Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.
Являва ли се член 4, параграф 1, точка 2 от Закона за акцизите върху тютюна (Tabaksteuergesetz) в редакцията от 21 декември 1992 г. (Bundesgesetzblatt 1992, част I, стр. 2150) неправилно транспониране на член 3, параграф 1 от Директива 92/80/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. относно сближаването на акцизите върху други форми на обработен тютюн, различни от цигарите (Официален вестник на Европейските общности от 31.10.1992 г., L 316, стр. 10)?
Ако Съдът отговори на този въпрос утвърдително:
Възниква ли за данъчно задълженото лице по акциза непосредствено право на основание член 3, параграф 1 от посочената директива да бъде обложено с акциз в съответствие с директивата, с последица, че минималният акциз върху пурите или пуретите, който се прилага в Германия в противоречие с текста на директивата, следва да бъде отменен от националните съдилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.
1. Нарушава ли решението на възлагащ орган да допусне до процедура за възлагане на обществена поръчка органи, които получават субсидии от самия орган или от други възлагащи органи и които им позволяват да подадат оферти на цени, значително по-ниски от тези на техните търговски конкуренти, принципа на равно третиране на всички оференти и кандидати в процедурата за възлагане на обществена поръчка?
2. Представлява ли решението на възлагащия орган да допусне такива органи до процедурата за възлагане прикрита дискриминация, ако органите, които получават такива субсидии, без изключение имат националността на или са установени в държавата членка, в която е установен и възлагащият орган?
3. Представлява ли решението на възлагащ орган да допусне такива органи до процедурата за възлагане, дори при предположението, че не дискриминира другите оференти и кандидати, ограничение на свободата на предоставяне на услуги, което не е съвместимо с разпоредбите на Договора за ЕО, по-специално член 59 и следващите?
4. Може ли възлагащият орган да сключва договори за услуги с органи, които са изключително или поне преобладаващо държавна собственост и предоставят услугите си изключително или поне преобладаващо на възлагащия орган или други държавни институции, без да подлага услугата на процедура за възлагане в конкуренция с търговски активни оференти съгласно Директива 92/50/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.
Член 52 от Договора от 25 март 1957 година за създаване на Европейската общност изключва ли прилагането на национално законодателство на държава членка, съгласно което, за целите на облагането с корпоративен данък, търговска загуба, понесена в тази държава членка от дружество, установено в тази държава, през предходен облагаем период, може да бъде компенсирана с печалбите, реализирани от това дружество през следващ облагаем период, само доколкото тази загуба не може да бъде отнесена към печалбата, реализирана от постоянното предприятие на това дружество в друга държава членка през този предходен облагаем период, с което се стига до положение, при което така отнесената загуба не може да бъде компенсирана, в която и да е от засегнатите държави членки, с облагаемия доход на това дружество за целите на облагането с корпоративен данък, докато ако постоянното предприятие се намираше в същата държава членка като дружеството, съответните търговски загуби със сигурност биха могли да бъдат компенсирани с облагаемия доход на това дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.
Необходимо ли е да съществува пряка и непосредствена връзка между конкретна входяща сделка и конкретна изходяща сделка или сделки, пораждащи право на приспадане, за да има данъчнозадълженото лице право да приспадне данъка върху добавената стойност по входящата сделка и за да се определи обхватът на това право?
Какъв е характерът на пряката и непосредствена връзка и по-специално, в случай на данъчнозадължено лице, което извършва както сделки, по които данъкът върху добавената стойност е приспадаем, така и сделки, по които той не е приспадаем: различен ли е критерият за определяне на размера на приспадаемия данък между член 17, параграфи 2, 3 и 5 от Шестата директива (и ако да, в какво се състои тази разлика); и има ли такова лице право да приспадне целия начислен данък върху добавената стойност по дадена входяща сделка на основание, че тази сделка е използвана като последица от извършването на сделка по член 17, параграфи 2 или 3, по-специално член 17, параграф 3, буква в)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.
Следва ли член 17 от Шеста директива 77/388 да се тълкува в смисъл, че правото на данъчно задълженото лице да приспадне платения ДДС за стоки или услуги, доставени му с оглед извършването на определени операции по отдаване под наем, се запазва, когато законодателна промяна, настъпила след доставката на тези стоки или услуги, но преди започването на посочените операции, лишава съответното данъчно задължено лице от правото да се откаже от освобождаването, дори ако ДДС е бил определен подлежащо на последващ преглед?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.
Трябва ли членове 86 и 90 от Договора, както са тълкувани в решението на Съда на Европейските общности от 11 декември 1997 г., да се тълкуват в смисъл, че имат директен ефект, така че изискват от държавите членки да не налагат обща и абсолютна забрана за дейност като посредник между търсенето и предлагането на работна сила и съответно изискват от националния съд да счита всяка дейност като частен посредник за наемане на работници за несъвместима с наказателното право, с последица, че трябва да откаже да приложи съответните разпоредби на националното право, които правят такава дейност престъпление?
Трябва ли членове 86 и 90 от Договора да се тълкуват в смисъл, че система като тази, произтичаща от законодателните изменения, въведени със Закон № 196 от 24 юни 1997 г. и Законодателен декрет № 469 от 23 декември 1997 г., представлява злоупотреба с господстващо положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.
Следва ли член 5, параграф 4 от Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система на данъчно облагане, приложима в случаите на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки, доколкото определя лимити от 15% и 10% за дерогацията, предоставена на Португалия, да се тълкува в смисъл, че тези лимити се отнасят само до облагането с корпоративен данък (в Португалия)?
Или се прилага и за всеки данък върху дохода от акции, удържан върху дивиденти, независимо от законодателния акт, който го предвижда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.
1. Противоречат ли Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура, когато посочват, че казеините, съдържащи повече от 15% вода по тегло, се включват в позиция 0406 (сирене и извара), на Регламент (ЕИО) № 3174/88 на Комисията, съгласно който (глава 4) те се класифицират в позиция 0406, като сирене, при условие че: (a) съдържат не по-малко от 5% маслени вещества в сухото вещество; (b) съдържат не по-малко от 70% и не повече от 85% сухо вещество по тегло; и (c) са формовани или могат да бъдат формовани
2. С оглед на Регламент (ЕИО) № 3174/88 на Комисията следва ли внесените стоки (които имат следния състав: 54% вода, 0,9% маслени вещества, 5,7% фосфор, 2% сол и казеин) да бъдат класифицирани по митническа позиция 3501 10 90 0 00 000 като казеин – друг – или по митническа позиция 0406 90 11 0 10 000 като други сирена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.
Следва ли членове 4 и 17 от Шеста директива 77/388/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че правото на приспадане на платения данък върху добавената стойност за сделки, извършени с оглед реализирането на планирана икономическа дейност, продължава да съществува дори когато данъчният орган е наясно, още от момента на първото данъчно облагане, че предвидената икономическа дейност, която трябваше да породи облагаеми сделки, няма да бъде осъществена?
Следва ли член 4, параграф 3, буква а) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че възможността за облагане, упражнена при доставката на сгради или части от сгради и на земята, върху която те се намират, трябва да се отнася неразделно до сградите или частите от сгради и земята, върху която те се намират, или може да бъде ограничена само до сградите или части от тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.