Дело C-384/04: Federation of Technological Industries и др., Съдебно решение от 11 май 2006 г.

Следва ли член 21, параграф 3 от Шеста директива 77/388/ЕИО да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка да приеме законодателство, като разглежданото в главното производство, което предвижда, че данъчно задължено лице, на което е доставена стока или услуга и което е знаело или е имало основателни причини да подозира, че част или цялата дължима по тази доставка или по предходна или последваща доставка данък върху добавената стойност няма да бъде платен, може да бъде подведено под солидарна отговорност с лицето, което е длъжник, за плащането на този данък?

Следва ли член 22, параграф 8 от Шеста директива 77/388/ЕИО да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка да приеме законодателство, като разглежданото в главното производство, което предвижда, че данъчно задължено лице, на което е доставена стока или услуга и което е знаело или е имало основателни причини да подозира, че част или цялата дължима по тази доставка или по предходна или последваща доставка данък върху добавената стойност няма да бъде платен, може да бъде подведено под солидарна отговорност с лицето, което е длъжник, за плащането на този данък и/или законодателство, което предвижда, че данъчно задължено лице може да бъде задължено да предостави обезпечение за плащането на данъка върху добавената стойност, който е или може да стане дължим от данъчно задълженото лице, на което то доставя тези стоки или услуги или от което те са му доставени?