Преюдициално запитване

1) a)
Следва ли член 81, параграф 1 ЕО да се тълкува в смисъл, че договор за снабдяване, предоставящ правото да се носи фирменото наименование на доставчика, сключен през 1996 г. между предприятие за дистрибуция на петролни продукти и предприятие — оператор на бензиностанция, с който то се задължава да продава изключително моторните и други горива на доставчика в продължение на определен период и да не продава доставени от други дистрибутори продукти, попада в приложното поле на тази разпоредба, поради факта че посоченото по-горе задължение предполага споразумение за въздържане от конкуренция, макар и този договор да може поради икономическото си значение да се счита като договор за представителство?
б) Ако договорът наистина попада в приложното поле на тази разпоредба, може ли да се ползва от освобождаване от забраната, ако отговаря на предвидените в Регламент № 1984/83 условия, по-специално тези, които са свързани с продължителността?
в) Ако случаят е такъв, изискват ли разпоредбите на членове 10 и 12 от посочения по-горе регламент — които позволяват клауза за въздържане от конкуренция да бъде сключена за продължителност, по-голяма от пет години, в качеството на възнаграждение за предоставянето на икономически и финансови предимства — тези икономически или финансови предимства да бъдат съществени, или е достатъчно те да не бъдат незначителни
Могат ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че такива предимства се считат за предоставени в случай на договори за снабдяване, даващи правото да се носи фирменото наименование на доставчика, с които доставчикът поема разходите по инсталирането и поддръжката, свързани с изображението на неговата марка в бензиностанцията, и когато прехвърля резервоарите и помпите за бензин, които без писмено разрешение на доставчика операторът на бензиностанцията не може да използва за продажба на продукти, различни от доставените от споменатия доставчик, и които той е длъжен да му върне, когато прекрати разрешеното им използване, като стойността им е покрита от гаранция при първо поискване, осигурена от оператора на бензиностанцията в полза на доставчика?
г) Ако посоченото по-горе освобождаване не намира приложение, предвидената в член 81, параграф 2 ЕО нищожност по право засяга ли договора в неговата цялост?
2) a)
Следва ли член 81, параграф 1 ЕО да се тълкува в смисъл, че договор за снабдяване, даващ правото да се носи фирменото наименование, като договора в конкретния случай, доколкото предвижда, че предприятието собственик на бензиностанцията е длъжно да продава изключително доставените от доставчика моторни и други горива на определена от него продажна цена за потребителите, по принцип се излага на забраната за всяко ограничаване на конкуренцията, поради това че продажната цена е определена с договора, като се има предвид неговото икономическо значение, и по-специално обстоятелството, че операторът на бензиностанцията поема рисковете и участва в разходите, свързани с доставката на стоките по договора и с рекламата на тяхната продажба, с оглед на следните фактори:
i) Операторът на бензиностанцията се задължава да продава изключително доставените от доставчика смазки и други свързани продукти, предназначени за автомобилните мотори, както и моторни и други горива на продажна цена за потребителите и при условия и техники за продажба и стопанисване, определени от доставчика, за период от десет години, който може да се продължава с последователни периоди от по пет години чрез изрично писмено съгласие за всеки от тях с предизвестие от най-малко шест месеца;
ii) Операторът на бензиностанцията поема свързаните с моторните и други горива рискове от момента на доставката им от доставчика в резервоарите за складиране, включително волуметричния риск. От приемането на продуктите посоченият оператор е длъжен да ги съхранява при условията, необходими за избягване на всяка загуба или влошаване на продуктите, и при необходимост носи отговорност както спрямо доставчика, така и спрямо трети лица за всяка загуба, замърсяване или за всяко смесване, което може да влоши качеството на посочените продукти, както и за всяка вреда, която може да бъде причинена от тях;
iii) Операторът на бензиностанцията е длъжен да заплаща на доставчика цената на моторните и други горива в рамките на девет дни, считано от датата на доставянето им в бензиностанцията, като банкова гаранция трябва предварително да бъде осигурена и представена на датата на първата доставка за общата стойност на доставките в продължение на петнадесет дни. При липса на плащане, освен че доставчикът може да иска изпълнение на осигурената от оператора на бензиностанцията гаранция, последният би бил длъжен да заплаща цената на доставката преди доставянето на продуктите в бензиностанцията. Операторът на бензиностанцията извършва заплащането, като от определената от дистрибуторското дружество продажна цена за потребителите с включен ДДС приспада размера на „комисионата“, на която има право, като включва в нея полагащия се ДДС. Доставеното гориво се продава в рамките на срок, който като цяло е доста по-кратък от изисквания деветдневен срок за заплащането от ищеца на ответника. Ежемесечно дистрибуторското дружество в зависимост от случая дебитира или кредитира оператора на бензиностанцията поради варирането в посока нагоре или надолу на цените, определени за доставяните горива. Разходите за превоз на продуктите се поема от доставчика;
iv) Операторът на бензиностанцията гарантира и отговаря за клиентите, които с негово посредничество са се присъединили към използването на кредитната карта, създадена и управлявана от групата дружества, към която принадлежи доставчикът, инкасира дохода от извършените чрез споменатата кредитна карта продажби през месеца, следващ този, през който са извършени тези продажби, участва във финансирането на малка част от разходите, свързани с използването на картата за клиентска лоялност на дистрибуторското дружество за петролни продукти, и поема риска относно неплатените дългове на клиентите, на които той пряко е отпуснал кредит;
v) Дружеството за снабдяване с петролни продукти поема свързаните с изображението на своята марка разходи за инсталиране и поддръжка в бензиностанцията и освен това прехвърля на оператора на бензиностанцията резервоарите и помпите за бензин, които той без писменото съгласие на доставчика не може да използва за продажба на различни от доставените от последния продукти — оборудване, което е оценено точно на стойността, за която операторът е осигурил гаранция при първо поискване в полза на доставчика.
б) Ако случаят е такъв, следва ли Регламент [№ 1984/83], и в частност членове 10—13 от него, да се тълкуват в смисъл, че договор от такова естество попада в приложното поле на тези разпоредби, така че предвидената в член 81, параграф 1 ЕО забрана не би била приложима, ако договорът отговаря на изискваните от тези разпоредби условия, за да се ползва от освобождаването?
в) В този случай следва ли да се тълкува член 11 от същия регламент, тъй като в разглеждания договор е предвидено повече от едно ограничение на конкуренцията, доколкото освен клаузата за изключително снабдяване, която обуславя липсата на конкуренция, друга договорна разпоредба предвижда, че продажната цена се определя от доставчика
Позволява ли предоставеното през ноември 2001 г. от [доставчика] на [оператора на] бензиностанцията разрешение, с което на [последния] се разрешава да понижи продажните цени, без да засяга приходите [на посочения доставчик], да се счита, че договорът е действителен?