Zuleeg
Съдия докладчик – Zuleeg
Дело C-67/89: Berkenheide/Hauptzollamt Münster, Заключение от 29 март 1990 г.
Противоречи ли на член 3, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета от 31 март 1984 г. (ОВ 1984, L 90, стр. 13) във връзка с член 3 от Регламент (ЕИО) № 1371/84 на Комисията от 16 май 1984 г. (ОВ 1984, L 132, стр. 11) тълкуването на второто изречение на параграф 4, алинея 2 от Milch-Garantiemengen-Verordnung (Регламент за гарантираните количества мляко) от 25 май 1984 г. (Bundesgesetzblatt 1984 I, стр. 720), изменен за първи път с регламента от 27 септември 1984 г. (Bundesgesetzblatt 1984 I, стр. 1255), според което, ако производството на мляко през календарната 1981 година е било засегнато от изключително събитие (епизоотия) по смисъла на посочените разпоредби на правото на ЕИО, за изчисляването на „Steigerungsabzug“ (намаление, основано на увеличението на производството) се взема предвид количеството мляко, което се оценява, че производителят би произвел през 1981 г., ако събитието не беше настъпило, а не действително произведеното през 1981 г. количество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-64/89: Hauptzollamt Giessen/Deutsche Fernsprecher, Заключение от 8 март 1990 г.
1) Следва ли член 4 от Регламент (ЕИО) № 1573/80 на Комисията от 20 юни 1980 година да се тълкува в смисъл, че при последващо събиране на мита в размер, равен или по-голям от 2000 ЕКЮ, не е необходимо да се иска решение на Комисията относно отказа от последващо събиране, когато компетентният орган на държавата членка, в която е допусната грешката, довела до несъбиране на митото, счита, че условията, предвидени в член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1697/79 на Съвета от 24 юли 1979 година, не са изпълнени?
2) В случай че на първия въпрос се отговори утвърдително, следва ли член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1697/79 да се тълкува в смисъл, че дали грешката не е могла разумно да бъде открита от задълженото лице, трябва да се преценява въз основа на обективен критерий и следователно да се приеме, че грешката е могла да бъде открита, когато заинтересованото лице е могло да я установи въз основа на съответните (публикувани) разпоредби, които не са неясни или непълни, или грешката следва да се счита за неоткриваема дори когато митническият орган при два случая е предоставил (правно необвързваща) информация, с която е изразил своето погрешно становище, на което се основава митническото третиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-8/89: Zardi/Consorzio agrario provinciale di Ferrara, Заключение от 7 март 1990 г.
Дали разпоредбите относно събирането на допълнителната такса за съотговорност в сектора на зърнените култури, предвидени в член 4б от Регламент (ЕИО) № 2727/75 на Съвета, изменен с Регламент (ЕИО) № 1097/88 на Съвета от 25 април 1988 г., и в Регламент (ЕИО) № 1432/88 на Комисията от 26 май 1988 г., са валидни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/89: Behn Verpackungsbedarf/Hauptzollamt Itzehoe, Заключение от 6 март 1990 г.
1. Дали член 5, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕИО) № 1697/79 на Съвета от 24 юли 1979 година относно последващото събиране на вносни или износни мита, които не са били изискани от задълженото лице за стоки, поставени под митнически режим, включващ задължение за плащане на такива мита, следва да се тълкува в смисъл, че се отнася и до национален тарифен наръчник, който съдържа правилата на националното право и правото на Общността, включително тези относно Общата митническа тарифа?
2. Дали при разглеждането на въпроса, отнесен до Съда, са разкрити обстоятелства, които да засягат валидността на решението на Комисията от 4 ноември 1985 г. — COM(85) 1709 окончателен — адресирано до Федерална република Германия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-267/88: Wuidart и др./Laiterie coopérative eupenoise и др., Съдебно решение от 21 февруари 1990 г.
Дали, като позволява на държавите членки да избират между две формули, по едната от които (Формула А) наложената такса се дължи от всеки отделен производител, който е превишил своята референтна квота и не е възможно компенсиране, докато по другата (Формула Б) таксата се дължи от първия купувач и следователно може да се извърши компенсиране между доставчиците на този купувач, което може да доведе до освобождаване на производител от плащане на такса, въпреки че е превишил квотата си, член 5в от Регламент (ЕИО) № 804/68 нарушава членове 39 и 40 от Договора за създаване на ЕИО, като поражда дискриминация между производителите в Общността?
Дали член 1, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 857/84, в редакцията в сила между 2 април 1984 г. и 31 март 1987 г., нарушава същия принцип на недискриминация, доколкото определя таксата на 75% или 100% от целевата цена на млякото в зависимост от това дали държавите членки са избрали Формула А или Формула Б?
Трябва ли член 3, буква д) и членове 38, 39 и 40 от Договора за създаване на ЕИО и Регламент (ЕИО) № 13/64 да се тълкуват в смисъл, че забраняват всяка ренационализация на селскостопанската политика, по-специално в млечния сектор, и ако да, следва ли следните мерки да се считат за ренационализационни мерки, противоречащи на тези разпоредби и/или за мерки, които нарушават принципа на недискриминация между производителите:
1) Регламент № 1305/85, доколкото разрешава на Италия да отложи прилагането на определени разпоредби за първите три години от прилагането на млечните квоти;
2) Член 10 от Регламент (ЕИО) № 857/84, доколкото разрешава на Гърция да разглежда всички свои купувачи като един купувач;
3) Регламент № 590/85, доколкото разрешава на Франция да дерогира от общите правила, като разглежда група купувачи като един купувач;
4) Новата четвърта алинея на член 7 от Регламент (ЕИО) № 857/84, изменен с Регламент (ЕИО) № 590/85, доколкото позволява изменение на правилата на Общността в полза на Федерална република Германия;
5) Регламенти № 1335/86 и 1343/86, доколкото предоставят определени специални административни режими на испанските производители?
Допустимо ли е член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 857/84, който определя „регион“ по смисъла на член 5в, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 804/68 като цялата или част от територията на държава членка, имаща географско единство и в която природните условия, производствените структури и средните добиви на стадата са съпоставими, да се тълкува в смисъл, че държава членка може да разглежда цялата си територия като един регион, когато тя няма географско единство и природните ѝ условия, производствените структури и средните добиви на стадата не са съпоставими, и територията ѝ включва по-слабо благоприятствани селскостопански райони?
При това тълкуване, противоречи ли член 1, параграф 2 на Договора за създаване на ЕИО, по-специално на член 39, параграф 2 от него, и на Директива 75/268/ЕИО относно земеделието в планински, хълмисти и някои по-слабо благоприятствани райони и на Директива 75/269/ЕИО относно списъка на по-слабо благоприятстваните райони по смисъла на Директива 75/268 (Белгия)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-62/88: Гърция/Съвет, Заключение от 14 февруари 1990 г.
Нарушение на Договора за ЕИО и Договора за ЕОАЕ и злоупотреба с правомощия
Неяснота на предложението на Комисията
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-202/88: Франция/Комисия, Заключение от 13 февруари 1990 г.
Липса на компетентност от страна на Комисията
Нарушение на съществени процедурни изисквания поради недостатъчна мотивировка
Нарушение на общия принцип на пропорционалност
Злоупотреба с процедура
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-267/88: Wuidart и др./Laiterie coopérative eupenoise и др., Заключение от 13 декември 1989 г.
1) Липсата на „вътрешно компенсиране“ между производителите по формула А, за която Белгия е избрала, води ли до дискриминация между производителите в Общността, която е забранена от член 40, параграф 3 от Договора
2) Член 1, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 857/84, в редакцията, действаща между 2 април 1984 г. и 31 март 1987 г., противоречи ли също на принципа на недискриминация, доколкото предвижда, че допълнителната такса се прилага в размер на 75% или 100% от целевата цена на млякото, в зависимост от това дали държавата членка избира формула А или формула Б
3) Членове 3, буква д), 38, 39 и 40 от Договора и Регламент (ЕИО) № 804/68 на Съвета от 27 юни 1968 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не забраняват приемането на специфични мерки, приложими за определени производители във връзка с прилагането на общата селскостопанска политика, при условие че тези мерки са обективно обосновани със специфичните обстоятелства на тези производители
4) Член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 857/84 трябва ли да се тълкува в смисъл, че държава членка е оправомощена да третира цялата си територия като единен регион, дори ако природните условия, производствените структури и средните добиви на стада не са съпоставими на цялата ѝ територия
5) Валидна ли е тази разпоредба, по-специално с оглед на член 39, параграф 2 от Договора и Директивите на Съвета относно планинското и хълмистото земеделие и земеделието в някои по-слабо благоприятствани райони?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-26/88: Brother International/Hauptzollamt Giessen, Съдебно решение от 13 декември 1989 г.
Следва ли член 5 от Регламент (ЕИО) № 802/68 на Съвета от 27 юни 1968 година относно общото определение на понятието за произход на стоките (Официален вестник, Специално издание на английски език 1968 (I), стр. 165) да се тълкува в смисъл, че дори простото сглобяване на внесени, предварително произведени, отделни части в нова стока, като последна съществена икономически обоснована обработка или преработка, определя произхода на стоката, или освен сглобяването е необходим и отделен интелектуален принос, за да се определи произходът чрез сглобяване?
Ако простото сглобяване на предварително произведени, отделни части определя произхода по смисъла на член 5 от Регламент (ЕИО) № 802/68, следва ли член 6 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че самият факт, че износът се пренасочва чрез използване на съществуващи производствени мощности, оправдава презумпцията, че целта на пренасочването е заобикаляне на приложимите разпоредби относно антидъмпинговите мита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-70/88: Парламент/Съвет, Заключение от 30 ноември 1989 г.
Липса на процесуална легитимация на Европейския парламент да предяви иск за отмяна по член 173 от Договора за ЕИО и/или член 146 от Договора за ЕОАЕ
Необходимост от съдебна защита на прерогативите на Европейския парламент чрез предоставяне на ограничено право на иск за отмяна с цел защита на собствените му права, правомощия и прерогативи
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.