Дело C-89/04: Mediakabel, Заключение от 10 март 2005 г.

a) Следва ли понятието „телевизионно излъчване“ по смисъла на член 1, буква а) от Директива 89/552/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не обхваща „услуга на информационното общество“ по смисъла на член 1 от Директива 98/34/ЕО, изменена с Директива 98/48/ЕО, а обхваща услуги като посочените в примерния списък на услугите, които не са обхванати от член 1 от Директива 98/34/ЕО, включително „услуги с почти видео по заявка“, съдържащ се в приложение V към Директива 98/34/ЕО, по-специално буква а), които следователно не представляват „услуги на информационното общество“?
б) Ако отговорът на въпрос 1, буква а) е отрицателен, по какви критерии следва да се прави разграничение между понятието „телевизионно излъчване“ по смисъла на член 1, буква а) от Директива 89/552/ЕИО и понятието „комуникационни услуги, предоставящи информационни елементи... по индивидуално искане“, също посочено там?
а) Въз основа на какви критерии следва да се определи дали услуга като разглежданата, която включва кодирани сигнали, предавани по мрежа, набор от филми, избрани от доставчика, които абонатите могат, срещу отделно заплащане за всеки филм и с помощта на ключ, изпратен от доставчика по индивидуално искане, да декодират и гледат в различни моменти, определени от доставчика, и която съдържа елементи на (индивидуална) услуга на информационното общество, както и елементи на услуга за телевизионно излъчване, представлява услуга за телевизионно излъчване или услуга на информационното общество?
б) В този контекст следва ли приоритет да се даде на гледната точка на абоната или на тази на доставчика на услугата

От значение ли е в това отношение видът на услугите, с които разглежданата услуга е в конкуренция?
В тази връзка от значение ли е, че,
– от една страна, класифицирането на услуга като разглежданата като „услуга на информационното общество“, за която Директива 89/552/ЕИО не се прилага, може да подкопае ефективността на тази директива, по-специално по отношение на целите, залегнали в основата на изискването за запазване на определен процент от времето за излъчване за европейски произведения, и
– от друга страна, ако Директива 89/552/ЕИО се прилага, изискването за запазване на определен процент от времето за излъчване за европейски произведения не е напълно подходящо, тъй като абонатите плащат за всеки филм поотделно и могат да гледат само филма, за който е платено?