Дело C-324/98: Telaustria и Telefonadress, Заключение от 18 май 2000 г.

Може ли да се заключи от подготвителните материали към Директива 92/50/ЕИО, по-специално от предложението на Комисията (COM(90) 372, ОВ C 23 от 31.1.1991 г.) или от определението на понятието „договор за обществени услуги“ в член 1, буква а) от Директива 92/50/ЕИО, че определени категории договори предварително трябва да се считат за изключени от приложното поле на директивата, като се има предвид, че става въпрос за договори, които възлагащите органи, попадащи в обхвата на директивата, сключват с предприятия, предоставящи услуги, само поради някои общи характеристики, посочени в предложението на Комисията COM(90) 372, и без да се прилагат член 1, буква а), точки i)-viii), или членове 4, 5 и 6 от Директива 92/50/ЕИО?
Ако на основния въпрос се отговори положително, следва ли:
Попадат ли такива категории договори, с оглед на 24-то съображение към Директива 93/38/ЕИО, също в приложното поле на Директива 93/38/ЕИО?
Ако на втория въпрос се отговори положително, следва ли:
Могат ли тези категории, които са изключени от приложното поле на Директива 93/38/ЕИО, по аналогия с предложението COM(90) 372 да бъдат достатъчно описани по такъв начин, че възлагащ орган, попадащ в персоналния обхват на Директива 93/38/ЕИО, прехвърля услуга от своята компетентност на предприятие по свой избор и едновременно предоставя на предприятието право да използва икономически съответната услуга?
Като допълнение към първите три въпроса:
Задължен ли е възлагащ орган, попадащ в персоналния обхват на Директива 93/38/ЕИО – в случай че сключен от него договор има черти на договор за услуги по смисъла на член 1, точка 4, буква а) от Директива 93/38/ЕИО заедно с черти на други договори с договорен характер, които не попадат в приложното поле на директивата – да отдели частта от целия договор, която попада в приложното поле на Директива 93/38/ЕИО, доколкото това е технически възможно и икономически оправдано, и да подложи договора на процедура за възлагане, както е предвидено в член 1, точка 7 от тази директива, както Съдът на ЕС е изисквал в дело C-3/88 преди влизането в сила на Директива 92/50/ЕИО във връзка с договор, който не е бил изцяло обхванат от Директива 77/62/ЕИО?
Ако на този въпрос се отговори положително, следва ли:
Трябва ли договорното предоставяне на право на изключително икономическо използване на резултата от услуга, което носи на изпълнителя доход, който макар и да не може да бъде точно определен, но по общ опит не е незначителен и може да се очаква да надвиши разходите за услугата, да се счита за възнаграждение за предоставянето на услугата, както Съдът на ЕС е постановил в дело C-272/91 във връзка с договор за доставка и предоставено по административен ред право, което замества възнаграждението?
Като допълнение към горните въпроси:
Трябва ли разпоредбите на член 1, точка 4, букви а) и в) от Директива 93/38/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че договор, по който трябва да се предоставят услуги, предвидени в приложение XVI A, категория 15, губи характера си на договор за услуги и се превръща в договор за доставка, ако услугата се състои в изработването на голям брой еднообразни движими вещи с икономическа стойност и по този начин стоки по смисъла на член 9 и 30 от Договора за ЕО?
Ако на този въпрос се отговори положително, следва ли:
Трябва ли решението на Съда на ЕС по дело C-3/88 да се тълкува в смисъл, че такъв договор за доставка трябва да се отдели от останалите съставни части на договора за доставка и след това да бъде подложен на процедура за възлагане по смисъла на член 1, точка 7 от Директива 93/38/ЕИО, доколкото това е технически възможно и икономически оправдано?