всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.

Съществуването и прилагането на разпоредба като член 24a, параграф 2, буква а) от Общия правилник за персонала на Организма по телекомуникации на Гърция (OTE), съгласно която само жени могат да бъдат назначавани като чистачки по договор за неопределено време на непълно работно време, съответства ли на изискванията, произтичащи от член 119 от Договора и Директиви 75/117 и 76/207, и представлява ли такава разпоредба сама по себе си пряка дискриминация на основание пол, като се има предвид, че тя свързва непълното работно време с жените и по този начин поставя само жените в неблагоприятно положение?
Изключването на временните чистачки на непълно работно време, наети за неопределено време, от ползите на конкретното колективно споразумение от 2 ноември 1987 г. между OTE и Федерацията на работниците в OTE относно тяхното назначаване като щатни служители (и то независимо от продължителността на договора за непълно работно време), както в настоящия случай, на основание че това конкретно колективно споразумение изисква поне две години пълно работно време, нарушава ли член 119 от Договора и посочените директиви или друга разпоредба на правото на Общността като непряка дискриминация на основание пол, при положение че тези правила (въпреки техния привидно неутрален характер, тъй като не се прави връзка с пола на служителите) изключват изключително жените чистачки, тъй като няма мъже, работещи на непълно работно време по договор за неопределено време нито в сектора на общите услуги (към който спадат чистачките), нито в който и да е друг сектор на персонала на OTE?
Когато прилага конкретното колективно споразумение от 10 май 1991 г. между OTE и Федерацията на работниците в OTE, OTE изисква временният персонал, който ще стане (стажант) щатен служител, да има договор за неопределено време и да работи на пълно работно време. Представлява ли изключването на чистачките на непълно работно време (независимо от продължителността на договора), както в настоящия случай, недопустима непряка дискриминация на основание пол по смисъла на разпоредбите на правото на Общността (член 119 от Договора и Директиви 75/117 и 76/207), като се има предвид, че конкретното колективно споразумение изключва изключително жените чистачки, тъй като няма мъже, работещи на непълно работно време за неопределено време в който и да е сектор на персонала на OTE?
Съгласно член 5, параграф 9 от Общия правилник за персонала на OTE, в сила до 1 януари 1996 г., трудът на непълно работно време изобщо не се включва при изчисляване на трудовия стаж за определяне на по-добри условия на заплащане. След това, от 1 януари 1996 г., тази разпоредба е изменена с конкретно колективно споразумение и е предвидено, че трудът на непълно работно време се счита за равностоен на половината от равен период на пълно работно време. На основание, че трудът на непълно работно време засяга изключително или основно жени, могат ли разпоредбите, съгласно които трудът на непълно работно време е напълно изключен (до 1 януари 1996 г.) или се взема предвид пропорционално на пълното работно време (от 1 януари 1996 г.), да се тълкуват, също и в светлината на съдебната практика на Съда, като въвеждащи непряка дискриминация на основание пол, забранена от правилата на правото на Общността, и следователно целият период на труд на непълно работно време следва ли да се добави към трудовия стаж?
Ако Съдът на Европейските общности отговори положително на въпроси 1 до 4, в смисъл че оспорваните правила и разпоредби на колективните споразумения действително противоречат на правото на Общността, кой носи тежестта на доказване, когато служителите твърдят, че принципът на равно третиране е нарушен във вреда на тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.

В рамките на защитата, предоставена на кредитора съгласно Директива 2000/35, възможно ли е да се считат за разходи по събиране на вземане разноските, произтичащи от използването на адвокат или процесуален представител (procurador) в изпълнително производство, образувано с цел събиране на това вземане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.

Следва ли член 54 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение да се прилага, когато решението на съд в първата държава се състои в прекратяване на наказателното преследване без произнасяне по същество на делото и единствено на основание, че в друга държава вече е образувано производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.

Член 49 ЕО допуска ли разпоредбите, посочени в член 244(c)B от Общия данъчен кодекс и в член 49(g)H от Приложение III към същия кодекс, доколкото те ограничават ползването на данъчен кредит за научни изследвания само до научноизследователска дейност, извършвана във Франция?
Ако отговорът на този въпрос е положителен, представлява ли условието научноизследователската дейност да се извършва във Франция, предвидено в тези данъчни разпоредби, част от принципа на съгласуваност на корпоративния данък и по този начин позволява ли ограничаване на изискванията на член 49 ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.

Местен нормативен акт, въвеждащ данък върху напитките, определя като предмет на този данък „доставката срещу възнаграждение на алкохолни напитки за незабавна консумация“ и като такава доставка „всяка доставка за консумация на място“. Явява ли се този данък друг косвен данък върху стоки, обложени с акциз, по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 92/12, или е данък върху предоставянето на услуги, свързани със стоки, обложени с акциз, по смисъла на втората алинея на член 3, параграф 3 от Директива 92/12?
Ако отговорът на втория вариант от първия въпрос е положителен:
Във връзка с облагането на предоставянето на услуги, свързани със стоки, обложени с акциз, по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 92/12, изразът „при същото условие“ във втората алинея на член 3, параграф 3 от Директива 92/12/ЕИО отнася ли се само до условието, съдържащо се в първата алинея на член 3, параграф 3 от тази директива, а именно „при условие че тези данъци не водят до формалности при преминаване на границите в търговията между държавите членки“, или в такъв случай данъкът трябва също да бъде „за специфични цели“, както е предвидено в член 3, параграф 2 от директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.

Следва ли Директива 69/335/ЕИО, и по-специално тълкуването на членове 11 и 12, да се разбира в смисъл, че не допуска налагането на такса върху посредниците с ценни книжа по отношение на техните брутни печалби от дейности, свързани с тези ценни книжа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.

a) Следва ли понятието „телевизионно излъчване“ по смисъла на член 1, буква а) от Директива 89/552/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не обхваща „услуга на информационното общество“ по смисъла на член 1 от Директива 98/34/ЕО, изменена с Директива 98/48/ЕО, а обхваща услуги като посочените в примерния списък на услугите, които не са обхванати от член 1 от Директива 98/34/ЕО, включително „услуги с почти видео по заявка“, съдържащ се в приложение V към Директива 98/34/ЕО, по-специално буква а), които следователно не представляват „услуги на информационното общество“?
б) Ако отговорът на въпрос 1, буква а) е отрицателен, по какви критерии следва да се прави разграничение между понятието „телевизионно излъчване“ по смисъла на член 1, буква а) от Директива 89/552/ЕИО и понятието „комуникационни услуги, предоставящи информационни елементи... по индивидуално искане“, също посочено там?
а) Въз основа на какви критерии следва да се определи дали услуга като разглежданата, която включва кодирани сигнали, предавани по мрежа, набор от филми, избрани от доставчика, които абонатите могат, срещу отделно заплащане за всеки филм и с помощта на ключ, изпратен от доставчика по индивидуално искане, да декодират и гледат в различни моменти, определени от доставчика, и която съдържа елементи на (индивидуална) услуга на информационното общество, както и елементи на услуга за телевизионно излъчване, представлява услуга за телевизионно излъчване или услуга на информационното общество?
б) В този контекст следва ли приоритет да се даде на гледната точка на абоната или на тази на доставчика на услугата
От значение ли е в това отношение видът на услугите, с които разглежданата услуга е в конкуренция?
В тази връзка от значение ли е, че,
– от една страна, класифицирането на услуга като разглежданата като „услуга на информационното общество“, за която Директива 89/552/ЕИО не се прилага, може да подкопае ефективността на тази директива, по-специално по отношение на целите, залегнали в основата на изискването за запазване на определен процент от времето за излъчване за европейски произведения, и
– от друга страна, ако Директива 89/552/ЕИО се прилага, изискването за запазване на определен процент от времето за излъчване за европейски произведения не е напълно подходящо, тъй като абонатите плащат за всеки филм поотделно и могат да гледат само филма, за който е платено?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2005 г.

Съвместима ли е с член 39 ЕО национална правна уредба, която отказва годишна специална добавка на държавен служител, който преминава на публична длъжност в друг държавен член, докато същата добавка се предоставя при вътрешнодържавен трансфер?
Попада ли длъжността университетски професор под изключението на член 39, параграф 4 ЕО относно заетостта в публичната администрация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.

1. Предвижда ли изискването в член 1 от Третата директива, съгласно което всички пътници, различни от водача, трябва да бъдат обезщетени от застраховката за телесни повреди, произтичащи от използването на превозно средство, или друга разпоредба или принцип на правото на Общността ограничения при преценката на значението на съпричиняването от страна на пътника по националното право във връзка с неговото право на обезщетение, изплащано от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?
2. Съвместимо ли е с правото на Общността, в случаи, различни от посочените във втората алинея на член 2 от Втората директива, да се изключва или ограничава, въз основа на поведението на пътника в превозното средство, неговото право да получи обезщетение от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди от пътнотранспортно произшествие
Може ли това да бъде приложимо, например, когато лице е влязло в превозното средство като пътник, въпреки че е могло да види, че опасността от произшествие и от настъпване на вреди за него е по-голяма от обичайното?
3. Противоречи ли правото на Общността на това опиянението на водача, което влияе върху способността му да управлява превозното средство безопасно, да се счита за фактор, който следва да се вземе предвид?
4. Противоречи ли правото на Общността на това правото на собственик на автомобил, който е пътник в автомобила, на обезщетение за телесни повреди, изплащано от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, да се преценява по-строго от това на другите пътници на основание, че е позволил на лице в нетрезво състояние да управлява автомобила му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.

Включва ли изразът „договори за предоставяне на ... транспортни ... услуги“ по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 97/7/ЕО договори за предоставяне на услуги по наемане на автомобили?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form