всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

Когато в рамките на производство пред него национален съд е признал, че болничното лечение в държава членка, различна от тази на компетентната институция, е било необходимо, макар и предварителното разрешение, предвидено в член 22 от Регламент № 1408/71, да е било отказано:
Трябва ли разходите за болнично лечение да бъдат възстановени съгласно схемата на държавата на компетентната институция или съгласно тази, организирана от държавата, на чиято територия е извършено болничното лечение?
Допустимо ли е ограничаване на размера на възстановената сума съгласно законодателството на държавата на компетентната институция, като се има предвид член 36 от Регламент № 1408/71, който предвижда пълно възстановяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

1. а) Следва ли членове 59 и 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че разпоредба като член 9, параграф 4 от ZFW във връзка с член 1 от правилата за здравно обслужване в чужбина по схемата за здравно осигуряване е несъвместима с тези разпоредби на Договора, когато националните правила предвиждат, че осигуреното по здравноосигурителния фонд лице се нуждае от предварително разрешение от здравноосигурителния фонд, за да потърси правото си на обезщетения от лице или заведение извън Нидерландия
б) Какъв е отговорът на въпрос 1, буква а), когато разрешението, посочено в него, е отказано или не се прилага, тъй като съответното лечение в другата държава членка не се счита за „нормално в професионалните среди“ и следователно не се счита за обезщетение по смисъла на член 8 от законодателството за здравноосигурителните фондове (ZFW)
Има ли значение в това отношение дали се вземат предвид само възгледите на нидерландските професионални среди и дали се прилагат национални или международни научни критерии и ако да, в какво отношение
Също така има ли значение дали съответното лечение се възстановява по системата за социално осигуряване, предвидена в законодателството на тази друга държава членка
в) Какъв е отговорът на въпрос 1, буква а), когато лечението в чужбина се счита за нормално и следователно за обезщетение, но необходимото разрешение е отказано на основание, че своевременно и адекватно лечение може да бъде получено от договорен доставчик на здравни услуги в Нидерландия и следователно лечението в чужбина не е необходимо за здравното обслужване на съответното лице
2. Ако изискването за получаване на разрешение представлява пречка за свободното предоставяне на услуги, закрепено в членове 59 и 60 от Договора за ЕО, достатъчни ли са изтъкнатите от ответниците съображения от императивен обществен интерес (между другото, в посоченото по-горе писмо от 14 юли 1998 г.), за да се приеме, че тази пречка е оправдана?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.

Трябва ли член 7 от Регламент № 545/92 и Регламент № 859/92 да се тълкуват в смисъл, че вносът в Общността през септември и октомври 1992 г. на партиди „baby-beef“, произхождащи от и идващи от бившата югославска република Македония, придружени от сертификати за произход, издадени от югославския орган, който е бил компетентен преди денонсирането от Общността на Споразумението за сътрудничество между Европейската икономическа общност и Социалистическа федеративна република Югославия, може да се ползва от режима на намалени вносни налози, предвиден в член 7 от Регламент № 545/92, дори когато нов компетентен орган не е бил определен за бившата югославска република Македония към момента на осъществяване на вносните операции?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.

Следва ли член 3, буква б) от Директива 88/407, тълкуван във връзка с параграф 1, буква б) от глава I на приложение Б към тази директива, в първоначалната ѝ редакция и както е изменена с Директива 93/60, да се тълкува в смисъл, че семенна течност от бик, който преди приемането му в одобрен център за събиране на семенна течност е принадлежал към стадо, което не е било официално свободно от бруцелоза, е изключена от вътреобщностната търговия, дори само поради промяната в здравния статус на стадото през периода, в който животното е било държано в това стадо?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

Може ли да се заключи от подготвителните материали към Директива 92/50/ЕИО, по-специално от предложението на Комисията (COM(90) 372, ОВ C 23 от 31.1.1991 г.) или от определението на понятието „договор за обществени услуги“ в член 1, буква а) от Директива 92/50/ЕИО, че определени категории договори предварително трябва да се считат за изключени от приложното поле на директивата, като се има предвид, че става въпрос за договори, които възлагащите органи, попадащи в обхвата на директивата, сключват с предприятия, предоставящи услуги, само поради някои общи характеристики, посочени в предложението на Комисията COM(90) 372, и без да се прилагат член 1, буква а), точки i)-viii), или членове 4, 5 и 6 от Директива 92/50/ЕИО?
Ако на основния въпрос се отговори положително, следва ли:
Попадат ли такива категории договори, с оглед на 24-то съображение към Директива 93/38/ЕИО, също в приложното поле на Директива 93/38/ЕИО?
Ако на втория въпрос се отговори положително, следва ли:
Могат ли тези категории, които са изключени от приложното поле на Директива 93/38/ЕИО, по аналогия с предложението COM(90) 372 да бъдат достатъчно описани по такъв начин, че възлагащ орган, попадащ в персоналния обхват на Директива 93/38/ЕИО, прехвърля услуга от своята компетентност на предприятие по свой избор и едновременно предоставя на предприятието право да използва икономически съответната услуга?
Като допълнение към първите три въпроса:
Задължен ли е възлагащ орган, попадащ в персоналния обхват на Директива 93/38/ЕИО – в случай че сключен от него договор има черти на договор за услуги по смисъла на член 1, точка 4, буква а) от Директива 93/38/ЕИО заедно с черти на други договори с договорен характер, които не попадат в приложното поле на директивата – да отдели частта от целия договор, която попада в приложното поле на Директива 93/38/ЕИО, доколкото това е технически възможно и икономически оправдано, и да подложи договора на процедура за възлагане, както е предвидено в член 1, точка 7 от тази директива, както Съдът на ЕС е изисквал в дело C-3/88 преди влизането в сила на Директива 92/50/ЕИО във връзка с договор, който не е бил изцяло обхванат от Директива 77/62/ЕИО?
Ако на този въпрос се отговори положително, следва ли:
Трябва ли договорното предоставяне на право на изключително икономическо използване на резултата от услуга, което носи на изпълнителя доход, който макар и да не може да бъде точно определен, но по общ опит не е незначителен и може да се очаква да надвиши разходите за услугата, да се счита за възнаграждение за предоставянето на услугата, както Съдът на ЕС е постановил в дело C-272/91 във връзка с договор за доставка и предоставено по административен ред право, което замества възнаграждението?
Като допълнение към горните въпроси:
Трябва ли разпоредбите на член 1, точка 4, букви а) и в) от Директива 93/38/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че договор, по който трябва да се предоставят услуги, предвидени в приложение XVI A, категория 15, губи характера си на договор за услуги и се превръща в договор за доставка, ако услугата се състои в изработването на голям брой еднообразни движими вещи с икономическа стойност и по този начин стоки по смисъла на член 9 и 30 от Договора за ЕО?
Ако на този въпрос се отговори положително, следва ли:
Трябва ли решението на Съда на ЕС по дело C-3/88 да се тълкува в смисъл, че такъв договор за доставка трябва да се отдели от останалите съставни части на договора за доставка и след това да бъде подложен на процедура за възлагане по смисъла на член 1, точка 7 от Директива 93/38/ЕИО, доколкото това е технически възможно и икономически оправдано?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.

Може ли държава членка правилно да транспонира дадена директива на Общността, когато в националния акт за транспониране запазва в сила предходни разпоредби, приети въз основа на отменено национално законодателство, транспониращо предходна, отменена директива, като в новия акт за транспониране само посочва, че тези разпоредби остават в сила, доколкото не противоречат на новото национално законодателство?
Позволяват ли член 10, параграф 2 и член 15, параграф 2 от Директива 89/398/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно храните, предназначени за специални хранителни цели (ОВ 1989 L 186, стр. 27) на държава да продължи да прилага правила, които предхождат Директивата и акта за нейното транспониране?
Позволява ли класификацията, въведена с Директива 89/398/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно храните, предназначени за специални хранителни цели, на храните, предназначени за специални хранителни цели, в девет групи (посочени в приложение I към нея), които трябва да бъдат предмет на специфични директиви, и на храни, които не попадат в тези групи, за които не е предвидено приемането на такива директиви, държава членка да прилага правила, основани на класификация, базирана на разграничение между диетични продукти и диететични продукти или на разграничение между храни за кърмачета и малки деца и храни, различни от тези за кърмачета и малки деца?
Изключват ли член 10, параграф 2 и член 15, параграф 2 от Директива 89/398/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно храните, предназначени за специални хранителни цели, които не засягат прилагането на национални мерки в случай, че не са приети специфични директиви, предвидени в член 4 от Директивата, възможността физически лица да се позовават на разпоредбите на Директивата, за да оспорят подробните мерки по транспониране, приети от държавите членки, и да поискат тяхното неприложение от националните съдилища, доколкото те противоречат на разпоредбите на Директивата?
Не предполага ли фактът, че храните се контролират в рамките на директивите на Общността, че държавите членки са длъжни при осъществяване на такъв контрол да спазват общите принципи на Общността, по-специално защитата на оправданите правни очаквания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

1. Следва ли втората алинея на член 7, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 2169/86 на Комисията от 10 юли 1986 година относно подробните правила за контрол и изплащане на производствените възстановявания в секторите на зърнените култури и ориза, в редакцията, изменена с Регламент (ЕИО) № 165/89 на Комисията от 24 януари 1989 година, да се тълкува в смисъл, че изразът „заинтересованото лице“ обхваща и купувача на продукт по код по КН 3505 10 50, който от своя страна се е задължил пред производителя и/или доставчика на този продукт да го използва изключително за производството на продукти, различни от изброените в приложение I?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
(а) Прилага ли се задължението за плащане от страна на купувача на 105 % от най-високото производствено възстановяване, приложимо за съответния продукт през предходния 12-месечен период, независимо от това дали гаранцията, предоставена от производителя евентуално въз основа на съзнателно невярно задължение от страна на лицето, посочено в първия въпрос, е била освободена?
(б) Възможно ли е все още да се изисква плащане от страна на купувача на 105 % от най-високото производствено възстановяване, приложимо за съответния продукт през предходния 12-месечен период, ако вече не може да се установи дали купувачът е дал задължение, но е ясно, че преработка в продукт, различен от изброените в приложение I, не е извършена или доказана нито от купувача, нито от последващ купувач?
3. Ако отговорите на втория въпрос са положителни:
От кой момент следва да се изчислява „предходният 12-месечен период“ по смисъла на втората алинея на член 7, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 2169/86?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.

Член 48 от Договора за Европейския съюз и член 1, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 от 15 октомври 1968 година изключват ли национални разпоредби, съгласно които съвместното облагане на двама съпрузи и тяхното класифициране в данъчна категория 2, която им предоставя по-леко данъчно бреме при определени обстоятелства, отколкото ако бъдат облагани поотделно, е обвързано с условието двамата съпрузи — които не са разделени нито фактически, нито по съдебно решение — да имат съответните си местожителства за данъчни цели в една и съща държава, като по този начин се изключва от този данъчен режим съпруг, който се установява в една държава членка, докато останалата част от неговото семейство пребивава в друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

1. Следва ли при тълкуване на член 10, параграф 1 във връзка с член 20, параграфи 2—6 от Регламент (ЕИО) № 2730/79 да се приеме, че износителят губи правото си на изплащане на износна премия, определена по единна ставка за всички трети страни, ако продуктът, за който е изплатена износната премия и който е продаден на купувач, установен в трета страна, непосредствено след пускането му за свободно обращение в тази трета страна, е транспортиран обратно в Общността по външната общностна транзитна процедура и е пуснат за свободно обращение там след заплащане на вносно мито, без да е установено нарушение?
2. Би ли бил различен отговорът, ако преди повторния внос на продукта в Общността купувачът в третата страна го е продал на предприятие, с което е лично и търговски свързан и което също е установено в тази трета страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.

1. Допуска ли правото на Общността национална процесуална норма, която изисква искане за членство в професионална пенсионна схема (от която произтича правото на пенсионни обезщетения), ако не е погасено по давност, да бъде предявено в срок от шест месеца след прекратяване на трудовото правоотношение, към което се отнася искането, и допуска ли национална процесуална норма, която предвижда, че пенсионният стаж на ищеца се изчислява само въз основа на стаж след дата, която не е по-ранна от две години преди датата на предявяване на иска (независимо дали датата, на която пенсионните обезщетения стават дължими, е преди или след датата на иска), съвместимост с принципа на правото на Общността, че националните процесуални норми при нарушение на правото на Общността не трябва да правят упражняването на правата по член 119 от Договора невъзможно или прекомерно трудно?
2. При положение че: (a) правата по член 119 се упражняват по вътрешен закон, приет през 1970 г., преди присъединяването на Обединеното кралство към Европейската общност, и влязъл в сила на 29 декември 1975 г., който вече предвижда право на равно заплащане и равенство на други договорни клаузи; (b) вътрешният закон съдържа процесуалните правила, посочени в първи въпрос; (c) други закони, забраняващи дискриминация в областта на заетостта, и вътрешното договорно право предвиждат различни срокове; (1) Представлява ли прилагането на член 119 чрез този вътрешен закон съответствие с принципа на правото на Общността, че националните процесуални норми при нарушение на правото на Общността не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които се прилагат към подобни искове от вътрешноправен характер
(2) Ако не, кои са релевантните критерии за определяне дали друго право на иск по вътрешното право е вътрешноправен иск, подобен на правото по член 119
(3) Ако националният съд установи такъв подобен иск съгласно критериите по (2), кои са релевантните критерии по правото на Общността за определяне дали процесуалните правила, уреждащи подобния иск или искове, са по-благоприятни от процесуалните правила, които уреждат упражняването на правото по член 119?
3. При положение че: (a) служител е работил по няколко отделни трудови договора за един и същ работодател за определени периоди от време с прекъсвания между договорите; (b) след изтичане на който и да е договор няма задължение за която и да е от страните да сключи нов договор; и (c) тя предявява иск в срок от шест месеца след изтичане на по-късен договор или договори, но не е предявила иск в срок от шест месеца след изтичане на по-ранен договор или договори; Допустимо ли е национална процесуална норма, която изисква искане за членство в професионална пенсионна схема, от която произтича правото на пенсионни обезщетения, да бъде предявено в срок от шест месеца след изтичане на който и да е трудов договор, към който се отнася искането, и която по този начин възпрепятства стажът по по-ранни договори да бъде третиран като пенсионен стаж, съвместима с: (1) правото на равно заплащане за равен труд по член 119 от Договора; и (2) принципа на правото на Общността, че националните процесуални норми при нарушение на правото на Общността не трябва да правят упражняването на правата по член 119 невъзможно или прекомерно трудно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form