всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.

Противоречи ли на правото на Общността – по-специално на принципите на европейското гражданство и на недискриминация, закрепени в член 6 и 8 от Договора за създаване на Европейската общност – предоставянето на право на неконтрибутивна социална помощ, като тази, въведена с белгийския Закон от 7 август 1974 г. относно минималната издръжка, да се предоставя само на граждани на държавите членки, за които се прилага Регламент (ЕИО) № 1612/68 от 15 октомври 1968 г., а не на всички граждани на Съюза?
В случай че отговорът на първия въпрос е отрицателен: следва ли членове 6 и 8а от Договора и Директива 93/96 от 29 октомври 1993 г. относно правото на пребиваване на студенти да се тълкуват в смисъл, че след като правото на пребиваване на студент е признато, той може впоследствие да бъде лишен от право на неконтрибутивни социални помощи, като минималната издръжка, изплащана от приемащата държава, и ако да, дали това изключване е общо и окончателно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.

1) Skal artikel 13 i Rådets direktiv 85/374/EØF af 25. juli 1985 om indbyrdes tilnærmelse af medlemsstaternes lovgivning om ansvar for produkter med mangler fortolkes således, at den ikke er til hinder for, at der i national ret opretholdes et system med ansvar uden skyld, der eksisterede før direktivets ikrafttræden, og som giver forbrugeren en mere vidtgående beskyttelse end den, der følger af direktivet
2) Såfremt det første spørgsmål besvares bekræftende, skal artikel 13 da fortolkes således, at den også tillader, at der efter direktivets ikrafttræden indføres nye systemer med ansvar uden skyld, som giver forbrugeren en mere vidtgående beskyttelse end den, der følger af direktivet?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.

Има ли член 50 от Споразумението по ТРИПС, по-специално член 50, параграф 6, директен ефект?
Следва ли член 50, параграф 6 от Споразумението по ТРИПС да се тълкува в смисъл, че временните мерки по смисъла на член 50, параграфи 1 и 2 отпадат автоматично по силата на закона, ако производството по същество не е образувано в срока, определен във временната мярка, или, ако такъв срок не е определен, ако производството по същество не е започнато в рамките на 20 работни дни или 31 календарни дни (което от двете е по-дълго), или е необходимо искане от страната, срещу която е постановена мярката, за да отпадне тази мярка?
Когато срокът, в който трябва да бъде образувано производството по същество, не е определен във временните мерки, постановени от съда, от кой момент започва да тече този срок: (а) от деня, следващ датата на постановяване на временната мярка; или (б) от деня, следващ датата на връчване на решението за постановяване на временната мярка на ответника; или (в) от деня, следващ датата, на която решението за постановяване на временната мярка е станало окончателно и не подлежи на обжалване; или (г) от друг момент?
Когато съдът постановява временна мярка, длъжен ли е служебно да определи срок, в който да бъде образувано производството по същество, или може да определи такъв срок само по искане на страна?
Когато съдът е сезиран в производство по обжалване на мярка, постановена от по-нисшестоящ съд в първоинстанционно производство, и апелативният съд потвърждава тази мярка, може ли апелативният съд да определи, служебно или по искане на една от страните, срок по смисъла на горното, ако първоинстанционният съд не е направил това?
Приложим ли е член 50 от Споразумението по ТРИПС, когато това споразумение влиза в сила в съответната държава членка на дата, следваща приключването на устната фаза на производството на първа инстанция, но преди постановяването на решението от първоинстанционния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.

Явява ли се „невъзможно по практически причини“ по смисъла на последното изречение на член 6, параграф 1, буква д) от изменената Директива 76/768, да се поставят задължителните предупреждения в пълен вид върху опаковката и контейнера на козметичен продукт на езика или езиците, предписани в държавата членка, в която продуктът ще се пуска на пазара, когато производителят или дистрибуторът желае да етикетира продукта на девет езика, включително осем официални езика на Общността, по икономически съображения и с цел улесняване на движението на продукта в рамките на Общността, и това налага съкращаване на тези предупреждения върху контейнера и опаковката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.

1. Трябва ли член 3 от Директива 68/360 от 15 октомври 1968 г., член 3 от Директива 73/148 от 21 май 1973 г. и Регламент № 2317/95 от 25 септември 1995 г., тълкувани в светлината на принципите на пропорционалност и недискриминация и правото на зачитане на семейния живот, да се тълкуват в смисъл, че държавите членки могат на границата да връщат чужденци, подлежащи на визов режим и съпрузи на граждани на Общността, които се опитват да влязат на територията на държава членка, без да притежават документ за самоличност или виза?
2. Трябва ли член 4 от Директива 68/360 и член 6 от Директива 73/148, тълкувани в светлината на член 3 от всяка от тези директиви и на принципите на пропорционалност и недискриминация и правото на зачитане на семейния живот, да се тълкуват в смисъл, че държавите членки могат да откажат издаването на разрешение за пребиваване на съпруг/а на гражданин на Общността, който е влязъл на тяхна територия незаконно, и да издадат заповед за експулсирането му?
3. Трябва ли членове 3 и 4, параграф 3 от Директива 68/360, член 3 от Директива 73/148 и член 3, параграф 3 от Директива 64/221 от 25 февруари 1964 г. да се тълкуват в смисъл, че държавите членки не могат нито да откажат разрешение за пребиваване, нито да експулсират чуждестранен съпруг на гражданин на Общността, който е влязъл на националната територия законно, но чиято виза е изтекла към момента на подаване на молбата за издаване на това разрешение?
4. Трябва ли членове 1 и 9, параграф 2 от Директива 64/221 от 25 февруари 1964 г. да се тълкуват в смисъл, че чуждестранните съпрузи на граждани на Общността, които не притежават документи за самоличност или виза или чиято виза е изтекла, имат право да сезират компетентния орган, посочен в член 9, параграф 1, когато кандидатстват за първо разрешение за пребиваване или когато срещу тях е издадена заповед за експулсиране преди издаването на това разрешение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.

1. Следва ли Директива 94/62 [...] и по-специално член 18, във връзка с членове 5, 7 и 9 от нея, да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, съгласно което може да бъде наложено наказание на лице, което, в противоречие с определени разпоредби на националното право относно опаковките на бира и безалкохолни напитки, е пуснало на пазара внесена консервирана кола?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително: Отговарят ли разпоредбите на директивата, по-специално член 18, във връзка с членове 5, 7 и 9 от нея, на условията за директна приложимост, така че лице, обвинено в нарушение, да може да се позове пряко на разпоредбите на директивата пред националните съдилища?
3. Ако на първия въпрос се отговори отрицателно: Следва ли член 28 ЕО, във връзка със съображенията за опазване на околната среда [...], да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, съгласно което може да бъде наложено наказание на лице, което, в противоречие с определени разпоредби на националното право относно опаковките на бира и безалкохолни напитки, е пуснало на пазара внесена консервирана кола?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.

При обстоятелства, при които: (a) гражданин на държава членка, който е установен в тази държава членка и предоставя услуги на лица в други държави членки; и (b) има съпруг/а, който/която не е гражданин на държава членка; може ли съпругът/съпругата, който/която не е гражданин на държава членка, да се позове на (i) член 49 ЕО и/или (ii) Директива 73/148/ЕИО, за да получи право на пребиваване със своя съпруг/а в държавата членка на произход на съпруга/съпругата
Различен ли е отговорът на поставения въпрос, ако съпругът/съпругата, който/която не е гражданин на държава членка, косвено подпомага гражданина на държава членка при предоставянето на услуги в други държави членки чрез полагане на грижи за децата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.

1. Constitue ли публичен, непечеливш застрахователен орган, като INAIL, на който е възложено, въз основа на принципите на икономическа и предприемаческа дейност, да управлява като монополист схема за застраховане срещу рискове, произтичащи от трудови злополуки и професионални заболявания, основана на система на задължителна регистрация, която изплаща обезщетения на частично автоматична основа (осигурявайки по този начин застрахователно покритие за работници, но не и за самостоятелно заети лица – от 1998 г.), дори и при неплащане на премии от страна на работодателя, и изчислява премиите въз основа на рисковите категории, към които е отнесена застрахованата работа, предприятие по смисъла на членове 81 и сл. ЕО?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, представлява ли фактът, че посоченият публичен орган изисква плащане на премии, дори когато заинтересованото лице, самостоятелно заето лице (занаятчия), вече е застраховано в частна компания срещу същите рискове, по отношение на които би било покрито чрез членство в посочения орган, нарушение на членове 86 и 82 ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.

1) Следва ли разпоредбите на Директива 90/434/ЕИО (директивата за сливанията) да се тълкуват в смисъл, че е в противоречие с тях, по-специално с член 2, букви в) и и), националните органи да откажат да третират дадена операция като попадаща в обхвата на разпоредбите на директивата относно прехвърлянето на активи, когато резултатът от въпросната операция е, че всички активи и пасиви на прехвърлящото дружество се прехвърлят на второ дружество (приемащото дружество) с изключение на малък пакет акции и постъпленията от заем, взет от прехвърлящото дружество?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че може да се приеме, че прехвърлящото дружество е взело въпросния заем с цел да намали нетната стойност на активите и пасивите, които ще бъдат прехвърлени на приемащото дружество, доколкото постъпленията от заема остават в прехвърлящото дружество, а задължението по заема се прехвърля на приемащото дружество?
3) Има ли значение за отговора на първия и/или втория въпрос обстоятелството, че може да се приеме, че въпросният заем е взет с цел да се даде възможност на предишни съдружници, като стъпка в процеса на смяна на поколенията в предприятието, да финансират записването на акции в приемащото дружество?
4) Следва ли разпоредбите на директивата за данъчно облагане при сливания, по-специално член 2, буква и) от нея, да се тълкуват в смисъл, че е в противоречие с тях да се поставя условие, преди дадена операция да бъде третирана като попадаща в обхвата на разпоредбите на директивата относно прехвърлянето на активи, според което прехвърлящото дружество, основните акционери лично или трети лица не могат да предоставят обезпечение в полза на приемащото дружество, на основание че е посочено, че бъдещите нужди от парични средства на приемащото дружество ще бъдат финансирани чрез оборотен кредит от финансова институция, която желае да получи залог върху акциите на приемащото дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.

Противоречи ли на Директива 93/37/ЕИО националното и регионалното законодателство, което позволява на строител (който притежава разрешение за строеж или одобрен устройствен план) да изпълнява инфраструктурни работи директно, чрез пълно или частично прихващане срещу дължимата вноска (член 11 от Закон № 10/77, членове 28 и 31 от Закон № 1150 от 17 август 1942 г., членове 8 и 12 от Закон № 60 на регион Ломбардия от 5 декември 1977 г.), като се има предвид строгите принципи за търгове, наложени на държавите членки от правото на Общността по отношение на всички обществени поръчки за строителство на стойност 5 милиона евро или повече?
Допустими ли са, независимо от горепосочените принципи относно търговете, споразумения между административните органи и частно лице (общо разрешени от член 11 от Закон № 241 от 7 август 1990 г.) от гледна точка на правото на Общността в области, в които процедурата е такава, че административните органи избират страна, с която да сключат договор за услуги, в случаи, когато такива услуги надвишават прага, определен от съответните директиви?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form