Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2007 г.
1) Условието относно „финансиране […] от държавата“, поставено в член 1, параграф 9, втора алинея, буква в), първа хипотеза от Директива 2004/18, трябва ли да се тълкува в смисъл, че непрякото финансиране на оператори чрез задължителни такси, дължими от лицата, които разполагат с радиоприемници, представлява финансиране по смисъла на това условие, като се има предвид конституционното задължение на държавата да гарантира независимостта на финансирането и съществуването на тези оператори?
2) В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос член 1, параграф 9, втора алинея, буква в), първа хипотеза от Директива 2004/18 трябва ли да се тълкува в смисъл, че условието относно „финансиране […] от държавата“ предполага пряка намеса на държавата при възлагането на поръчки от оператора, който тя финансира?
3) В случай на отрицателен отговор на втория въпрос член 1, параграф 9, втора алинея, буква в) от Директива 2004/18 трябва ли да се тълкува в светлината на член 16, буква б) [от тази директива], в смисъл че само услугите, посочени в споменатия член 16, буква б), са изключени от приложното поле на тази директива и другите услуги, които не са специално подчинени на този режим, а имат субсидиарно значение и са свързани с тях, попадат в приложното поле на [същата] директива (тълкуване a contrario)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2007 г.
Следва ли Директива 92/12 да се тълкува в смисъл, че държава-членка, която посредством издаването на данъчни бандероли е събрала акцизи, с които се облагат тютюневи изделия, е длъжна да възстанови на получателя на посочените данъчни бандероли платената за тях сума, когато тютюневите изделия, носещи тези данъчни бандероли в друга държава-членка, са неправомерно изведени от режим отложено плащане и последицата от това е, че тази [друга] държава-членка събира акцизите, с които се облагат тютюневите изделия, от установения там търговец, който е изпратил тютюневите изделия в рамките на вътреобщностния режим на отложено плащане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2007 г.
Недействителни ли са съдържащите се в спорните разпоредби на приложение 11 към Регламент № 2454/93 правила за определяне на непреференциалния произход на цветни приемателни телевизионни апарати, произведени в Турция и принадлежащи към позиция 8528 от Комбинираната номенклатура, както е определена в графа 3 от таблицата срещу тази позиция, поради противоречие с разпоредбите на член 24 от Митническия кодекс на Общността?
В случай че произтичащото от спорните разпоредби на приложение 11 към Регламент № 2454/93 специално правило за произход на цветни приемателни телевизионни апарати е действително, трябва ли непреференциалният произход на вложена в завършения апарат обособена част като шасито да се определя отделно и, при утвърдителен отговор, въз основа на какви правила?
Необходимо ли е да се определя и стойността на част от цветния приемателен телевизионен апарат, например шаси, която е придобила местен произход по силата на член 24 от Митническия кодекс на Общността въз основа на критерия за физическа обработка или преработка, за да може към апарата да се приложи съдържащото се в приложение 11 към Регламент № 2454/93 специално правило за произход, приложимо за цветните приемателни телевизионни апарати?
В случай че договорените за преговорната позиция на Общността в Световната търговска организация правила биха могли да се прилагат в рамките на прилагането на приложение 11 към Регламент № 2454/93, необходимо ли е дадена част от цветния приемателен телевизионен апарат, например шаси, да има собствена реална заводска цена или е възможно да ѝ се определи стойност, еквивалентна на заводска цена?
Ако отговорът на третия или на четвъртия въпрос предполага да се вземе предвид стойност, еквивалентна на реална заводска цена, как трябва да се определи тази стойност
По-специално: а) Следва ли да се прилагат: i) член 29 или член 30 от Митническия кодекс на Общността; ii) някой от членове 141—153 от Регламент № 2454/93; и iii) някоя от тълкувателните бележки относно митническата стойност, съдържащи се в приложение 23 към Регламент № 2454/93
б) Какви доказателствени средства са необходими за установяване на стойността или цената
в) При какви обстоятелства може да се прибегне до изчислената или конструирана цена на дадена част от цветния приемателен телевизионен апарат, за да се прецени нейният непреференциален произход
г) Какви цени могат да се вземат предвид, за да се определи изчислената или конструирана стойност на дадена част
д) Могат ли да се приложат средните стойности за определен период, за да се определи изискуемостта на митните сборове за даден продукт към даден момент
е) Могат ли да се използват различни методи за изчисление на цените или стойностите, когато се сравнява цената или стойността на дадена част с цената или стойността на завършения продукт, предмет на износ?
Произтича ли от член 44, параграф 2 от Решение № 1/95 във връзка с член 47 от Допълнителния протокол задължение за Общността да отправи до Съвета по асоцииране ЕИО—Турция искане за издаване на препоръка и да го информира, преди да разшири приложното поле на антидъмпинговите мита, наложени с Регламент № 2584/98, по отношение на продукти, внесени от Турция и намиращи се там в свободно обращение?
След като с Регламент № 2584/98 Общността е изменила гамата на продуктите и ставките на митата, наложени с три предходни регламента на Съвета върху вноса на определени цветни приемателни телевизионни апарати с произход от Китай и Корея, задължава ли я член 46 от Решение № 1/95 да уведоми Смесения комитет на митническия съюз за намерението си да прилага тези мерки и по отношение на вноса от Турция, преди да може да започне да налага въведените с Регламент № 2584/98 нови антидъмпингови мита върху вноса от Турция на цветни приемателни телевизионни апарати, които са с произход от Китай и Корея и вече са в свободно обращение?
Изискват ли членове 44—47 от Решение № 1/95 операторите да бъдат информирани или известени за информация, предадена съгласно член 46 от Решение № 1/95, или за уведомяване, направено съгласно член 47, параграф 2 от Допълнителния протокол?
В случай на задължение за отправяне на искане, за уведомяване или за информиране: а) Каква трябва да е формата на такъв акт за отправяне на искане и за уведомяване съгласно член 44 от Решение № 1/95 във връзка с член 47 от Допълнителния протокол
б) Каква форма трябва да има информацията, предавана съгласно член 46 от Решение № 1/95
в) Мерките, взети от Комисията по настоящото дело, удовлетворяват ли изискванията относно формата на подобно искане, уведомяване или информиране
г) Какви са последиците от неизпълнение?
Могат ли членове 44, 46 и 47 от Решение № 1/95 и член 47 от Допълнителния протокол да бъдат прилагани непосредствено или да имат непосредствено действие пред националните юрисдикции, така че да дадат право на отделните оператори да се позовават на тяхното нарушаване, за да се противопоставят на плащането на иначе изискуеми антидъмпингови мита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2007 г.
Съвместим ли е § 110, алинея 1, точка 1 от Gesetz über die Elektrizitäts- und Gasversorgung (Закон за електро- и газоснабдяването, или „EnWG“) с член 20, параграф 1 от Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото когато са изпълнени условията по посочения § 110, алинея 1, точка 1, общите разпоредби относно достъпа до мрежата (§ 20—§ 28а от EnWG) не се прилагат спрямо така наречената „мрежа на предприятие“ дори ако свободният достъп до мрежата не може да доведе до прекомерни усложнения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2007 г.
Трябва ли понятието „не […] законно дължим“, използвано в член 236 от Митническия кодекс на Общността, да бъде тълкувано като означаващо и хипотезата, в която мястото на възникване на митническо задължение не е било определено съобразно съответните разпоредби от Регламента за прилагане на Митническия кодекс?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2007 г.
Дали използваният в член 19, параграф 2 от [Шеста директива] израз „дълготрайни активи, ползвани от данъчнозадълженото лице за целите на стопанската му дейност“ трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща активите, които лизингово предприятие закупува, от една страна, с цел да ги отдава под наем и от друга страна, с цел да ги продаде след изтичането на срока на договорите за лизинг?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2007 г.
1. Когато по член 28, параграф 2, буква a) от Шеста директива […] (както преди, така и след изменението на тази разпоредба през 1992 г. с Директива 92/77) дадена държава-членка запази в националното си законодателство относно ДДС случаи на освобождаване с възстановяване на заплатения на предходен етап данък при някои определени доставки на стоки или услуги, може ли икономически оператор, който осъществява такива доставки на стоки или услуги, да се позове на право на облагане с нулева ставка, изведено от общностното право и на което може да се прави позоваване?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, когато по член 28, параграф 2, буква a) от Шеста директива […] (както преди, така и след изменението на тази разпоредба през 1992 г. с Директива 92/77) дадена държава-членка запази в националното си законодателство относно ДДС за някои определени доставки на стоки или услуги случаи на освобождаване с възстановяване на заплатения на предходен етап данък, но тълкува неправилно националното си законодателство — в резултат на което някои доставки на стоки или услуги, които съгласно националния закон е трябвало да бъдат освободени с възстановяване на заплатения на предходен етап данък, са били обложени със стандартна ставка, — прилагат ли се основните принципи на общностното право, включително и принципът на данъчен неутралитет, така че да предоставят на икономическия оператор, който осъществява доставките на стоки или услуги, право да си върне неправилно събраните от него суми за същите доставки на стоки или услуги?
3. Ако отговорите на първия и втория въпрос са положителни, по принцип прилагат ли се принципите на общностното право за равно третиране и за данъчен неутралитет по начин, по който те биха били нарушени, ако цялата неправилно събрана сума за доставките на стоките и услугите, осъществени от разглеждания икономически оператор, не му бъде възстановена при обстоятелства, при които:
i) икономическият оператор би се обогатил неоснователно при цялостно възстановяване на сумата; и
ii) националното законодателство предвижда, че надвнесеният данък не се възстановява, доколкото това възстановяване би довело до неоснователно обогатяване на икономическия оператор; но
iii) националното законодателство изобщо не предвижда подобна разпоредба (като споменатата в предходната подточка) в случай на искания от страна на repayment traders („repayment trader“ е данъчнозадължено лице, което през дадена счетоводна година не плаща ДДС на компетентните национални органи, а получава определена сума от тях за тази година, тъй като сумата от ДДС, която то има право да приспадне, надхвърля размера на дължимия от него ДДС за осъществените доставки на стоки или услуги).
4. Ще бъде ли отговорът на третия въпрос различен в зависимост от това дали е налице доказателство, че разликата в третирането на икономическите оператори, подали искане за възстановяване на събран и внесен в повече данък, и икономическите оператори, подали искане за възстановяване на надвнесени суми с приспадане на заплатения на предходен етап данък (поради това че в данъчната декларация платеният данък надвишава сумата на събрания данък), е довела или не до финансова загуба или неизгода за първите посочени по-горе лица, и ако да, с какво?
5. Ако при описаното в третия въпрос положение се прилагат принципите на общностното право за равно третиране и за данъчен неутралитет, които иначе биха били нарушени, изисква ли или позволява ли общностното право на дадена юрисдикция да отстрани различието в третирането, потвърждавайки основателността на подаденото от икономическия оператор искане за възстановяване на внесения в повече данък, по начин, по който това възстановяване води до неоснователно обогатяване за последния, или изисква ли или позволява ли юрисдикцията да го отстрани по друг начин (и в този случай, по какъв)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2007 г.
Представлява ли създадено от дадена провинция „бюро за продажба на млечни квоти“ („Milchquoten-Verkaufsstelle“), което прехвърля възмездно референтни количества за доставка на производители:
a) интервенционна земеделска агенция по смисъла на член 4, параграф 5, алинея трета [от Шеста директива] във връзка с [точка 7 от] приложение Г [към нея], която извършва доставки, свързани със земеделски продукти в съответствие с регламентите за общата организация на пазара на тези продукти, или
б) ведомствен магазин („Verkaufsstelle“) по смисъла на член 4, параграф 5, трета алинея [от Шеста директива] във връзка с [точка 12 от] приложение Г [към нея]?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
a) При обстоятелства като разглежданите по делото по главното производство, при които в дадена държава-членка както държавни, така и частни „бюра за продажба на млечни квоти“ прехвърлят възмездно референтни количества за доставка, представлява ли определената от държавата-членка зона на прехвърляне релевантния географски пазар за изследването на въпроса дали третирането като данъчнонезадължено лице на дадено „бюро за продажба на млечни квоти“ на публичноправен субект би довело до „значително нарушаване на конкуренцията“ по смисъла на член 4, параграф 5, втора алинея от Шеста директива?
б) При изследването на въпроса дали третирането на държавно „бюро за продажба на млечни квоти“ като данъчно незадължено лице би довело до такова „значително нарушаване на конкуренцията“, следва ли да се вземе предвид единствено общият случай на прехвърляне, независимо от площите, (от бюро за продажба) или следва да се вземат предвид и други видове прехвърляне, независимо от площите, (от земеделски стопани, които имат качеството на данъчнозадължени лица), дори това да са само изключения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2007 г.
Кои са критериите, които следва да се приложат съгласно член 81 ЕО и следващите, и при необходимост съгласно другите относими правила на общностното право, за да се определи предприятието, подлежащо на санкциониране за нарушение на правилата на конкуренцията в случаите на правоприемство между предприятия, по-конкретно когато заключителните прояви на подобно нарушение на правилата на конкуренцията са осъществени от икономическия правоприемник на образуванието, което започва нарушението, и последното продължава да съществува, въпреки че не извършва повече дейност в икономическия отрасъл, до който се отнася санкцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2007 г.
1) a)
Ако гражданин на трета държава е считан от приемаща държава-членка за член на семейството на работник по смисъла на член 10 от Регламент № 1612/68 […] и валидността на разрешението за пребиваване, предоставено от тази държава-членка, все още не е изтекла, това означава ли, че поради тази причина държавата-членка, чийто гражданин е работникът, не може да откаже на този гражданин на трета държава правото на достъп и на пребиваване, в случай че работникът се завърне?
2)
Ще бъде ли различен отговорът на двата предходни въпроса, ако преди да пребивава в приемащата държава-членка, този гражданин на трета държава не е разполагал с право на пребиваване, основано на националното право, в държавата-членка, чийто гражданин е работникът?
3) б)
Ако на държавата-членка, чийто гражданин е работникът (референтно лице), е разрешено след завръщането на последния да преценява дали не са изпълнени условията на общностното право относно издаването на разрешение за пребиваване в качеството на член на семейството, то гражданин на трета държава, който е член на семейството на референтно лице, завръщащо се от приемащата държава-членка в държавата, чийто гражданин е, с цел да търси работа в нея, ползва ли се с право на пребиваване в тази държава-членка и при утвърдителен отговор — за какъв период?
б) Това право съществува ли и в случай че референтното лице не упражнява никаква реална и ефективна дейност в тази държава-членка и не може или не може повече да се счита за търсещо работа лице в контекста на Директива 90/364 […], предвид обстоятелството, че на основание на своето нидерландско гражданство референтното лице получава социални помощи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.