всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.

Кои относими критерии следва да вземе предвид националната юрисдикция, за да установи дали при подаването на заявката за регистрация на знак заявителят е бил недобросъвестен по смисъла на член 51, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.

Трябва ли условието за „финансиране от държавата“, съдържащо се в член 1, параграф 9, втора алинея, буква в), първа хипотеза от директивата [2004/18], да се тълкува в смисъл, че държавата налага задължение за здравно осигуряване, както и задължение за плащане на вноски — чийто размер е в зависимост от дохода — на съответната здравноосигурителна каса, като последната определя размера на вноската, но здравноосигурителните каси са взаимно свързани чрез система за солидарно финансиране, която е по-подробно изложена в мотивите, и изпълнението на задълженията на всяка здравноосигурителна каса е гарантирано?
Трябва ли условието, съдържащо се в член 1, параграф 9, втора алинея, буква в), втора хипотеза от директивата [2004/18], според което организацията „е обект на управленски контрол от последните“, да се тълкува в смисъл, че наличието на държавен надзор върху настоящи или бъдещи дейности — към който се прибавят евентуално други възможности за намеса на държавата, изложени в мотивите — е достатъчно, за да бъде изпълнено това условие?
В случай че на първия въпрос — буква a) или буква б) — следва да се даде положителен отговор, трябва ли член 1, параграф 2, букви в) и г) от директивата [2004/18] да се тълкуват в смисъл, че предоставянето на стоки, които са произведени и индивидуално приспособени по отношение на тяхната форма в зависимост от изискванията на всеки клиент и за използването на които всеки клиент следва да бъде лично консултиран, трябва да се разглежда като „обществени поръчки за доставки“ или като „обществени поръчки за услуги“
Следва ли в това отношение да се взема предвид само стойността на различните престации?
В случай че посоченото във втория въпрос предоставяне трябва или би могло да се разглежда като „предоставяне на услуги“, следва ли член 1, параграф 4 от директивата [2004/18] — за разлика от рамково споразумение по смисъла на член 1, параграф 5 от [тази] директива — да се тълкува в смисъл, че може да се разглежда и като „концесия за услуги“ възлагане на поръчка, при което:
— решението относно това дали и в какви случаи на изпълнителя се възлагат специфични поръчки се взема не от възложителя, а от трети лица,
— заплащането на изпълнителя се извършва от възложителя, тъй като по закон само последният е длъжен да предоставя възнаграждение и е задължен спрямо третите лица за изпълнението на услуги, и
— изпълнителят не е длъжен да предостави или предложи каквато и да е престация преди третото лице да се обърне към него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.

За целите на прилагането на член 13, Б, буква б) от Шеста директива какво е отношението между отдаването под наем на недвижимо имущество и услугата по почистването на общите части на отдавана под наем сграда
В частност, разходите за тази услуга по почистване попадат ли в обхвата на понятието за отдаване под наем по смисъла на посочения член и поради това подлежат ли на същото данъчно третиране като отдаването под наем на недвижимо имущество, което е освободено от ДДС съгласно член 13, Б, буква б) от Шеста директива?
При отрицателен отговор на първия въпрос, член 13, Б, буква б) от Шеста директива изисква ли, или изключва прилагането на данъка върху добавената стойност към разходите за почистване на общите части на отдавана под наем жилищна сграда, или следва държавата-членка да вземе решение дали да се прилага този данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.

Трябва ли позиция 85282190 от [КН] да се тълкува в смисъл, че към 29 декември 2004 г. посочената позиция се прилага и по отношение на устройства с течни кристали (LCD) с активна матрица (TFT LCD — LTA320W2-L01, LTA260W1-L02, LTM170W1-L01), които се състоят главно от следните елементи:
— две стъклени плочи,
— вместен между тези плочи слой течни кристали,
— четци на вертикален и хоризонтален сигнал,
— подсвет,
— инвертор, който генерира високо напрежение за подсвета, и
— контролен блок — интерфейс за предаване на данни (контрол PCB или PWB), който осигурява последователното предаване на данни до всеки пиксел (точка) на LCD модула, като използва специална технология — LVDS (нисковолтов диференциален сигнал)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.

Следва ли при укриване от данъчните власти на държава членка на чуждестранни активи с произход от спестявания или на получавани от тях доходи членове 49 ЕО и 56 ЕО да се тълкуват в смисъл, че допускат тази държава членка да прилага правна уредба, която с оглед компенсиране липсата на ефективни способи за контрол върху тези активи предвижда срок за изменение на данъчно задължение от дванадесет години, докато за активите с произход от спестявания или получаваните от тях доходи на националната територия, където ефективни способи за контрол съществуват, срокът за изменение на данъчното задължение е пет години?
Оказва ли влияние върху отговора на първия въпрос обстоятелството, че активите се съхраняват в държава членка, където намира приложение банковата тайна?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, допускат ли членове 49 ЕО и 56 ЕО също така изчисляването на глобата, налагана за укриване на доходите или имуществото, във връзка с които е изменено данъчното задължение, да става пропорционално на размера на изменението за този по-дълъг период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2009 г.

Съвместима ли е национална правна уредба, ограничаваща приспадането на разпределени дивиденти до размера на положителното салдо на печалбата за съответния данъчен период, с член 4, параграф 1, първо тире от Директива 90/435/ЕИО?
Налага ли член 4, параграф 1 от Директива 90/435 на държавите членки задължение да позволяват изцяло приспадане на разпределената печалба и прехвърляне на произтичащите от това загуби към следващи данъчни години?
Позволява ли член 43 ЕО национално законодателство, което третира по различен начин разпределените печалби в зависимост от това дали са получени от дъщерно дружество или от постоянен обект в друга държава членка, и при какви условия е допустимо това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.

Какви критерии следва да се използват при прилагането на член 81, параграф 1 ЕО с оглед на преценката дали дадена съгласувана практика има за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията?
Следва ли член 81 ЕО да се тълкува в смисъл, че при прилагането от страна на националната юрисдикция на тази разпоредба доказателството за причинно-следствената връзка между съгласуването и поведението на пазара следва да се представи и подложи на преценка съгласно разпоредбите на националното право, доколкото тези разпоредби не са по-неблагоприятни от разпоредбите, които се прилагат по отношение на аналогични вътрешноправни съдебни производства, и доколкото не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от общностното право?
Презумпцията за причинно-следствената връзка между съгласуването и поведението на пазара винаги ли намира приложение за целите на прилагането на понятието за съгласувана практика в член 81 ЕО, дори когато съгласуването е единичен случай и участващото в него предприятие продължава да извършва дейност на пазара, или тази презумпция намира приложение само в случаи, в които съгласуването е осъществявано редовно през един продължителен период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2009 г.

Съвместима ли е националната уредба, ограничаваща приспадането на дивиденти до размера на облагаемата печалба, с член 4, параграф 1 от Директива 90/435 и възможността за прехвърляне на загуби?
Дължи ли държавата членка да допуска пълно приспадане на дивиденти и неограничено прехвърляне на загуби по смисъла на Директива 90/435?
Може ли държавата членка да прилага същия режим за вътрешни и трансгранични ситуации и съвместимо ли е това с правото на ЕС, включително при нерегламентирана дискриминация по член 43 или 56 ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.

Следва ли Директива 94/25/ЕО или съответно членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в рамките на спора по главното производство, която забранява използването на плавателни съдове за индивидуално ползване извън определените плавателни пътища?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.

Съвместим ли е член 24, параграф 2 от Директива 2004/38 […] с член 12 ЕО, тълкуван във връзка с член 39 ЕО?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, допуска ли член 12 ЕО, тълкуван във връзка с член 39 ЕО, национална правна уредба, която изключва възможността гражданите на Съюза да получават социална помощ, когато е превишен максималният период на пребиваване, посочен в член 6 от Директива 2004/38 […], и не съществува право на пребиваване съгласно други разпоредби?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, допуска ли член 12 ЕО национална правна уредба, която изключва възможността гражданите на държава членка на Европейския съюз да получават дори социални помощи, които се отпускат на нелегалните емигранти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form