Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
1. Следва ли Директива 91/173/ЕИО на Съвета от 21 март 1991 г. да се тълкува в смисъл, че държавите членки са обвързани само по отношение на забраната за разрешаване използването на пентахлорфенол и неговите соли и естери в концентрации, равни или по-големи от 0,1 % по маса в вещества или препарати, пуснати на пазара, докато могат самостоятелно да определят гранични стойности по отношение на продукти, които са били третирани с пентахлорфенол?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
Забранява ли това прилагането на по-строга национална разпоредба, която е била в сила преди приемането на директивата, до момента, в който Комисията вземе решение съгласно член 100а, параграф 4 от Договора за ЕО?
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен:
Може ли тази национална разпоредба да се прилага от момента, в който бъде потвърдена от Комисията, дори ако решението на Комисията впоследствие бъде оспорено пред Съда на Европейските общности и обявено за нищожно в резултат на това?
Има ли значение дали решението на Комисията е било отменено само по формални съображения и впоследствие повторно издадено
Има ли последващото решение на Комисията обратно действие?
4. Ако отговорът на третия въпрос е отрицателен:
Може ли директивата да се прилага в държавите членки като пряко приложимо право до момента, в който бъде взето окончателно решение относно приложимостта на националната разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.
Следва ли понятието „постоянен обект“ по смисъла на член 9, параграф 1 от Шестата Директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че предприятие от една държава членка, което отдава под наем или лизингова определен брой автомобили на клиенти, установени в друга държава членка, има ipso facto, поради това отдаване под наем, постоянен обект в тази друга държава членка?
Ако отговорът на предходния въпрос е положителен: следва ли член 9, параграф 1 от Шестата Директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че услуги, състоящи се в отдаване под наем на превозни средства, могат да се считат за предоставени от постоянен обект в Белгия в случай, че доставчикът на услугите има място на стопанска дейност в Люксембург и почти всички договори се договарят и сключват от това място на стопанска дейност в Люксембург с клиенти, установени в Люксембург, а само ограничен брой превозни средства (приблизително 10 автомобила от автопарк от почти 1000 превозни средства) се закупуват в Белгия и се поддържат или ремонтират в Белгия?
Следва ли членове 6 и 59 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че чуждестранни данъчно задължени лица, които получават стоки или услуги в Белгия и впоследствие искат възстановяване на ДДС във връзка с такива стоки или услуги съгласно Осмата Директива за ДДС, не могат, в случай на забавено възстановяване, да получат по-ниска лихва, която, освен това, започва да тече едва от момента, в който такива чуждестранни данъчно задължени лица връчат официално уведомление на белгийската държава, докато в случай на забавено възстановяване на белгийски данъчно задължени лица, последните получават по-висока лихва, която автоматично и без официално уведомление започва да тече веднага след изтичането на законовия срок за възстановяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.
Дали национална разпоредба, която освобождава само едно предприятие от задължението да спазва общоприложимото законодателство относно срочните трудови договори, представлява държавна помощ по смисъла на член 92, параграф 1 от Договора?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли такава помощ да бъде предмет на предварителната процедура по член 93, параграф 3 от Договора?
Дали, когато тази процедура не е била спазена, забраната за такава помощ може да се счита за пряко приложима във вътрешното право на италианската държава?
Ако отговорът на третия въпрос е положителен, може ли на тази забрана да се позове лице в спор между публичното икономическо предприятие и физическо лице, което се оплаква, че не му е приложено общото законодателство относно срочната заетост, с цел да се постигне преобразуване на трудовото му правоотношение в безсрочно и/или обезщетение за вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.
Следва ли член 48 от Договора за ЕО и членове 1, 2 и 3 от Регламент № 1612/68 да се тълкуват в смисъл, че предоставят и на работодателите в държавата членка правото да наемат работници, които са граждани на друга държава членка, независимо от условия, които – макар да се прилагат без оглед на гражданството – по същество засягат въпроса за гражданството?
Ако на работодателите в държавата членка се признава правото, посочено в първия въпрос: Следва ли член 48 от Договора за ЕО и членове 1, 2 и 3 от Регламент № 1612/68 да се тълкуват в смисъл, че разпоредба като § 39, параграф 2 от Gewerbeordnung 1994, съгласно която търговецът може да назначи за отговорен управител само лице, което има местоживеене в Австрия, е съвместима с тези разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
1) Относно член 3, параграф 1, буква в): Има ли член 3, параграф 1, буква в), предвид, че е достатъчно да съществува възможност дадено наименование да се използва за обозначаване на географски произход, или тази възможност трябва да е приела конкретна форма (в смисъл, че други предприятия от този вид вече използват тази дума за обозначаване на географския произход на сходните си продукти, или че съществуват поне конкретни индикации, че това трябва да се очаква да се случи в близко бъдеще), или трябва дори да съществува необходимост от използване на това наименование за обозначаване на географския произход на засегнатите продукти, или трябва допълнително да съществува особена необходимост от използване на въпросното наименование за произход, например защото продуктите от този вид, произведени в съответния район, се ползват с особена репутация?
Има ли значение за широкото или тясното тълкуване на понятието за индикации за географски произход по член 3, параграф 1, буква в), фактът, че ефектите на марката са ограничени съгласно член 6, параграф 1, буква б)?
Попадат ли под индикации за географски произход по смисъла на член 3, параграф 1, буква в), само тези, които се отнасят до мястото на производство на продуктите, или е достатъчно продуктите да се предлагат на пазара на това място, или от това място, или, накрая, в случай на производство на текстил, е достатъчно текстилът да се проектира в този район, макар и впоследствие, в рамките на възмезден производствен процес, да се произвежда другаде?
2) Относно член 3, параграф 3, първо изречение: Какви условия поставя тази разпоредба по отношение на възможността за регистрация на описателно наименование съгласно член 3, параграф 1, буква в)?
По-специално: Идентични ли са тези условия във всички случаи или се различават в зависимост от степента на необходимост на наименованието да остане на разположение на всички?
Съвместима ли е по-специално с тази разпоредба досегашната преобладаваща позиция в германската съдебна практика, според която, в случай на описателни наименования, които трябва да останат на разположение на всички, е необходимо и трябва да се доказва тяхното утвърждаване в търговските отношения, и по-специално в процент, по-голям от 50% от съответните търговски среди
Поставя ли тази разпоредба условия относно начина на установяване на придобития чрез използване отличителен характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
1. Позволяват ли член 30 от Договора за Рим и Директива 87/328 на национален орган да изисква разрешение за операции по изкуствено осеменяване с биково семе, тоест събиране, обработка и разпространение на семе и осеменяване със семе, по начина, посочен по-горе?
2. Позволяват ли член 30 от Договора за Рим и Директива 87/328 на държава членка да забранява или подлага на условия осеменяването и развъждането на говеда
(а) които според национален орган могат да причинят страдания на животните или да засегнат тяхното естествено поведение, или
(б) чрез използване на определена порода, която според национален орган се счита за носеща генетични дефекти?
3. (а) Позволява ли тълкуването на преамбюла на Директива 87/328 национални изключения от приемането за изкуствено осеменяване на нейна територия по отношение на животни с нежелан произход, дори когато тези изключения водят до забрана по отношение на животни, които отговарят на изискванията, предвидени в член 2 от директивата?
(б) Ако да, може ли отделната държава членка да определи „влошаване на произхода“ и „наследствени дефекти“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.1998 г.
Изисква ли се националният съд да посочи фактическата и законодателната рамка на преюдициалните въпроси, за да бъде допустимо запитването?
Допустимо ли е преюдициално запитване, ако не се посочват точните причини за необходимостта от тълкуване на правото на Общността за разрешаване на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.