пряко?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1989 г.
Директива 75/442 предоставя ли на частноправните субекти право да продават или използват пластмасови торбички и други неразградими опаковки?
Следва ли от член 3, параграф 2 от Директива 75/442, че държавите членки са длъжни да уведомят Комисията за всеки проект на разпоредби като тези, предмет на главното производство, преди тяхното окончателно приемане?
Дава ли член 3, параграф 2 от Директива 75/442 на частноправните субекти право, което те могат да противопоставят пред националните съдилища с цел да получат отмяна или спиране на национални разпоредби, попадащи в обхвата на тази разпоредба, на основание че тези разпоредби са били приети без предварително уведомяване на Комисията на Европейските общности?
Задължена ли е администрацията съгласно правото на Общността да изплати обезщетение, когато незаконосъобразен административен акт, издаден от нея, нарушава право по правото на Общността, което при инкорпорирането му в италианската правна система, запазва своя общностен характер и приема формата на защитен интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1989 г.
Създава ли член 75, параграф 1, букви а) и б) от Договора за ЕИО, поне доколкото задължава Съвета да въведе свободата на предоставяне на услуги в областта на транспорта, индивидуални права, на които гражданите на държавите членки могат да се позовават в производства пред националните съдилища по отношение на събития, настъпили на 24 февруари 1982 г.?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен: съгласно тези разпоредби може ли запазването на лицензи за национален или международен транспорт, издадени от органите на държава членка на транспортно предприятие, установено в друга държава членка, да бъде обвързано с условието съответното предприятие да има „център на дейност“ в първата държава, или с други думи, да извършва редовно сделки в тази държава, които са част от неговата стопанска дейност, и да бъде представлявано там от агент, упълномощен да поема ангажименти с трети лица, които го обвързват?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1989 г.
Следва ли член 13Б, буква б) от Шестата директива на Съвета (77/388/ЕИО от 17 май 1977 г.) да се тълкува в смисъл, че данъчната облагаемост на отдаването под наем на „помещения и места за паркиране на превозни средства“ обхваща и отдаването под наем на гаражи от вида, разглеждан в настоящия случай?
Ако на горния въпрос се отговори утвърдително, следва ли посоченият член да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да облагат с данък отдаването под наем на гаражи от вида, разглеждан в настоящия случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.