Дело C-2/99: Döhler, Заключение от 18 май 2000 г.

1. Следва ли втората алинея на член 7, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 2169/86 на Комисията от 10 юли 1986 година относно подробните правила за контрол и изплащане на производствените възстановявания в секторите на зърнените култури и ориза, в редакцията, изменена с Регламент (ЕИО) № 165/89 на Комисията от 24 януари 1989 година, да се тълкува в смисъл, че изразът „заинтересованото лице“ обхваща и купувача на продукт по код по КН 3505 10 50, който от своя страна се е задължил пред производителя и/или доставчика на този продукт да го използва изключително за производството на продукти, различни от изброените в приложение I?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
(а) Прилага ли се задължението за плащане от страна на купувача на 105 % от най-високото производствено възстановяване, приложимо за съответния продукт през предходния 12-месечен период, независимо от това дали гаранцията, предоставена от производителя евентуално въз основа на съзнателно невярно задължение от страна на лицето, посочено в първия въпрос, е била освободена?
(б) Възможно ли е все още да се изисква плащане от страна на купувача на 105 % от най-високото производствено възстановяване, приложимо за съответния продукт през предходния 12-месечен период, ако вече не може да се установи дали купувачът е дал задължение, но е ясно, че преработка в продукт, различен от изброените в приложение I, не е извършена или доказана нито от купувача, нито от последващ купувач?
3. Ако отговорите на втория въпрос са положителни:
От кой момент следва да се изчислява „предходният 12-месечен период“ по смисъла на втората алинея на член 7, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 2169/86?