Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
1. Дали разликата в третирането между въгледобивни предприятия, които са обект на плащане на роялти като възнаграждение за правото да експлоатират въглищни мини, и въгледобивни предприятия, които са или са били освободени от такива роялти, може да представлява дискриминация между производителите по смисъла на член 4, буква б) от Договора за ЕОВС, специална такса по смисъла на член 4, буква в) от същия договор и/или помощ по смисъла на член 4, буква в) от същия договор или по член 1 от Решение № 3632/93/ЕОВС на Комисията?
2. Дали член 4, букви б) или в) от Договора за ЕОВС или член 9, параграфи 1 или 4 от Решение № 3632/93/ЕОВС на Комисията пораждат преки последици и предоставят на частните предприятия право, което може да бъде противопоставено пред националните съдилища, да защитят иск за минни роялти, предявен от публичен орган, и да претендират възстановяване на платени роялти, по-специално при липса на решение на Комисията, прието съгласно член 67 или член 88 от Договора за ЕОВС или Решение № 3632/93/ЕОВС на Комисията или по друг начин, че твърдените факти представляват „дискриминация“, „специална такса“ или „помощ“?
3. Ако е така, може ли национален съд да установи, че съществува „дискриминация“ по смисъла на член 4, буква б) от Договора за ЕОВС или „специална такса“ по смисъла на член 4, буква в) от същия договор или „помощ“ по смисъла на член 4, буква в) от същия договор или на член 1 от Решение № 3632/93/ЕОВС на Комисията, независимо от:
- Решение 94/995/ЕОВС на Комисията;
- Решението на Комисията от 21 декември 1994 г. за разрешаване на придобиването на Central and Northern Mining Limited от RJB Mining plc;
- писмата, изпратени от ГД XVII на Комисията до NALOO на 4 май и 14 юли 1995 г.?
4. Като въпрос на правото на Общността, фактът, че Banks или NALOO не са:
(а) обжалвали по член 33 от Договора за ЕОВС Решение 94/995/ЕОВС на Комисията или Решението на Комисията от 21 декември 1994 г. за разрешаване на придобиването на Central and Northern Mining Limited от RJB Mining plc или писмата, изпратени от ГД XVII на Комисията до NALOO на 4 май и 14 юли 1995 г.; и/или
(б) използвали процедурата по член 35 от Договора за ЕОВС, за да задължат Комисията да се произнесе по въпросите, които сега се разглеждат в производството пред националния съд,
пречи ли на Banks да повдигне твърдени нарушения на член 4, букви б) или в) от Договора за ЕОВС или на Решение № 3632/93/ЕОВС на Комисията в производство пред националните съдилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
Налице ли е нарушение на търговска марка по смисъла на член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 89/104/ЕИО, когато ответникът разкрива произхода на стоки, които сам е произвел, и използва знака, по отношение на който ищецът се ползва със закрила, единствено за да обозначи определени характеристики на стоките, които предлага за продажба, така че не може да става въпрос за възприемане на използваната търговска марка в търговията като знак, указващ предприятието на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1) При правилното тълкуване на член 11A, параграф 1, буква а) и член 11C, параграф 1 от Шестата директива, какъв е данъчната основа по отношение на доставка на стоки от търговец на дребно в положението на жалбоподателя към клиент, когато: (a) производителят на стоките ги е продал на търговеца на дребно (или, хипотетично, на търговец на едро, който ги е продал на търговеца на дребно), (b) в рамките на промоционална кампания производителят осигурява издаването на купон, чиито условия са: (i) че притежателят, при представяне на купона на търговеца на дребно, може да закупи стоките от търговеца на дребно на цена, която е по-ниска от обичайната продажна цена на търговеца на дребно с размер (намалението), посочен или определим съгласно условията на купона, и (ii) че производителят, когато търговецът на дребно е продал стоките съгласно условията на купона и е представил купона на производителя, ще изплати на търговеца на дребно сума, равна на намалението, (c) търговецът на дребно продава стоките на клиент при представяне на купона и при плащане на намалената цена, (d) търговецът на дребно представя купона на производителя и получава сума, равна на намалението
Данъчната основа ли е: (i) паричната сума, платена от клиента, или (ii) паричната сума, платена от клиента, заедно със сумата, равна на намалението, изплатена от производителя
2) Ако отговорът на първия въпрос е в смисъл (i), трябва ли търговецът на дребно да коригира своя данъчен кредит в декларациите си за ДДС по отношение на доставката на стоките от производителя (или, ако е приложимо, от търговеца на едро) към него, когато производителят или друг доставчик не е издал кредитно известие на търговеца на дребно за възстановяване на намалението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
Явява ли се член 2, точка 2 от Регламент (ЕО) № 925/1999 на Съвета недействителен, доколкото дефинира „преудостоверен граждански субсоничен реактивен самолет“ по такъв начин, че самолетите, чийто двигатели са били заменени с „реактивни двигатели с байпасно съотношение 3 или повече“, не попадат под забраните, въведени с регламента, докато самолетите, чиито двигатели са били напълно заменени с двигатели с байпасно съотношение под 3, попадат под тези забрани, като се вземат предвид по-специално: i) задължението за мотивиране по член 253 ЕО; ii) общия принцип на пропорционалност; iii) евентуалните права, които частни лица могат да извлекат от Общото споразумение за митата и търговията и/или Споразумението за техническите пречки пред търговията?
Явява ли се член 2, точка 2 от Регламент (ЕО) № 925/1999 на Съвета от 29 април 1999 г. относно регистрацията и използването в Общността на определени видове граждански субсонични реактивни самолети, които са били модифицирани и преудостоверени, за да отговарят на стандартите в том I, част II, глава 3 от приложение 16 към Конвенцията за международна гражданска авиация, трето издание (юли 1993 г.), недействителен, доколкото дефинира „преудостоверен граждански субсоничен реактивен самолет“ по такъв начин, че това включва „граждански субсоничен реактивен самолет“, както е определено в член 2, точка 1 от регламента, който с цел да отговаря на стандартите в глава 3 е получил напълно заменени двигатели с байпасно съотношение под 3, като се вземат предвид по-специално: i) задължението за мотивиране съгласно член 253 ЕО; ii) принципа на равно третиране; iii) принципа на пропорционалност; iv) въпроса дали посочената разпоредба е съвместима със Споразумението за създаване на Световната търговска организация и по-специално със свързаното с него Споразумение за техническите пречки пред търговията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1. Когато, в изпълнение на задължение по Директива 93/53/ЕИО за прилагане на мерки за контрол при възникване на заболяване от списък II във ферма с одобрен статут или в одобрена зона, държава членка приема вътрешна мярка, чието прилагане води до унищожаване и клане на риби, следва ли принципите на правото на Общността, свързани със защитата на основните права, по-специално правото на собственост, да се тълкуват в смисъл, че възлагат на държавата членка задължението да приеме мерки, предвиждащи изплащане на обезщетение (a) на собственик на риби, които са унищожени; и (b) на собственик на риби, които трябва да бъдат незабавно заклани, което налага незабавната продажба на тези риби от този собственик?
2. Ако държавата членка е длъжна да приеме такива мерки, какви са критериите за тълкуване, необходими на националния съд, за да определи дали приетите мерки са съвместими с основните права, по-специално правото на собственост, които Съдът гарантира и които произтичат по-специално от Европейската конвенция за правата на човека?
3. По-специално, изискват ли критериите да се прави разлика между ситуацията, при която избухването на заболяването се дължи на вина на собственика на съответните риби, и ситуацията, при която собственикът не е виновен?
4. Явява ли се Директива 93/53/ЕИО невалидна поради нарушение на основното право на собственост, тъй като не предвижда изплащане на обезщетение на (a) собственик на риби, които са унищожени, и (b) на собственик на риби, които трябва да бъдат незабавно заклани, което налага незабавната продажба на тези риби от този собственик, в обстоятелства, при които е потвърдено избухване на ISA?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1.(a) Constitue-t-il un obstacle à la libre prestation des services au sens du règlement (CEE) n° 4055/86, lu en combinaison avec l'article 59 (désormais, après modification, член 49 ЕО) от Договора за ЕО, система като VTS, доколкото предвижда задължително участие в услугите за управление на корабния трафик?
(b) Ако не, различно ли е положението, ако участниците в системата се таксуват за предоставените услуги?
(c) Следва ли на въпрос 1.(b) да се отговори по различен начин, ако тази такса се налага на корабоплаването, чието участие в системата е задължително, но не и на други ползватели, като например вътрешноводни или морски съдове с дължина, която не надвишава 41 метра?
2.(a) Ако система като VTS и свързаната с нея тарифа представляват пречка за свободното предоставяне на услуги, попада ли тази пречка под изключенията по член 56 (сега, след изменение, член 46 ЕО) от Договора за ЕО за разпоредби, обосновани с оглед на обществената сигурност?
(b) Има ли значение за отговора на въпрос 2.(a) дали тарифата е по-висока от действителните разходи за предоставената на даден кораб услуга?
3. Ако система като VTS и свързаната с нея тарифа представляват пречка за свободното предоставяне на услуги и ако тази пречка не е обоснована по член 56 (сега, след изменение, член 46 ЕО) от Договора за ЕО, може ли тя да бъде обоснована или защото представлява само недискриминационна търговска уредба, както е посочено в Keck и Mithouard, или защото изпълнява условията, които Съдът е определил в други решения, по-специално в Gebhard?
4.(a) Следва ли система на държава членка като VTS да се счита за помощ по смисъла на член 92, параграф 1 (сега, след изменение, член 87, параграф 1 ЕО) от Договора за ЕО, доколкото освобождава определени категории участници в тази система, по-специално вътрешноводни съдове, от задължението да плащат тарифата?
(b) Ако да, попада ли тази помощ под забраната, предвидена в тази разпоредба?
(c) Ако и на въпрос 4.(b) трябва да се отговори утвърдително, има ли класифицирането като помощ, забранена от правото на Общността, последици по правото на Общността за тарифата, която участниците, различни от освободените, са длъжни да плащат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Може ли член 81 ЕО (бивш член 85) да се тълкува в смисъл, че страна по забранено споразумение за обвързване на продажбата на бира може да се позове на този член, за да поиска защита от съдилищата срещу другата договаряща страна?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, има ли право страната, която иска защита, да получи обезщетение за вреди, които твърди, че са настъпили в резултат на спазването на клаузата в договора, която е забранена по член 81?
Следва ли правило на националното право, според което съдилищата не трябва да позволяват на лице да се позовава и/или да се възползва от собствените си незаконни действия като необходимо условие за получаване на обезщетение, да се счита за съвместимо с правото на Общността?
Ако отговорът на третия въпрос е, че при определени обстоятелства такова правило може да е несъвместимо с правото на Общността, какви обстоятелства следва да вземе предвид националният съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1) Следва ли член 7, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3950/92 на Съвета от 28 декември 1992 година относно въвеждането на допълнителна такса в сектора на млякото и млечните продукти да се тълкува в смисъл, че при изтичане на селскостопански наем, референтните количества, налични на съответните стопанства, могат да бъдат прехвърлени изцяло или частично съгласно разпоредби, приети или които предстои да бъдат приети от държавите членки, като се вземат предвид законните интереси на страните, само ако към момента на предаването наемодателите са производители по смисъла на член 9, буква в) от Регламент № 3950/92?
2) Ако понятието „производител“ по член 7, параграф 2 следва да се разбира в по-широк смисъл, възможно ли е прехвърляне в такива случаи и когато наемодателите не възнамеряват да започнат маркетинг на мляко, а желаят да прехвърлят референтните количества заедно със земята на трети лица?
3) Ако отговорът на втория въпрос е положителен, трябва ли третите лица, на които ще бъдат прехвърлени референтните количества, да бъдат производители по смисъла на член 9, буква в) от Регламент № 3950/92?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1) Следва ли изразът „в съответствие с Договора“ по член 4, параграф 3, буква а), подточка i) от Регламент (ЕИО) № 259/93 да се тълкува в смисъл, че при обща забрана за износ на отпадъци за обезвреждане, които подлежат на специален контрол, обоснована с принципите на близост, приоритет на оползотворяването и самодостатъчност при обезвреждането на отпадъци, следва да се провери и дали забраната за износ е съвместима с първичното право на Европейския съюз, по-специално със забраната за количествени ограничения върху търговията между държавите членки по член 28 и сл. от Договора за ЕО?
2) Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, при забрана за износ, наложена с нормативен акт и ограничена по количество, достатъчно ли е да се извърши контрол само върху самия нормативен акт или трябва да се извършва контрол и във всеки отделен случай, в който се забранява планиран износ въз основа на този нормативен акт
В този контекст допустимо ли е чрез въвеждане на задължение за предлагане на отпадъци за обезвреждане, които подлежат на специален контрол, на национално съоръжение да се установи за срок от 15 години забрана за износ на тези отпадъци, ако към момента на въвеждане на това задължение сигурността, търсена при третирането на отпадъците, може да бъде постигната само чрез сключване на договор с такава продължителност с оператора на това съоръжение?
3) Позволява ли член 4, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 259/93 на държавите членки да приемат законодателство, което, в рамките на задълженията за предлагане на отпадъци за обезвреждане, които подлежат на специален контрол, поставя като условие за изпращане на такива отпадъци в други държави членки, планираното обезвреждане да отговаря на изискванията на държавата на изпращане относно опазването на околната среда?
4) Противоречи ли член 3 и сл. от Регламент (ЕИО) № 259/93 на това държава членка да прилага преди процедурата по уведомяване собствена процедура по предлагане и разпределение на отпадъците, приложима за планираното трансгранично изпращане на отпадъци за обезвреждане, които подлежат на специален контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.