Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.
Съвместима ли е с членове 30 и 36 от Договора разпоредбата на член 60 от Кодекса за социалното осигуряване на Люксембург, съгласно която институция за социално осигуряване на държава членка А отказва да възстанови на осигурено лице, което е гражданин на държава членка А, разходите за очила с коригиращи лещи, предписани от лекар, установен в държава членка А, но закупени от оптик, установен в държава членка Б, на основание че всяко медицинско лечение в чужбина трябва предварително да бъде разрешено от горепосочената институция за социално осигуряване, доколкото по този начин се санкционира по принцип вносът от частни лица на лекарствени продукти или, както в случая, на очила от други държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.
Противоречи ли на членове 6, 59, 60 или 73б и 73д от Договора за ЕИО национално законодателство, съгласно което данъчното облагане на спестовни застрахователни полици, издадени от местни животозастрахователни дружества и от чуждестранни животозастрахователни дружества, извършващи застрахователна дейност в държавата членка чрез установяване, се осъществява под формата на данък върху доходността от застрахователния капитал, изчислен по стандартен начин и наложен на застрахователя, като с цел поддържане на конкурентен неутралитет между местните и чуждестранните спестовни полици се облага с данък застрахователната премия, платена от застраховани лица, пребиваващи в държавата членка, по полици, сключени със застрахователи, установени в друга държава членка и действащи в първата държава членка съгласно правилата за трансгранична застрахователна дейност, ако данъкът върху посочените застрахователни премии може, при заявление до данъчната администрация, да бъде намален до нула или с 50 %, в случай че застрахователното дружество, установено в чужбина, е обект на данък върху приходите в държавата, в която е установено, който е съпоставим с данъка, налаган върху местните спестовни полици в другата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.
Следва ли членове 59 и 60 от Договора за създаване на ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат правила, съгласно които възстановяването на разходите за предоставени услуги е подчинено на разрешение от институцията за социално осигуряване на осигуреното лице, когато услугите са предоставени в държава-членка, различна от държавата, в която лицето пребивава?
Различен ли е отговорът на първия въпрос, ако целта на тези правила е да се поддържа балансирана медицинска и болнична служба, достъпна за всички в даден регион?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
1) С оглед на факта, че по отношение на правата, свързани с търговска марка, Директива 89/104/ЕИО съдържа преходна правна разпоредба само за случая, описан в член 5, параграф 4, свободни ли са държавите членки в останалата част да установяват правила по въпроса или общностното право като цяло, или целта и духът на Директива 89/104, имат за последица, че държавите членки не са напълно свободни в това отношение, а трябва да спазват определени ограничения, и ако да, кои?
2) Ако някой, без разрешението на притежателя на търговската марка, използва тази търговска марка, регистрирана изключително за определени стоки, с цел да съобщи на обществеността, че той (A) извършва ремонт и поддръжка на стоките, които са пуснати на пазара под тази търговска марка от притежателя или с негово съгласие, или че той (B) е специалист или е специализиран по отношение на такива стоки, представлява ли това, съгласно схемата на член 5 от Директивата:
(i) използване на търговската марка по отношение на стоки, идентични с тези, за които тя е регистрирана, както е посочено в член 5, параграф 1, буква а);
(ii) използване на тази търговска марка по отношение на услуги, които трябва да се считат за използване на търговската марка по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) или използване на търговската марка, както е посочено в член 5, параграф 1, буква б), при условие че може да се твърди, че съществува идентичност между тези услуги и стоките, за които търговската марка е регистрирана;
(iii) използване на търговската марка, както е посочено в член 5, параграф 2; или
(iv) използване на търговската марка, както е посочено в член 5, параграф 5?
3) За целите на отговора на въпрос 2, има ли значение дали става дума за съобщение (A) или съобщение (B)?
4) С оглед на разпоредбата на член 7 от Директивата, има ли значение, по отношение на въпроса дали притежателят на търговската марка може да предотврати използването на своята търговска марка, регистрирана изключително за определени стоки, дали използването, посочено във въпрос 2, е това по (i), (ii), (iii) или (iv)?
5) При условие че и двата или един от случаите, описани в началото на въпрос 2, включват използване на търговската марка на притежателя по смисъла на член 5, параграф 1, било по член 5, параграф 1, буква а), или буква б), може ли притежателят да предотврати това използване само когато лицето, което използва търговската марка, по този начин създава впечатление, че неговото предприятие е свързано с мрежата на притежателя на търговската марка, или може ли той също така да предотврати това използване, когато има голяма вероятност начинът, по който търговската марка се използва за тези съобщения, да създаде впечатление сред обществеността, че търговската марка в това отношение се използва в значителна степен с цел реклама на собственото му предприятие чрез създаване на специфична представа за качество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
1. Може ли дадено лице да черпи от член 1, параграфи 1 и 2, член 2, параграф 1 или други разпоредби на Директива 89/665/ЕИО на Съвета относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на процедурите за обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и строителство, конкретно право да иска провеждане на процедура за обжалване пред органи или съдилища, които отговарят на изискванията на член 2, параграф 8 от Директива 89/665/ЕИО, което право е достатъчно точно и конкретно, така че при липса на транспониране на съответната директива от държавата членка, дадено лице може успешно да се позове на това право срещу тази държава членка в съдебно производство?
2. При провеждане на процедура за обжалване на основание на индивидуално право, произтичащо от член 41 от Директива 92/50/ЕИО във връзка с Директива 89/665/ЕИО, за провеждане на процедура за обжалване, длъжен ли е национален съд, притежаващ характеристиките на Bundesvergabeamt, да не прилага разпоредби на националното право като параграф 91, алинеи 2 и 3 от Bundesvergabegesetz, които предоставят на Bundesvergabeamt правомощия за контрол само в случай на нарушения на Bundesvergabegesetz и приетите въз основа на него наредби, поради това, че тези разпоредби изключват провеждането на процедура за обжалване по Bundesvergabegesetz за възлагане на договори за услуги, и длъжен ли е такъв национален съд да проведе процедура за обжалване съгласно четвъртата част на Bundesvergabegesetz?
3.(a) Следва ли услугите, посочени във фактите по делото (с оглед на член 10 от Директива 92/50/ЕИО), да се класифицират като услуги по приложение I A, категория № 2 (услуги по сухопътен транспорт) и договорите за такива услуги да се възлагат съгласно разпоредбите на дялове III и IV от директивата, или следва да се класифицират като услуги по приложение I B към Директива 92/50/ЕИО (здравни услуги), с което договорите за такива услуги да се възлагат съгласно разпоредбите на членове 13 и 14, или тези услуги изцяло са извън приложното поле на Директива 92/50/ЕИО?
(b) Отговарят ли разпоредбите на членове 1—7 на предварителните условия, посочени в точка 12 от решението по дело 41/74 Van Duyn срещу Home Office, относно директната приложимост на директива на Общността, така че услугите по приложение I B към директивата да се възлагат по предвидената в нея процедура, или съответните разпоредби на директивата за услугите по приложение I A могат да изпълнят предварителните условия, посочени в горепосоченото дело?
4. Съществува ли по член 5 или други разпоредби на Договора за ЕО, или по Директива 92/50/ЕИО, задължение за държавата да се намесва в съществуващи правни ситуации, сключени за неопределен срок или за няколко години, но които не са сключени в съответствие с горепосочената директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
1. Може ли дадено лице да черпи, от член 1, параграфи 1—3, член 2, параграфи 1, 7—9 или други разпоредби на Директива 92/13/ЕИО, конкретно право да иска провеждане на производство по обжалване пред органи или съдилища, които отговарят на изискванията на член 2, параграф 9 от Директива 92/13/ЕИО, което е достатъчно ясно и конкретно, така че при неприлагане на разпоредбите на съответната директива от държава членка, дадено лице да може да се позове на тази разпоредба?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
2. При провеждане на производство по обжалване, длъжен ли е национален съд, притежаващ характеристиките на Bundesvergabeamt, да не прилага разпоредби на националното право като параграф 7, алинея 2 във връзка с параграф 67, алинея 1 от Bundesvergabegesetz, които го изключват от провеждане на производство по обжалване, дори когато такова производство е предвидено от националния законодател единствено с цел транспониране на Директива 89/665/ЕИО?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
3. Длъжен ли е решаващият съд да не прилага тези или други подобни процесуални разпоредби на националното право в такива обстоятелства, ако те възпрепятстват или пречат на ефективното провеждане на производство по обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
1. С оглед на принципа за защита на оправданите правни очаквания и на съображенията, които стоят в основата на системата от квоти, следва ли Регламент (ЕИО) № 1738/91 на Съвета да се счита за валиден, доколкото той неочаквано и непредвидимо намалява цените и премията за преработка на тютюн от сорта, известен като Burley I (италиански), на толкова късен етап от селскостопанската година за тютюна, че дори и най-предпазливите и осведомени производители не са имали възможност за маневриране?
2. Може ли фактът, че Регламент № 1738/91 изобщо не посочва мотиви, нито изрични, нито подразбиращи се, за разпоредбите си относно тютюна Burley I — който е засегнат по-сериозно от другите сортове тютюн, въпреки че свръхпроизводството при тези сортове е било дори по-голямо — да бъде упрекван като нарушение на съществени процедурни изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.
Явява ли се акцизът върху електроенергията, определен за внесената електроенергия по описания по-горе начин, такса с равностоен ефект на митническо мито по смисъла на членове 9 и 12 от Договора за ЕИО?
Ако не е такса с равностоен ефект на митническо мито, представлява ли акцизът върху електроенергията, определен за внесената електроенергия по описания по-горе начин, данък, който дискриминира вноса от други държави членки по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.
1. Следва ли член 5, член 8, член 9, точка 3, член 11, членове 29—31, член 35, член 40 и член 41 от Директива 81/851/ЕИО и част 1 от приложението към Директива 81/852/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че позволяват на компетентния орган на държава членка при обстоятелства като описаните по-горе:
(а) да изисква от заявителя за разрешение за пускане на пазара на ветеринарномедицински продукт да идентифицира или да осигури идентифицирането пред компетентния орган на имената и адресите на всички производители на определено вещество, от които заявителят възнамерява да закупи количества от това вещество за използване при производството от заявителя на една от активните съставки на продукта, и да предостави или осигури предоставянето на компетентния орган на подробности относно мястото(ата) на производство на веществото и относно производствените процеси и методите за контролни изпитвания, използвани от производителя на веществото;
(б) да изисква от заявителя за разрешение за пускане на пазара да представи на компетентния орган за одобрение резултатите от такива контролни изпитвания, които се изисква да бъдат извършени върху всяка партида от веществото, закупена от заявителя, и да не допуска пускането на пазара на продукта, докато не бъде дадено такова одобрение за съответната партида от веществото;
(в) да изисква от заявителя (чрез конкретни условия на разрешението, чрез отказ за издаване на разрешение за пускане на пазара или по друг начин) или да изпълни едно или и двете от горепосочените изисквания, или да пуска на пазара продукта само когато е произведен с използване на активна съставка, закупена от определено трето лице, а не произведена от самия заявител;
(г) да спре сроковете за издаване на разрешение за пускане на пазара, предвидени в член 8 от Директива 81/851/ЕИО, докато заявителят не се съгласи да предостави информацията, посочена в (а) по-горе?
2. Има ли значение за отговорите на въпроси 1(а)—(г) по-горе дали процесът на производство на продукта е непрекъснат или не, и ако да, какъв би бил ефектът върху отговорите на тези въпроси?
3. Би ли било от значение за отговорите на въпроси 1(а)—(г) по-горе, ако не е разумно възможно за заявителя да получи някоя от информацията, посочена във въпрос 1(а), и ако да, какъв би бил ефектът върху отговорите на тези въпроси?
4. (а) Ако исканията за допълнителна информация и другите изисквания, описани във въпрос 1 по-горе, или някое от тях, са prima facie допустими съгласно Директиви 81/851/ЕИО и 81/852/ЕИО, трябва ли тези искания и изисквания да съответстват на принципа на пропорционалност по правото на Общността?
(б) Ако отговорът на (а) е положителен, кой трябва да прилага тези принципи в настоящия случай — националният съд или Съдът на Европейските общности?
(в) (i) Ако те трябва да бъдат прилагани от Съда на Европейските общности, нарушават ли тези искания и изисквания или някое от тях принципа на пропорционалност?
(ii) Ако те трябва да бъдат прилагани от националния съд, по какви критерии и съображения трябва да се преценява пропорционалността на исканията и изискванията?
5. Следва ли членове 30—36 от Договора да се тълкуват в смисъл, че забраняват искания и изисквания като описаните по-горе, или някое от тях?
6. (а) Следва ли член 40 от Директива 81/851/ЕИО да се тълкува в смисъл, че се прилага към исканията и изискванията, описани по-горе?
(б) Ако да, при какви обстоятелства и по какви критерии основанията за налагането на такива искания и изисквания трябва да се считат за недостатъчни за целите на член 40 и били ли са такива искания и изисквания достатъчно мотивирани в настоящия случай?
7. (а) Дължи ли държава членка по силата на правото на Общността обезщетение на предприятие за вреди, които то е претърпяло в резултат на налагането на искания и изисквания като описаните по-горе, които
(i) са несъвместими с разпоредбите на Директиви 81/851 и/или 81/852;
(ii) нарушават принципа на пропорционалност;
(iii) са забранени от членове 30—36 от Договора;
(iv) са недостатъчно мотивирани по смисъла на член 40 от Директива 81/851?
(б) Ако отговорът на въпрос 7(а)(i), (ii), (iii) и (iv) или на някой от тях е положителен, при какви условия възниква такава отговорност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.