Дело C-337/91: Van Gemert-Derks/Bestuur van de Nieuwe Industriële Bedrijfsvereniging, Съдебно решение от 27 октомври 1993 г.

Противоречи ли на правото на Общността национален съд да тълкува член 26 от Международния пакт за граждански и политически права — който е задължителен за (най-малко) 11 от 12-те държави членки — в смисъл, че тази разпоредба изисква от 23 декември 1984 г. пълно равнопоставено третиране между мъжете и жените в областта на законовите пенсии за преживели лица, ако тази област е само временно изключена от компетентността на Общността?

Съвместима ли е с член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО национална разпоредба като тази, съдържаща се в член 32, параграф 1, буква б) от AAW — която според Centrale Raad van Beroep е престанала на 23 декември 1984 г. да има пряко дискриминационно действие по отношение на жените, доколкото „ефектът на по-ниски обезщетения в резултат на прехода от обезщетение по AAW към обезщетение по AWW може вече да се прояви и при мъжете“ — ако националната разпоредба продължава на практика да води до намаляване на доходите за всички вдовици, които са нетрудоспособни (независимо дали 100% или, както в този случай, само частично), и само в изключителни случаи (т.е. в случаи, когато „особено затруднение“ е довело до отпускане на вдовишка пенсия с дълъг ретроактивен ефект и има възможност за възстановяване на обезщетението по AAW) за вдовци в сравнима ситуация?

Ако отговорът на първия или втория въпрос е отрицателен: съгласно правото на Общността националният съд ли трябва да реши дали националното законодателство, описано във втория въпрос, е напълно неприложимо или трябва да се тълкува като изискващо извършване на приспадане

Ако не, кой подход е най-съвместим с правото на Общността?