всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1993 г.

1. Когато се прилага формула А, предвидена в член 5в, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 804/68, дължи ли купувачът, съгласно първоначалната редакция на член 12, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 1371/84, плащането на допълнителната такса, която е възникнала в резултат на ретроактивно намаляване на референтните количества за доставка, когато неговите служители са били отговорни за определянето на референтните количества за доставка и следователно за това, че допълнителната такса не е била платена изцяло?
2. При същите обстоятелства, както са описани в въпрос 1, дължи ли купувачът плащането на допълнителната такса по член 12, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 1371/84 в редакцията, установена с Регламент (ЕИО) № 3005/85 и член 15, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 1546/88?
3. В случай че на въпроси 1 и 2 се отговори утвърдително, валидни ли са член 12, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 1371/84 и член 15, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 1546/88, доколкото при прилагане на формула А предвиждат inter alia, че купувачът е длъжен да плати таксата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.

1. Нарушава ли член 119 от Договора за ЕИО това, че работодател прилага дискреционна схема за професионално пенсионно осигуряване, използвайки формула, обща за бивши служители мъже и жени, по която се изчислява една и съща обща пенсия за пенсиониране (професионална и държавна в съвкупност) за тях и от тази обща сума се приспада онази част от държавната пенсия за пенсиониране, за която са платени вноски от работодателя и бившия служител по време на осигурителната заетост на служителя при този работодател, като работодателят изплаща директно на служителя намалената сума, като целта е да се изравни общата пенсия за пенсиониране (както е изчислена по общата формула) за бивши служители мъже и жени, с резултат, че между 60 и 65 години работодателят изплаща по-малко на бивша служителка, отколкото на бивш служител мъж, тъй като за бившите служителки се прави приспадане поради правото им на държавна пенсия от 60-годишна възраст, докато такова приспадане не се прави за бившите служители мъже, тъй като те нямат право на държавна пенсия до навършване на 65 години?
2. Повлиява ли се отговорът на първи въпрос при обстоятелства, при които жената няма право на държавна пенсия, тъй като като омъжена жена има избор да плаща национални осигурителни вноски по пълната ставка, даваща й право на пълна държавна пенсия от свое име, или по намалена ставка, която не й дава право на държавна пенсия (или й дава право само на намалена пенсия), и тя избира последното?
3. Повлияват ли се отговорите на предходните въпроси при обстоятелства, при които служителят, макар и да няма право на държавна пенсия за пенсиониране (или има право само на по-малка от пълната пенсия), всъщност има право и получава държавна вдовишка пенсия, равна по размер на пълната държавна пенсия за пенсиониране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.

Задължава ли правото на Общността да се предоставят обезщетения по Algemene Arbeidsongeschiktheidswet на омъжени жени, които са станали нетрудоспособни преди 1 октомври 1975 г., със задна дата от 23 декември 1984 г., датата на изтичане на срока за транспониране на директивата, ако тези жени са подали заявление за обезщетения, по причините, изложени в акта за преюдициално запитване, едва след 5 януари 1988 г. (датата на постановяване на определени решения на Centrale Raad van Beroep относно равното третиране на мъже и жени)?
Съвместима ли е с член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО национална разпоредба като тази, съдържаща се в член 32, параграф 1, буква б) от Algemene Arbeidsongeschiktheidswet, ако тя се прилага на практика (поне от 1 декември 1987 г.) както за вдовици, така и за вдовци, които са нетрудоспособни, но по своя текст се отнася изключително до вдовици, които са нетрудоспособни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.

Противоречи ли на правото на Общността национален съд да тълкува член 26 от Международния пакт за граждански и политически права — който е задължителен за (най-малко) 11 от 12-те държави членки — в смисъл, че тази разпоредба изисква от 23 декември 1984 г. пълно равнопоставено третиране между мъжете и жените в областта на законовите пенсии за преживели лица, ако тази област е само временно изключена от компетентността на Общността?
Съвместима ли е с член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО национална разпоредба като тази, съдържаща се в член 32, параграф 1, буква б) от AAW — която според Centrale Raad van Beroep е престанала на 23 декември 1984 г. да има пряко дискриминационно действие по отношение на жените, доколкото „ефектът на по-ниски обезщетения в резултат на прехода от обезщетение по AAW към обезщетение по AWW може вече да се прояви и при мъжете“ — ако националната разпоредба продължава на практика да води до намаляване на доходите за всички вдовици, които са нетрудоспособни (независимо дали 100% или, както в този случай, само частично), и само в изключителни случаи (т.е. в случаи, когато „особено затруднение“ е довело до отпускане на вдовишка пенсия с дълъг ретроактивен ефект и има възможност за възстановяване на обезщетението по AAW) за вдовци в сравнима ситуация?
Ако отговорът на първия или втория въпрос е отрицателен: съгласно правото на Общността националният съд ли трябва да реши дали националното законодателство, описано във втория въпрос, е напълно неприложимо или трябва да се тълкува като изискващо извършване на приспадане
Ако не, кой подход е най-съвместим с правото на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.

Член 6 от Директива 88/301/ЕИО изключва ли национални разпоредби, като разглежданите в главното производство, които забраняват на икономическите оператори, под заплаха от санкции, да произвеждат, внасят, държат на склад с цел продажба, продават или разпространяват крайни телекомуникационни устройства, без да представят сертификат за одобрение по тип или друг документ, считан за еквивалентен, удостоверяващ, че оборудването отговаря на определени основни изисквания, свързани по-специално с безопасността на потребителите и правилното функциониране на мрежата, когато няма гаранция за независимостта, по отношение на всеки оператор, предлагащ стоки и/или услуги в сектора на телекомуникациите, на органа, който издава сертификата за одобрение по тип или друг еквивалентен документ и изготвя техническите спецификации, на които трябва да отговаря такова оборудване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1993 г.

Следва ли член 4, параграф 2 от Регламент № 2267/84 да се тълкува в смисъл, че при изваждане от складиране на части от обезкостени предни четвъртини говеждо месо преди изтичането на минималния срок на складиране, помощта може да бъде претендирана при условие че частите месо, които остават на склад, заедно съставляват най-малко 90% от договореното количество, независимо дали останалите части месо могат да съставляват цели обезкостени предни четвъртини?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.

Трябва ли членове 30—37 и 86 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност да се тълкуват в смисъл, че забраняват, в областта на радиокомуникациите и частните радиокомуникации, правни разпоредби като Закона от 30 юли 1979 г. и Кралския указ от 15 октомври 1979 г., които предвиждат наказания лишаване от свобода и/или глоби за лица, които:
1. са предлагали за продажба или отдаване под наем предавател или приемник, в случая безжични телефони, без да е дадено одобрение на модела от RTT,
или
2. са държали, инсталирали или експлоатирали предаватели, в случая безжични телефони и чифт уоки-токи, без да са получили писмено, лично и отменяемо разрешение от компетентния министър?
Трябва ли членове 30—37 и 86 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, заедно с Директивата на Европейската комисия от 16 май 1988 г. относно конкуренцията на пазарите на телекомуникационно крайно оборудване, да се тълкуват в смисъл, че забраняват, в областта на радиокомуникациите, правни разпоредби като Закона от 30 юли 1979 г. и Кралския указ от 15 октомври 1979 г., които предвиждат наказания лишаване от свобода и/или глоби за лица, които:
1. са държали, в Кралство Белгия или на борда на кораб, лодка, самолет или друга структура, подчинена на белгийското право, радиопредавател или приемник или са инсталирали или експлоатирали на такова място радиостанция или мрежа без да са получили писмено, лично и отменяемо разрешение от министъра или държавния секретар, отговарящ за телеграфите и телефоните; или
2. са предлагали за продажба или отдаване под наем радиопредавател или приемник, за който не е дадено одобрение на модела от Régie des Télégraphes et des Téléphones като съответстващ на техническите изисквания, определени от отговорния министър,
въпреки възможното наличие на официална сертификация, получена по процедура, установена от друга държава членка на Европейската общност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.

Изисква ли принципът на равно заплащане, закрепен в член 119 от Договора за ЕИО, работодателят да обоснове обективно разликата в заплащането между длъжност А и длъжност Б?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, може ли работодателят да се позове като достатъчно оправдание за разликата в заплащането на факта, че заплащането на длъжностите А и Б е определено чрез различни колективни договаряния, които (разглеждани поотделно) не дискриминират по пол и не водят до неблагоприятно третиране на жените поради техния пол?
Ако работодателят може да докаже, че понякога има сериозен недостиг на подходящи кандидати за длъжност Б и че плаща по-високо възнаграждение на заемащите длъжност Б, за да ги привлече, но също така може да се установи, че само част от разликата в заплащането между длъжност Б и длъжност А се дължи на необходимостта да се привлекат подходящи кандидати за длъжност Б: (a) обективно оправдана ли е цялата разлика в заплащането; (b) обективно оправдана ли е само тази част от разликата, която се дължи на необходимостта да се привлекат подходящи кандидати за длъжност Б; или (c) трябва ли работодателят да изравни заплащането на длъжностите А и Б на основание, че не е доказал, че цялата разлика е обективно оправдана?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.

Когато договор за покупка и строителство между строителен предприемач и купувач предвижда, че плащането за доставката на земята по договора трябва да се извърши при или малко след сключването на договора, но може да бъде отложено до момента на доставката срещу заплащане на лихва, следва ли тази лихва да се счита за възнаграждение за заем, както е предвидено в член 13, буква Б), точка д), подточка 1) от Шестата директива, или тази лихва е част от плащането за доставката на земята?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.

1. Представлява ли национална такса, наложена върху свинско месо, внесено от друга държава членка и предлагано на пазара под търговско описание, което посочва държавата на произход на закланите животни, „такса с еквивалентен ефект“ по смисъла на членове 9 и 12 от Договора за ЕИО, ако, макар да се налага и върху вътрешното месо, таксата се използва изцяло за фонд, чиято единствена законова цел е да насърчава продажбата и използването на продукти от вътрешната селскостопанска, горска и хранителна промишленост?
2. Ако не, представлява ли такса, описана в първи въпрос, „косвено наложено ... вътрешно данъчно облагане ... в повече“ по смисъла на първата алинея на член 95 от Договора за ЕИО, или „вътрешно данъчно облагане от такова естество, че да предоставя косвена защита на други продукти“ по смисъла на втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО, ако преди вноса закланите животни са били обект на подобна такса в държавата на произход, която не е взета предвид при налагането на таксата в държавата на вноса?
3. Има ли национален съд правомощие да прецени дали налагането на национална такса, описана в първи въпрос, е съвместимо с правото на Общността по член 92 от Договора за ЕИО, когато ищецът докаже убедително в националното производство, че търпи дискриминация поради национална схема за помощ, доколкото е длъжен, чрез плащането на таксата, да участва във финансирането на помощта, но като вносител не принадлежи към категорията на лицата, имащи право да я получат?
4. Ако на трети въпрос се отговори положително, представлява ли финансирането на фонда, описан в първи въпрос, от такси, наложени върху свинско месо от други държави членки, косвена протекционистка схема, сравнима по действие с протекционистка схема за помощ по смисъла на член 92 от Договора за ЕИО
Несъвместима ли е такава схема с общия пазар по член 92
Забранена ли е такава схема по член 92 по същия начин, както и сравнима протекционистка схема за помощ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form