Дело C-98/98: Midland Bank, Съдебно решение от 8 юни 2000 г.

Необходимо ли е да съществува пряка и непосредствена връзка между конкретна входяща сделка и конкретна изходяща сделка или сделки, пораждащи право на приспадане, за да има данъчнозадълженото лице право да приспадне данъка върху добавената стойност по входящата сделка и за да се определи обхватът на това право?

Какъв е характерът на пряката и непосредствена връзка и по-специално, в случай на данъчнозадължено лице, което извършва както сделки, по които данъкът върху добавената стойност е приспадаем, така и сделки, по които той не е приспадаем: различен ли е критерият за определяне на размера на приспадаемия данък между член 17, параграфи 2, 3 и 5 от Шестата директива (и ако да, в какво се състои тази разлика); и има ли такова лице право да приспадне целия начислен данък върху добавената стойност по дадена входяща сделка на основание, че тази сделка е използвана като последица от извършването на сделка по член 17, параграфи 2 или 3, по-специално член 17, параграф 3, буква в)?