Дело C-64/89: Hauptzollamt Giessen/Deutsche Fernsprecher, Заключение от 8 март 1990 г.

1) Следва ли член 4 от Регламент (ЕИО) № 1573/80 на Комисията от 20 юни 1980 година да се тълкува в смисъл, че при последващо събиране на мита в размер, равен или по-голям от 2000 ЕКЮ, не е необходимо да се иска решение на Комисията относно отказа от последващо събиране, когато компетентният орган на държавата членка, в която е допусната грешката, довела до несъбиране на митото, счита, че условията, предвидени в член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1697/79 на Съвета от 24 юли 1979 година, не са изпълнени?
2) В случай че на първия въпрос се отговори утвърдително, следва ли член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1697/79 да се тълкува в смисъл, че дали грешката не е могла разумно да бъде открита от задълженото лице, трябва да се преценява въз основа на обективен критерий и следователно да се приеме, че грешката е могла да бъде открита, когато заинтересованото лице е могло да я установи въз основа на съответните (публикувани) разпоредби, които не са неясни или непълни, или грешката следва да се счита за неоткриваема дори когато митническият орган при два случая е предоставил (правно необвързваща) информация, с която е изразил своето погрешно становище, на което се основава митническото третиране?