Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.
Следва ли членове 59 и 60 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че са нарушени, ако платец, установен в Германия, на кредитор на плащане, установен в друга държава-членка на Европейския съюз (в случая: в Нидерландия), който притежава гражданство на държава-членка, може да бъде подведен под отговорност по параграф 50а, пето изречение от EStG, тъй като не е удържал данък при източника съгласно параграф 50а от EStG, докато плащанията към кредитор на плащане, който е изцяло подложен на облагане с подоходен данък в Германия (германец), не подлежат на удържане на данък при източника съгласно параграф 50а от EStG и следователно не може да възникне отговорност на платеца за неудържане или недостатъчно удържане на данък при източника?
Различен ли е отговорът на въпрос 1, ако към момента на предоставяне на услугата кредиторът на плащане, установен в друга държава-членка на Европейския съюз, не е гражданин на държава-членка?
Ако отговорът на въпрос 1 е отрицателен:
а) Следва ли членове 59 и 60 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че разходите, направени от кредитор на плащане, установен в друга държава-членка на Европейския съюз и икономически свързани с неговата дейност в Германия, пораждаща плащанията, трябва да бъдат взети предвид за намаляване на данъка от платеца при удържане на данък при източника съгласно параграф 50а от EStG, тъй като и германците подлежат на облагане с подоходен данък само върху нетния доход, останал след приспадане на разходите?
б) Достатъчно ли е, за да се избегне нарушение на членове 59 и 60 от Договора за ЕИО, ако при удържане на данък при източника съгласно параграф 50а от EStG се вземат предвид само разходите, икономически свързани с дейността в Германия, пораждаща вземането за плащане, които кредиторът на плащане, установен в друга държава-членка на Европейския съюз, е съобщил на платеца, а всички други разходи могат да бъдат взети предвид в последваща процедура по възстановяване?
в) Следва ли членове 59 и 60 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че са нарушени, ако данъчното освобождаване, на което кредиторът на плащане, установен в Нидерландия, има право в Германия съгласно конвенцията за избягване на двойното данъчно облагане между Федерална република Германия и Кралство Нидерландия, първоначално не се взема предвид при удържане на данък при източника съгласно параграф 50а във връзка с параграф 50d от EStG и се допуска само в последваща процедура по освобождаване или възстановяване, а платецът също така няма право да се позовава на данъчното освобождаване в производство по отговорност, докато необлагаемият доход на германците не подлежи на удържане на данък и следователно не може да възникне отговорност за неудържане или недостатъчно удържане на данък при източника?
г) Различни ли са отговорите на въпрос 3, букви а) – в), ако кредиторът на плащане, установен в друга държава-членка на Европейския съюз, не е гражданин на държава-членка към момента на предоставяне на услугата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Допустимо ли е пряко възлагане на договор за доставка на гориво за отоплителни уреди в сгради, собственост или под компетентността на общината, и свързаните с това дейности по експлоатация, надзор и поддръжка (като основната стойност е в доставката), на акционерно дружество, чийто капитал понастоящем е изцяло притежаван от друго акционерно дружество, в което възлагащата община е основният акционер (с 99,98% от акциите), или на дружество (AGESP), в което прякото участие не е на публичния орган, а на друго дружество (AGESP Holding), 99,98% от чийто капитал понастоящем е притежаван от публичната администрация, съвместимо с Директива 93/36?
Трябва ли изискването предприятието, на което е възложен договорът за доставка пряко, да осъществява съществената част от дейността си с контролиращия орган, да се преценява чрез прилагане на член 13 от Директива 93/38 и може ли да се приеме, че това изискване е изпълнено, когато предприятието реализира по-голямата част от оборота си с контролиращия публичен орган или, алтернативно, на територията на този орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.
Следва ли член 9 от Директива 98/5 ... да се тълкува в смисъл, че не допуска обжалване, предвидено в Закона от 10 август 1991 г., изменен със Закона от 13 ноември 2002 г.
По-конкретно, представляват ли органи като Conseil disciplinaire et administratif и Conseil disciplinaire et administratif d’appel „правна защита пред съд или трибунал съгласно разпоредбите на националното право“ по смисъла на член 9 от Директива 98/5 и следва ли [този член] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна защита, която изисква препращане към един или повече такива органи, преди да стане възможно препращане по правен въпрос към „съд или трибунал“ по смисъла на [този член]
Разполагат ли компетентните органи на държава членка с правомощия да обвържат правото на адвокат от [друга] държава членка да упражнява на постоянна основа професията адвокат под професионалното си звание от държавата по произход в областите на дейност, посочени в член 5 от Директива 98/5, с изискване за владеене на езиците на [първата] държава членка
По-специално, могат ли компетентните органи да обвържат правото да се упражнява професията с условието адвокатът да се яви на устен изпит по всички (или повече от един) от трите основни езика на приемащата държава членка с цел да се провери дали адвокатът владее трите езика и ако да, какви процесуални гаранции, ако има такива, се изискват?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Следва ли член 21, параграф 3 от Шеста директива 77/388/ЕИО да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка да приеме законодателство, като разглежданото в главното производство, което предвижда, че данъчно задължено лице, на което е доставена стока или услуга и което е знаело или е имало основателни причини да подозира, че част или цялата дължима по тази доставка или по предходна или последваща доставка данък върху добавената стойност няма да бъде платен, може да бъде подведено под солидарна отговорност с лицето, което е длъжник, за плащането на този данък?
Следва ли член 22, параграф 8 от Шеста директива 77/388/ЕИО да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка да приеме законодателство, като разглежданото в главното производство, което предвижда, че данъчно задължено лице, на което е доставена стока или услуга и което е знаело или е имало основателни причини да подозира, че част или цялата дължима по тази доставка или по предходна или последваща доставка данък върху добавената стойност няма да бъде платен, може да бъде подведено под солидарна отговорност с лицето, което е длъжник, за плащането на този данък и/или законодателство, което предвижда, че данъчно задължено лице може да бъде задължено да предостави обезпечение за плащането на данъка върху добавената стойност, който е или може да стане дължим от данъчно задълженото лице, на което то доставя тези стоки или услуги или от което те са му доставени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2006 г.
Правилно ли е избрано правното основание за сключване на Споразумението между Европейската общност и Република Унгария за взаимна защита и контрол на наименованията на вина?
Съвместима ли е забраната за използване на наименованието „Tocai“ с режима за хомонимни географски означения по съответното споразумение и с международните задължения по TRIPs?
Допустимо ли е ограничение на правото на собственост по отношение на използването на наименования на вина в резултат на международно споразумение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2006 г.
Явява ли се Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Унгария подходящо правно основание за сключване на Споразумението между Европейската общност и Унгария за взаимна защита и контрол на наименованията на вина?
Съвместима ли е забраната за използване на наименованието „Tocai“ в Италия след 31 март 2007 г. с разпоредбите относно хомонимни географски означения и с изискванията на споразумението TRIPS?
Ограничава ли правото на собственост забраната за използване на „Tocai“ при означаване и търговско представяне на определени италиански вина след преходния период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Как следва да се тълкуват думите „без да се засягат съществените интереси на производителите в Общността на подобни стоки“ в член 133, буква е) [от Митническия кодекс]
Може ли да се вземе предвид само пазарът на крайния продукт или трябва да се изследва и икономическата ситуация по отношение на суровините за преработка под митнически контрол?
По отношение на оценката на „преработвателните дейности, които трябва да бъдат създадени или поддържани“ по член 502, параграф 3 [от изпълнителния регламент], съществува ли конкретен минимален брой работни места, които трябва да бъдат създадени чрез дейностите
Какви други критерии се прилагат при тълкуването на посочения текст от регламента?
С оглед на отговорите на въпроси 1 и 2, може ли Съдът на Европейските общности да провери валидността на заключение на Комитета в производство по преюдициално запитване?
Ако да, валидно ли е заключението в настоящия случай както по отношение на мотивите, така и на икономическите аргументи, изложени в него?
Ако Съдът на Европейските общности не може да провери валидността на заключението, какво тълкуване следва да се даде на думите „заключението на Комитета се взема предвид от митническите органи“ в член 504, параграф 4 [от изпълнителния регламент], ако — на първа инстанция — митническите органи и/или — при обжалване — националните съдилища считат, че заключението на Комитета не може да обоснове отказа на заявлението за преработка под митнически контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2006 г.
Може ли Първата директива относно дружествата сама по себе си да установи или да засили наказателната отговорност за предоставяне на невярна информация в счетоводните записвания в отсъствие на национален акт за транспониране?
Позволява ли правото на Съюза национален режим, който изключва наказателно преследване при определени прагове или при липса на искане от засегнати лица?
Как следва да действа националният съд в случай на установена несъвместимост между националното право и правото на Съюза в областта на наказателноправните санкции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.
1. Може ли член 8 от Директива 91/414 да бъде прилаган от национален съд след изтичането на срока, посочен в член 23 от нея
2. Има ли член 8, параграф 2 от Директива 91/414 същото значение като член 16 от Директива 98/8
3. Представлява ли член 8, параграф 2 от Директива 91/414 задължение за запазване на статуквото в смисъл, че държавата членка има право да изменя съществуващата си система или практика само доколкото това води до оценка във връзка с разрешаването на продукти за растителна защита, която е съвместима с тази директива
4. Ако на третия въпрос се отговори отрицателно, налага ли член 8, параграф 2 ограничения върху измененията на националните правила относно пускането на пазара на биоцидни продукти и ако да, какви са тези ограничения
5. По какви критерии националният съд трябва да прецени дали взетите мерки могат сериозно да компрометират резултата, предписан от Директива 91/414
6. Означава ли член 8, параграф 2 от Директива 91/414, че когато държава членка разрешава пускането на пазара на своята територия на продукти за растителна защита, съдържащи активни вещества, които не са посочени в приложение I към тази директива и които вече са били на пазара две години след датата на нотифициране на директивата, трябва да се вземат предвид и разпоредбите на член 4 и/или член 8, параграф 3 от нея
7. Представлява ли решение за освобождаване или дерогация, основано на член 16aa от Bestrijdingsmiddelenwet 1962, „преразглеждане“ по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 91/414, поне когато се касае за ново приложение на продукт за растителна защита, който вече е на пазара, като се има предвид, че такова освобождаване се предоставя въз основа на преценка, при която, в отклонение от съществуващата система, се разглежда само дали има неприемливи рискове за оператора/работника, човешкото здраве и околната среда
8. Правилата на член 8, параграф 3 от Директива 91/414 отнасят ли се само до предоставянето на данни преди преразглеждане или и до начина, по който трябва да бъде организирано и проведено преразглеждането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.