всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.

Трябва ли разпоредбите относно свободното движение на капитали, по-специално член 67 от Договора за ЕИО, както е приложен с директивата на Съвета от 10 май 1960 г., включително измененията към нея, и Директива 88/361/ЕИО на Съвета от 24 юни 1988 г., да се тълкуват в смисъл, че съществува забранено ограничение на движението на капитали, когато ефектът от национална разпоредба, като член 57, параграф 1 от Mediawet, е, че участието на организация за радио- и телевизионно излъчване, упълномощена съгласно националното законодателство, в капитала на организация за радио- и телевизионно излъчване, учредена или която ще бъде учредена в друга държава членка, и предоставянето от упълномощената организация за радио- и телевизионно излъчване на гаранции в полза на организация за радио- и телевизионно излъчване, учредена в друга държава членка, се подчиняват на ограничителни разпоредби?
Трябва ли разпоредбите относно свободата на предоставяне на услуги, по-специално член 59 от Договора за ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че съществува забранено ограничение на свободата на предоставяне на услуги, когато ефектът от национална разпоредба, като член 57, параграф 1 от Mediawet, е, че участието на организация за радио- и телевизионно излъчване, упълномощена съгласно националното законодателство, в капитала на организация за радио- и телевизионно излъчване, учредена или която ще бъде учредена в друга държава членка, и предоставянето от тази организация за радио- и телевизионно излъчване на гаранции в полза на организация за радио- и телевизионно излъчване, учредена в друга държава членка, се подчиняват на ограничителни разпоредби, ако такива сделки не се считат за движения на капитали, както е описано в първия въпрос?
Трябва ли разпоредбите относно свободата на предоставяне на услуги, по-специално член 59 от Договора за ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че съществува забранено ограничение на свободата на предоставяне на услуги, когато ефектът от национална разпоредба, като член 57, параграф 1 от Mediawet, е, че извършването от организация за радио- и телевизионно излъчване, учредена или която ще бъде учредена съгласно националното законодателство, на сделки и действия, които частично служат за учредяване и насърчаване на организация за радио- и телевизионно излъчване, която ще бъде учредена в друга държава членка, inter alia чрез изготвяне на „бизнес план“ и извършване на правна работа, се подчиняват на ограничителни разпоредби?
При прилагането на разпоредбите на Договора относно свободното движение на капитали и свободата на предоставяне на услуги, трябва ли националните разпоредби, съдържащи ограничение на движението на капитали или предоставянето на услуги, за да бъдат валидни, да отговарят не само на изискването за недискриминация, но и на изискването разпоредбите да са обосновани с оглед на общия интерес и да не са непропорционални спрямо преследваната цел?
Ако отговорът на четвъртия въпрос е положителен, могат ли цели, основани на поддържането на плуралистична и некомерсиална система за радио- и телевизионно излъчване, да представляват такова обосноваване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1993 г.

При прилагане на формула Б, могат ли излишните доставки към един изкупвач да бъдат компенсирани с недостиг в доставките към изкупвача, който го е заменил, така че да не се дължи допълнителна такса, освен ако не бъде надвишена общата квота, предоставена на производителя, независимо от разпределението на тази квота между двамата изкупвачи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.

Пречат ли втората алинея на член 46, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 и член 36, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 574/72 на институция на държава членка, към която институция на друга държава членка е отправено искане за отпускане на пенсия за инвалидност на основание член 40 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, да отпусне на работник пенсия за осигурителен стаж и възраст вместо пенсия за инвалидност, от която лицето се е отказало, за да получи по-благоприятна пенсия за осигурителен стаж и възраст и, ако е така, съвместима ли е с правото на Общността загубата на обезщетението за инвалидност, изплащано от институцията на последната държава членка съгласно вътрешното право на тази държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1993 г.

Следва ли членове 46 и 51 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се тълкуват в смисъл, че се прилагат, когато обезщетение за старост, изплащано по законодателството на една държава членка, се припокрива с добавка към обезщетението за старост на наето лице, която гарантира на възрастно лице доход независимо от продължителността на осигурителните периоди и се изплаща по законодателството на друга държава членка, дори ако такова прилагане има за последица предоставянето на предимство на мигриращ работник в сравнение с не-мигриращ работник, макар че член 3, параграф 1 от посочения регламент предвижда всички граждани на държавите членки да бъдат третирани еднакво?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1993 г.

Следва ли член 5, параграф 1 от Директива 74/561/ЕИО, във връзка с член 5, параграф 2 от нея, да се тълкува в смисъл, че физическо лице, което непрекъснато и ефективно управлява транспортните операции на предприятие, което, ако директивата беше правилно транспонирана, би попаднало в обхвата на преходната разпоредба, има право, при продължаване на дейността на предприятието като едноличен търговец след прекратяване на съдружието, което е управлявало предприятието, да се ползва от разпоредбите на този член, дори ако националният законодател не ги е приложил?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1993 г.

Когато сравнителното изчисление на обезщетение, извършено на основание националното законодателство (член 76 quater (2) от Закона от 9 август 1963 г.) и на член 46, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, води до един и същ резултат, следва ли това обезщетение — след датата на придобиване на правото на него — да бъде коригирано в съответствие с член 51 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 или в съответствие с разпоредба на националното законодателство (член 241 bis от Кралския указ от 4 ноември 1963 г.), която предвижда преизчисляване на дължимото по националното законодателство обезщетение с оглед на измененията на чуждестранното обезщетение, които са свързани по-специално с колебанията на средните обменни курсове и икономическото развитие (индексация)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1993 г.

a) Каква връзка трябва да съществува между обезщетение за социално осигуряване и разликата във възрастта за пенсиониране, за да попадне дискриминационната мярка в обхвата на член 7, параграф 1, буква а) от директивата
б) Трябва ли да се прилага принципът на пропорционалност и ако да, въз основа на какви критерии, при определяне дали (дискриминационното) право на социално осигурително обезщетение е последица от разликата във възрастта за пенсиониране
в) Може ли държава членка да се позовава на статистически данни, за да оправдае разликите в третирането между мъже и жени или да се позове на дерогацията, дори когато жена може да докаже, че въпреки че е достигнала пенсионна възраст, не получава пенсия
г) Изисква ли Директива 79/7 държава членка, която е запазила различни пенсионни възрасти, да прилага единна възрастова граница (по-високата) за целите на предоставянето на обезщетения за инвалидност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.

Съставлява ли нарушение на член 85, параграф 3 и на член 86 от Договора обстоятелството, че италианското правителство е запазило за себе си използването на някои канали за телевизионни предавания, като е възпрепятствало използването от частния сектор на UHF канали 67 и 99, и по-специално на канали 67, 68 и 69, и като не е приело правила за координиране на използването на тези канали?
Съвместимо ли е такова действие с Римския договор и със съдържащите се в него правила на конкуренцията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1993 г.

1) Несъвместимо ли е с член 6 от Директива 76/207/ЕИО национално законодателство, което предвижда горна граница за размера на обезщетението, което може да бъде присъдено на жертва на дискриминация, забранена от директивата
2) Изисква ли правилното прилагане на член 6 от директивата обезщетението да не бъде по-малко от действително претърпените вреди и да включва ли лихва върху главницата на вредата от датата на незаконната дискриминация до датата на изплащане на обезщетението
3) Може ли жертва на дискриминация, забранена от директивата, да се позове пред националните съдилища срещу публичен орган на държавата членка на член 6 от директивата с цел да бъдат отменени ограниченията, наложени от националното законодателство върху размера на подлежащото на възстановяване обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1993 г.

1. Разпростира ли се понятието за такса с еквивалентен на митническа такса ефект, посочено в членове 9, 12 и сл. от Договора от Рим, върху такса, събирана от публичен институт при продажбата на химическа целулоза, без разлика между вътрешни и вносни продукти, чиито приходи финансират дейността на този орган (конкретно IPF, чиито цели са определени в глава I на Декрет-закон № 428/72.10.31)?
2. До каква степен законово предписаното използване на приходите от такса, събирана както върху вътрешни, така и върху вносни продукти, влияе върху прилагането на член 95 и оправдава нейното квалифициране като такса с еквивалентен ефект?
3. (В случай на утвърдителен отговор на първите два въпроса): До каква степен изискването „таксите, наложени върху вътрешния продукт, да бъдат напълно компенсирани“, установено в съдебната практика на Общността, се отнася до паричната еквивалентност между размера на таксата, събирана от вътрешните икономически оператори, и предимствата, които те получават, или може да се разбира като изискване, свързано с характера и обхвата на и необходимостта от предоставяните услуги в полза на вътрешния продукт, които (както всички дейности на посочения орган) се финансират от приходите от събирането на таксата съгласно посоченото законодателство?
4. Може ли използването на приходите от такса, събирана върху вътрешни и вносни продукти за дейностите, осъществявани от посочения орган, да се счита за държавна помощ по смисъла на член 92?
5. Може ли събирането на такса, представляваща процент от общата стойност на продажбите на вътрешния и вносния продукт и предназначена за финансиране на дейността на публичен институт, който извършва действията, посочени в законодателството, да представлява нарушение на член 30 от Договора от Рим?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form