Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1995 г.
Следва ли членове 30, 85, 86, 5 и 3, буква (f) от Договора и Директива 89/552/ЕИО от 3 октомври 1989 година да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държавите членки да забраняват със закон или подзаконов акт телевизионната реклама в определени сектори на стопанската дейност, по-специално сектора на дистрибуцията, и по-общо дали член 8 от Декрета от 27 март 1992 година може да се счита за съвместим с посочените разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.
Трябва ли, при производство за връщане на суми, платени от ищеца на ответника по договор, който е нищожен поради липса на правоспособност на една от страните да го сключи, ответникът да бъде съден пред съдилищата на мястото на изпълнение на съответното задължение, като се приеме, че делото се отнася до въпрос, свързан с договор по смисъла на член 5, параграф 1 от Конвенцията, или пред съдилищата на мястото, където е настъпило вредоносното събитие, тъй като спорът се отнася до въпрос, свързан с деликт или квазиделикт по смисъла на член 5, параграф 3 от Конвенцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.
1) Като се имат предвид член 2 от Първата директива и член 17 от Шестата директива, когато данъчно задължено лице („А“) предоставя услуги на друго данъчно задължено лице („Б“), и тези услуги се използват от Б за освободена сделка (продажба на акции), която е третирана като „инцидентна финансова сделка“ и чиято цел и резултат е да се наберат средства за погасяване на всички задължения на Б, тези услуги, предоставени от А, следва ли да се считат за: (a) услуги, използвани за целите на освободена сделка, така че данъчният кредит по тях не подлежи на приспадане; (b) услуги, използвани за целите на облагаеми сделки (а именно основната дейност на Б по извършване на облагаеми доставки), така че данъчният кредит по тях подлежи на пълно приспадане; (c) услуги, използвани както за освободени, така и за облагаеми сделки, така че данъчният кредит по тях подлежи на приспадане съгласно член 17, параграф 5 от Шестата директива?
2) Ако отговорът на първия въпрос е, че се прилага буква (c) и ако държава членка е упражнила правото си по член 17, параграф 5 от Шестата директива и е приела специален метод по член 17, параграф 5, буква (c) за определяне на размера на приспадаемия данъчен кредит, има ли член 19 от Шестата директива приложение при определянето на размера на приспадаемия данъчен кредит?
3) Ако отговорът на втория въпрос е, че член 19 се прилага при определянето на размера на приспадаемия данъчен кредит, допуска ли член 19, параграф 2 пълно приспадане на данъчния кредит чрез изключване на продажбата на акции от изчисляването на приспадаемия дял по член 19, параграф 1 като „инцидентна финансова сделка“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.
1) Следва ли член 59 от Договора да се тълкува в смисъл, че обхваща и услуги, които доставчикът предлага по телефон от държавата членка, в която е установен, на (потенциални) клиенти, установени в друга държава членка, и следователно предоставя също така от тази държава членка?
2) Прилага ли се член 59 и към разпоредбите и/или ограниченията, които в държавата членка на установяване на доставчика на услуги уреждат законосъобразното упражняване на съответната професия или дейност, но не се прилагат — поне не по същия начин и в същата степен — към упражняването на тази професия или дейност в държавата членка на установяване на (потенциалните) получатели на съответната услуга и поради това могат да представляват за доставчика на услуги, когато предлага своите услуги на (потенциални) клиенти, установени в друга държава членка, пречки, които не се прилагат към доставчиците на подобни услуги, установени в тази друга държава членка?
Ако отговорът на втория въпрос е положителен:
3) а) Може ли загрижеността за защита на потребителите и опазване на репутацията на нидерландския сектор за търговия с ценни книжа, която стои в основата на разпоредба, насочена към борба с нежелани развития в сектора за търговия с ценни книжа, да се счита за императивни причини от обществен интерес, които оправдават пречка като посочената във въпрос 2?
3) б) Следва ли да се счита, че условие в изключение, забраняващо „cold calling“, е обективно необходимо за защита на посочената по-горе загриженост и е пропорционално на преследваната цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.
1) Допуска ли член 95 от Договора ЕИО (сега член 90 ЕО) прилагането в Нидерландия на диференцирано облагане на вина в зависимост от това дали са произведени от грозде или от други плодове (т.нар. „плодови вина“), като се има предвид, че по релевантното време плодовите вина са били предмет на различен режим и че Нидерландия като страна от Бенелюкс е длъжна да спазва правилата, приети в рамките на тази система
2) В случай че националното законодателство се окаже несъвместимо с правото на Общността, какъв трябва да бъде времевият обхват на решението на Съда, като се има предвид по-специално, че възстановяването на акцизните сборове би имало сериозни финансови последици за Нидерландия поради големия брой подобни висящи дела пред нейните съдилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1995 г.
1. Следва ли Регламент (ЕИО) № 994/88 да се тълкува в смисъл, че този регламент, вместо разпоредбата на Регламент (ЕИО) № 2742/82, която е обявена за невалидна с решение на Съда от 11 февруари 1988 г. по дело 77/86, следва да се счита за правно основание за изчисляване на компенсаторна такса, която се налага за първи път?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, следва ли посоченият регламент да се тълкува в смисъл, че компенсаторната такса трябва да се изчислява като разлика между минималната вносна цена и установената вносна цена, или трябва да се вземе за изходна точка фиксираната ставка на таксата, обявена за невалидна, за да се коригира впоследствие при необходимост съгласно разпоредбите на посочения регламент?
3. Следва ли член 4, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2742/82 да се тълкува в смисъл, че ако компетентните органи не са убедени, че декларираната цена отразява FOB цената в страната на произход,
а) могат да се събират факти единствено с цел да се установи коя вносна цена действително е била договорена и платена, пряко или косвено, между износителя и вносителя;
или че
б) компетентните органи са свободни сами да реконструират вносна цена по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2742/82 за конкретната сделка и при това да вземат предвид
- сделки, различни от сделките между износителя и вносителя, които според органите са били изключително или частично насочени към избягване на плащането на компенсаторна такса при вноса, или които във всеки случай не биха били извършени, ако не са направили събирането на компенсаторната такса изцяло или частично невъзможно,
и
- промени в цената на продукта, настъпили след вноса на следващи етапи от търговската верига?
4. Невалидна ли е посочената разпоредба при хипотезата, изложена в въпрос 3, буква б), на основание че регламентът на Съвета не предоставя на Комисията правомощие да предоставя на компетентните национални органи толкова широка свобода на преценка при определянето дали вносната цена в даден случай е под минималната цена?
1. Следва ли член 2, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2237/85 на Комисията, във връзка с член 9 от Регламент (ЕИО) № 426/86 на Съвета, да се тълкува в смисъл, че ако компетентните органи не са убедени, че декларираната цена в декларацията за допускане за свободно обращение отразява действителната вносна цена,
а) могат да се събират факти единствено с цел да се установи коя вносна цена действително е била договорена и платена, пряко или косвено, между износителя и вносителя;
или че
б) компетентните органи са свободни сами да реконструират вносна цена по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2237/85 за конкретната сделка и при това да вземат предвид
- сделки, различни от сделките между износителя и вносителя, които според органите са били изключително или частично насочени към избягване на плащането на компенсаторна такса при вноса, или които във всеки случай не биха били извършени, ако не са направили събирането на компенсаторната такса изцяло или частично невъзможно,
и
- промени в цената на продукта, настъпили след вноса на следващи етапи от търговската верига?
2. Невалидна ли е посочената разпоредба при хипотезата, изложена в въпрос 1, буква б), на основание че регламентът на Съвета не предоставя на Комисията правомощие да предоставя на компетентните национални органи толкова широка свобода на преценка при определянето дали вносната цена в даден случай е под минималната цена?
1. Следва ли член 3, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1626/85 на Комисията, във връзка с член 18, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 426/86 на Съвета, да се тълкува в смисъл, че ако митническите органи не са убедени, че декларираната цена отразява FOB цената в страната на произход,
а) могат да се събират факти единствено с цел да се установи коя вносна цена действително е била договорена и платена, пряко или косвено, между износителя и вносителя;
или че
б) компетентните органи са свободни сами да реконструират вносна цена по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1626/85 за конкретната сделка и при това да вземат предвид
- сделки, различни от сделките между износителя и вносителя, включително по-специално сделки на различни етапи от търговската верига между износителя и вносителя,
и
- продажната цена на вносителя, като се прави приспадане от тази цена на редица фиксирани суми за разходи (фиксирани суми на 100 кг бруто) и печалба (8% в случая на посредническата търговия), които не произтичат от счетоводството на вносителя и/или посредника?
2. Невалидна ли е посочената разпоредба при хипотезата, изложена в въпрос 1, буква б), на основание че регламентът на Съвета не предоставя на Комисията правомощие да предоставя на компетентните национални органи толкова широка свобода на преценка при определянето дали вносната цена в даден случай е под минималната цена?
3. Следва ли член 3, параграф 3 от Регламент № 1626/85 на Комисията да се тълкува в смисъл, че „износителят в страната, в която продуктите са произведени“ следва да се разбира изключително като износител, чието предприятие е установено в страната на произход на стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.
1. При клевета чрез вестникарска статия, разпространявана в повече от една договаряща държава, следва ли член 5, точка 3 от Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкува в смисъл, че ищецът може да предяви иск или пред съдилищата на мястото на публикуване, които имат компетентност да присъдят обезщетение за цялата вреда, произтичаща от противоправното деяние, или пред съдилищата на местата, където вестникът е разпространяван, които имат компетентност само по отношение на вредата, настъпила, съгласно приложимото право, в техния съдебен район?
2. Засегната ли е компетентността на някое от сезираните съдилища поради риска от противоречиви решения, който може да възникне в резултат на множествеността на компетентните съдилища?
3. Може ли фактът, че ответникът оспорва наличието на елементите, съставляващи твърдяното от ищеца деликтно или квазиделиктно деяние, сам по себе си да лиши националния съд от компетентност по член 5, точка 3?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1994 г.
Попадат ли торовете и продуктите за растителна защита в обхвата на дерогацията от правилата на конкуренцията, предвидена в член 42 от Договора и Регламент № 26/62 на Съвета от 4 април 1962 година относно прилагането на определени правила на конкуренцията към производството и търговията със селскостопански продукти?
Може ли разпоредба в устава на кооперативно сдружение за съвместни покупки, която забранява на неговите членове да участват в други форми на организирано сътрудничество, които са в пряка конкуренция с него, да попадне под забраната на член 85, параграф 1 от Договора?
Може ли, дори ако кооперативно сдружение за съвместни покупки заема господстващо положение на даден пазар, изменение на неговия устав, което забранява на членовете му да участват в други форми на организирано сътрудничество, които са в пряка конкуренция с него, да представлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 86 от Договора?
Може ли търговията между държавите членки да бъде засегната по смисъла на член 85, параграф 1 и член 86 от Договора, дори когато основните продукти, обхванати от разпоредба в устава, се внасят частично от трети държави?
Има ли националният съд компетентност да се произнесе относно законосъобразността на споразумение, което е нотифицирано на Комисията, когато този съд счита, че условията за прилагане на член 85, параграф 1 от Договора явно не са изпълнени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1994 г.
Съставляват ли членове 3 и 3-1 от Закон № 46-1173 от 23 май 1946 дискриминация между гражданите на Европейската общност и френските граждани, като се има предвид Закон № 87-343 от 22 май 1987, приет за прилагане на Директива № 82/489/ЕИО на Съвета от 19 юли 1982 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.