Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.
Съществува ли неправомерно ограничение на вътреобщностната търговия по смисъла на членове 30 и 36 от Договора за ЕИО, ако на дъщерно дружество, търгуващо в държава членка А на автомобилен производител, установен в държава членка Б, се забранява да използва като марка в държава членка А означението „Quadra“, което производителят досега е използвал без ограничения за автомобил с четири задвижващи колела както в собствената си държава, така и другаде, на основание че друг автомобилен производител в държава членка А претендира — валидно съгласно вътрешното право на държава членка А — право върху търговска марка („Warenzeichenrecht“) и/или право върху външен вид („Ausstattungsrecht“) върху думата „Quattro“, с която означението „Quadra“ би създало опасност от объркване, въпреки че думата „Quattro“ обозначава числително в друга държава членка и това значение е ясно различимо в други държави членки, и въпреки че числото 4, обозначено по този начин, играе значителна и разнообразна роля в автомобилостроенето и автомобилната търговия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.
Съвместима ли е съществуващата във Франция забрана за препродажба на загуба, предвидена в член 32 от Наредба-закон № 86‑1243 от 1 декември 1986 г., с принципа на свободното движение на хора, услуги и капитали, принципа на свобода на установяване, принципа на свободна конкуренция в общия пазар и принципа на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, установени в Договора за създаване на ЕИО от 25 март 1957 г., и по-специално в членове 3 и 7 от него, доколкото френското законодателство може да наруши конкуренцията:
а) от една страна, като инкриминира препродажбата на загуба и като изключва от приложното поле на забраната производителя, свободен да продава на пазара продукта, който произвежда, преработва или подобрява, дори и в минимална степен на цена, по-ниска от неговата себестойност;
б) от друга страна, като нарушава конкуренцията, особено в пограничната зона между различните икономически оператори в зависимост от тяхното гражданство и място на установяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.
1.1. Може ли Регламент № 345/92 на Съвета от 27 януари 1992 г., като изменение на регламента за прилагане на Регламент № 170/83, да предвиди за гражданите на ЕИО ограничение на правото да извършват риболов в открито море?
2.1. Може ли този регламент произволно да пренебрегне единствените налични научни становища?
2.2. Не следва ли регламентът, напротив, да съответства на наличните научни становища?
2.3. Може ли този регламент да бъде валидно приет по символични причини?
2.4. Може ли регламентът да ограничи до 5 км до 31 декември 1993 г. дерогацията от забраната?
2.5. Може ли регламентът също така да предвиди, що се отнася до всяка дерогация за ограничен период, че тази дерогация ще бъде удължена само „в светлината на научни доказателства, показващи липсата на какъвто и да е екологичен риск“
Не представлява ли това прехвърляне на тежестта на доказване?
3. Не е ли така, че ограничението на дерогацията, което явно е без основание, също противоречи на принципа на относителната стабилност и на целите на общата политика, особено като се има предвид, че френските кораби, които ловят дългопер риба тон с плаващи мрежи, изглежда са единствените кораби, които са извършвали риболов поне през двете години, предхождащи влизането в сила на регламента, и следователно попадат в тази дерогация?
4.1. Не е ли така, че разглежданият регламент е незаконосъобразен, тъй като неговата основа е екологична, въпреки че е регламент „за изменение за единадесети път на Регламент (ЕИО) № 3094/86 относно определени технически мерки за опазване на рибните ресурси“, който сам по себе си е регламент за прилагане на основния регламент, Регламент № 170/83 „за създаване на система на Общността за опазване и управление на рибните ресурси“?
4.2. Може ли регламентът също така да бъде валидно приет, дори и на екологични основания, без каквато и да е научна основа, но очевидно в резултат на натиска на определени екологични мултинационални групи, които разполагат с големи финансови ресурси и участват в широко лобиране, както е посочил г-н Марин, член на Комисията на Европейските общности, отговарящ за рибарството, доколкото изобщо не е доказано, че тяхната дейност е повече или по-малко обоснована и доколкото други екологични асоциации защитават рибарите, които са искали ограничение до пет морски мили?
5. Следователно, може ли регламентът да бъде валидно приет на основание „загрижеността, изразена от екологични организации и много рибари, включително тези от Общността ...“?
Не е ли това произволно решение, което наказва по-слабите в полза на по-силните?
6. Не е ли така, че има дискриминация между рибарите, като се има предвид, че регламентът се прилага навсякъде, включително в Атлантическия океан, който е под юрисдикцията на Международната комисия за опазване на атлантическите риби тон, а не в Балтийско море, Белтите и Зунда, които са под юрисдикцията на Международната комисия по рибарство за Балтийско море?
Не са ли това сравними ситуации, които трябва да бъдат третирани по един и същи начин?
7.1. Не съществува ли несъответствие между 14-ото съображение, което се позовава на резолюцията на ООН, която, освен това, не е задължителна, и забраната?
7.2. Може ли Конвенцията за опазване на европейската дива природа и природните местообитания (Бернската конвенция) да представлява основание за разглеждания регламент, когато изглежда, че тя забранява единствено умишленото улавяне или използването на мрежи, когато те се използват за масово или неизбирателно улавяне или убиване на определени защитени видове, включително делфини, бозайниците, за които се застъпват еколозите?
Не е ли това още един случай на несъответствие между 16-ото съображение в преамбюла на разглеждания регламент и самия регламент?
7.3. Има ли право регламентът да намали риболовната дейност, когато твърди, че е необходимо само да се избегне „неконтролираното разширяване и нарастване“ (18-о съображение)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.
1) Прилага ли се член 9, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 714/89 на Комисията от 20 март 1989 г. (ОВ 1989 L 78, стр. 38) към исканията за специална премия по член 11, параграф 2 от този регламент?
2) За целите на член 9, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 714/89 включва ли „инспекция“ и проверката на документите, представени от заявителя на компетентния орган като доказателство, че са изпълнени условията за право на премията?
3) Изключва ли член 9, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 714/89 и предоставянето на специална премия за производителите на говеждо месо, когато производителят не заколи отделни угоени животни или не ги предостави за клане в срока, предвиден в член 11, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 714/89, и член 9, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 714/89 не се прилага, тъй като разликата между броя на действително допустимите животни и броя на декларираните животни е повече от едно животно или надвишава 5%?
4) Ако отговорът на въпрос 3 е положителен, противоречи ли член 9, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 714/89 на принципа на пропорционалност в това отношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.
До каква степен, по-специално членове 7 и 30 от Регламент (ЕИО) № 1785/81 на Съвета от 30 юни 1981 година, препятстват при определянето на критериите, които трябва да се спазват от производителите на захар при разпределянето между продавачите на количествата цвекло, които те предлагат да приемат преди сеитбата за производство на захар в рамките на количествата захар А и В, прилагането на правилата на германското картелно право относно конкуренцията и на правилата на германското право на акционерните дружества, приложими към допълнителните задължения на акционерите?
Какви критерии общата организация на пазара на захар определя като пряко приложимо право за прилагането на вътрешното договорно право при сключването на договори за покупко-продажба на захарно цвекло по отношение на разпределението на количествата захарно цвекло, които производителят предлага да приеме преди сеитбата за производство на захар в рамките на количествата захар А и В?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.
Пречат ли член 3, буква е), втора алинея на член 5 и член 85, параграф 1 от Договора на ЕИО на държавни разпоредби, които забраняват на застрахователните посредници да прехвърлят на своите клиенти изцяло или частично комисионната, изплатена им от застрахователните дружества?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1993 г.
1) Забранява ли член 20 от Директива 78/686/ЕИО на държава членка, която е разрешила на гражданин на друга държава членка да упражнява професията си на нейната територия, да изисква от съответното лице да премине подготвителен стаж, за да бъде назначено, ако то не притежава удостоверение за формална квалификация, което съгласно директивите подлежи на признаване
2) Ако не, освобождава ли член 20 от изискването за стаж всеки гражданин на държава членка, който притежава диплома, издадена от трета държава, която е призната от друга държава членка за еквивалентна на диплома, посочена в директивата
3) Ако не, допустимо ли е съгласно член 52 от Договора да се откаже назначаване на практикуващ лекар, който е гражданин на Общността, който не притежава диплома, посочена в директивата, но е получил разрешение да упражнява професията си в държавата по установяване, на основание че не е преминал изискуемия подготвителен стаж, без да се провери дали това изискване може да се счита за изпълнено с оглед на придобития професионален опит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.