Дело C-107/97: Rombi и Arkopharma, Съдебно решение от 18 май 2000 г.

Може ли държава членка правилно да транспонира дадена директива на Общността, когато в националния акт за транспониране запазва в сила предходни разпоредби, приети въз основа на отменено национално законодателство, транспониращо предходна, отменена директива, като в новия акт за транспониране само посочва, че тези разпоредби остават в сила, доколкото не противоречат на новото национално законодателство?

Позволяват ли член 10, параграф 2 и член 15, параграф 2 от Директива 89/398/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно храните, предназначени за специални хранителни цели (ОВ 1989 L 186, стр. 27) на държава да продължи да прилага правила, които предхождат Директивата и акта за нейното транспониране?

Позволява ли класификацията, въведена с Директива 89/398/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно храните, предназначени за специални хранителни цели, на храните, предназначени за специални хранителни цели, в девет групи (посочени в приложение I към нея), които трябва да бъдат предмет на специфични директиви, и на храни, които не попадат в тези групи, за които не е предвидено приемането на такива директиви, държава членка да прилага правила, основани на класификация, базирана на разграничение между диетични продукти и диететични продукти или на разграничение между храни за кърмачета и малки деца и храни, различни от тези за кърмачета и малки деца?

Изключват ли член 10, параграф 2 и член 15, параграф 2 от Директива 89/398/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно храните, предназначени за специални хранителни цели, които не засягат прилагането на национални мерки в случай, че не са приети специфични директиви, предвидени в член 4 от Директивата, възможността физически лица да се позовават на разпоредбите на Директивата, за да оспорят подробните мерки по транспониране, приети от държавите членки, и да поискат тяхното неприложение от националните съдилища, доколкото те противоречат на разпоредбите на Директивата?

Не предполага ли фактът, че храните се контролират в рамките на директивите на Общността, че държавите членки са длъжни при осъществяване на такъв контрол да спазват общите принципи на Общността, по-специално защитата на оправданите правни очаквания?