Дело C-384/93: Alpine Investments/Minister van Financiën, Заключение от 26 януари 1995 г.

1) Следва ли член 59 от Договора да се тълкува в смисъл, че обхваща и услуги, които доставчикът предлага по телефон от държавата членка, в която е установен, на (потенциални) клиенти, установени в друга държава членка, и следователно предоставя също така от тази държава членка?
2) Прилага ли се член 59 и към разпоредбите и/или ограниченията, които в държавата членка на установяване на доставчика на услуги уреждат законосъобразното упражняване на съответната професия или дейност, но не се прилагат — поне не по същия начин и в същата степен — към упражняването на тази професия или дейност в държавата членка на установяване на (потенциалните) получатели на съответната услуга и поради това могат да представляват за доставчика на услуги, когато предлага своите услуги на (потенциални) клиенти, установени в друга държава членка, пречки, които не се прилагат към доставчиците на подобни услуги, установени в тази друга държава членка?
Ако отговорът на втория въпрос е положителен:
3) а) Може ли загрижеността за защита на потребителите и опазване на репутацията на нидерландския сектор за търговия с ценни книжа, която стои в основата на разпоредба, насочена към борба с нежелани развития в сектора за търговия с ценни книжа, да се счита за императивни причини от обществен интерес, които оправдават пречка като посочената във въпрос 2?
3) б) Следва ли да се счита, че условие в изключение, забраняващо „cold calling“, е обективно необходимо за защита на посочената по-горе загриженост и е пропорционално на преследваната цел?