всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Zuleeg

Съдия докладчик – Zuleeg

Дело C-44/89: Von Deetzen/Hauptzollamt Oldenburg, Съдебно решение от 22 октомври 1991 г.

1. Валидни ли са Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета от 31 март 1984 г., изменен с Регламент (ЕИО) № 764/89 на Съвета от 20 март 1989 г., и Регламент (ЕИО) № 1033/89 на Комисията от 20 април 1989 г., въз основа на които специалното референтно количество по член 3а, параграф 2 е равно само на 60% от количеството мляко или еквивалент на мляко, въз основа на което е определена премията за неотглеждане или конверсия?
2. Валиден ли е вторият параграф на член 3а, параграф 4 от Регламент № 857/84, съгласно който специалното референтно количество се връща в резерва на Общността, ако стопанството бъде продадено или отдадено под наем преди края на осмия период на прилагане на схемата за допълнителна такса?
3. Ако отговорът на въпрос 2 е положителен:
(а) За целите на втория параграф на член 3а, параграф 4 от Регламент № 857/84, изменен с Регламент № 764/89, следва ли понятието „продажба“ да се тълкува като включващо преобразуването на стопанството в частно дружество (Gesellschaft buergerlichen Rechts), в което производителят, на когото е предоставено специалното референтно количество, е съдружник?
Може ли да се приеме, че е настъпила „продажба“, ако лицето, преобразувало стопанството си в частно дружество, престане да бъде съдружник в това дружество поради смърт или по друга причина и неговият дял премине към другите членове?
(б) Как следва да се тълкуват думите „или по друг подобен начин“ за целите на първия параграф на член 7а от Регламент № 1546/88, изменен с Регламент № 1033/89
Обхващат ли те отдаването под наем на стопанство на лице, което по силата на законовите правила за наследяване ще наследи производителя, имащ право на специалното референтно количество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-177/90: Kühn/Landwirtschaftskammer Weser-Ems, Заключение от 26 септември 1991 г.

1. Били ли са задължени Съветът или Комисията на Европейските общности, при приемането на разпоредбите, уреждащи гарантираните количества мляко, да предвидят (в член 3, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 857/84) промяна на наемателя на земеделско стопанство, настъпила през референтната година, избрана от държавите членки, чрез разпоредба за случаи на затруднения (например възможност за определяне на друга година като референтна година)?
2. Прехвърля ли се референтно количество, по силата на член 7, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 857/84 във връзка с алинеи 1 и 3 от член 5 от Регламент (ЕИО) № 1371/84, на производител, който поема стопанството, когато цялото стопанство, използвано за производство на мляко, преминава в други ръце между 1 януари 1983 г. и 2 април 1984 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-315/90: Gimelec и др./Комисия, Заключение от 26 септември 1991 г.

Комисията е допуснала грешка, като е приела, че вносът на електродвигатели с произход от Румъния и Чехословакия не е причинил значителна вреда на съответната промишленост на Общността.
Комисията е допуснала грешка, като е изключила от своето изследване вноса с произход от България.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-190/89: Rich/Società Italiana Impianti, Съдебно решение от 25 юли 1991 г.

Следва ли изключението по член 1, параграф 4 от Конвенцията да се тълкува така, че обхваща висящи пред национален съд производства относно назначаването на арбитър и, ако е така, дали това изключение се прилага и когато в тези производства се повдига предварителен въпрос относно съществуването или действителността на арбитражно споразумение?
Ако настоящият спор попада в обхвата на Конвенцията, а не в изключението от нея, могат ли купувачите въпреки това да установят юрисдикция в Англия съгласно член 5, параграф 1 от Конвенцията и/или член 17 от Конвенцията?
Ако купувачите могат да установят юрисдикция в Англия по друг начин, освен по параграф 2 по-горе, следва ли съдът да откаже юрисдикция или да спре производството си съгласно член 21 от Конвенцията или, алтернативно, следва ли съдът да спре производството си съгласно член 22 от Конвенцията на основание, че италианският съд е бил сезиран първи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-31/90: Johnson/Chief Adjudication Officer, Съдебно решение от 11 юли 1991 г.

Член 2 от Директива 79/7/ЕИО трябва ли да се тълкува в смисъл, че в личния обхват на тази директива попада жена (или мъж), която е била работеща, но е напуснала работа с цел отглеждане на дете и впоследствие е била възпрепятствана поради болест да се върне на работа?
По-специално, следва ли такава жена (или мъж) да се счита за включена в личния обхват на директивата, ако би работила или търсила работа, ако не беше болна, или във всички случаи е необходимо лицето, което претендира да попада в личния обхват на директивата, да е напуснало работа първоначално не поради отглеждане на дете, а поради настъпването на някой от рисковете, посочени в член 3?
Има ли значение за преценката на положението на такава жена по отношение на член 2 от директивата дали тя е търсила работа в периода между края на отговорностите си по отглеждане на дете и настъпването на болестта, която сега ѝ пречи да работи?
Има ли член 4 от Директива 79/7/ЕИО пряко действие, така че да предоставя на жена право на обезщетение (обезщетение „Б“) за периода след подаване на нейното искане в обстоятелства, при които:
(i) държава членка е предоставяла обезщетение за инвалидност (като неосигурителната пенсия за инвалидност, разгледана в делото Clarke) (обезщетение „А“), което е било предмет на разпоредба, възпрепятстваща омъжени или съжителстващи жени да го получат, освен ако не отговарят на допълнително условие, което не се прилага за мъжете;
(ii) обезщетение „А“ е било отменено и заменено с обезщетение „Б“;
(iii) правото на обезщетение „Б“ в някои случаи се основава на предходно право на отмененото обезщетение „А“;
(iv) жената не е установила право на обезщетение „А“ по националното право чрез подаване на искане за него преди неговата отмяна и всяко искане, подадено сега, не би довело до право на обезщетение, тъй като такова право не може да бъде получено за период, по-дълъг от 12 месеца преди датата на подаване на искането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-90/90: Neu и др./Secrétaire d’État à l’Agriculture и à la Viticulture, Съдебно решение от 10 юли 1991 г.

Следва ли член 7 от Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета да се тълкува в смисъл, че съгласно член 7, параграф 3 от този регламент държава членка може да предвиди в националното си законодателство, че когато производител смени своя купувач (формула Б), част от неговата квота трябва да бъде прехвърлена към националния резерв, вместо да бъде разпределена между стария и новия купувач или прехвърлена изцяло на новия купувач съгласно член 7, параграф 2 от Регламент № 857/84, като по този начин се санкционира всяка промяна на купувача, извършена от производителя?
Позволяват ли членове 39 и 110 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност и принципът на свободата да се избира с кого да се осъществява стопанска дейност на държава членка да намалява неограничено с 10% индивидуалната допълнителна производствена квота на производител само поради това, че той сменя купувача си и получава по-добра изкупна цена, като по този начин подобрява доходите си от земеделие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-121/90: Posthumus/Oosterwoud, Заключение от 4 юли 1991 г.

1) Следва ли първа алинея, точка 2 от член 7 от Регламент (ЕИО) № 1546/88 на Комисията, в която се предвижда inter alia, че когато една или няколко части от стопанството са отдадени под наем (което трябва да се разбира и като прекратяване на такъв наем), съответното референтно количество се разпределя пропорционално на площта, използвана за производство на мляко, да се тълкува в смисъл, че ако държавата членка не е определила други обективни критерии или не е предприела мерки по член 7, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 857/84, земеделският производител, който продължава да обработва стопанството си, но губи ползването на някои парцели земя вследствие прекратяване на наема, трябва, евентуално срещу обезщетение, да отстъпи част от референтното количество в същата пропорция, в която площта, която трябва да бъде отстъпена, се отнася към общата площ на стопанството, без да се вземат предвид стопанските сгради (краварници), които той притежава или наема от трети лица?
2) Следва ли обективните критерии, които трябва да бъдат определени от държавите членки, да се разбират като включващи критерии, основаващи се на проверими фактически обстоятелства, като наличието на сгради, земя, труд, машини или подобни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-355/89: Department of Health and Social Security/Barr и Montrose Holdings, Съдебно решение от 3 юли 1991 г.

Дали фактът, че органите на остров Ман изискват всички граждани на Общността, които желаят да започнат работа на острова, да притежават разрешително за работа, представлява в общия случай нарушение на задължението за осигуряване на равно третиране, предвидено в член 4 от Протокол № 3, дори когато националното законодателство предвижда дерогации от това задължение за определени видове заетост и ефектът от тези дерогации е, в някои случаи, да възникнат различия в третирането на основание националност?
Трябва ли разпоредбите на Протокол № 3 да се тълкуват в смисъл, че изискват органите на остров Ман да предоставят на гражданите на Общността същото третиране по отношение на заетостта, каквото се предоставя на жителите на остров Ман от Обединеното кралство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-348/89: Mecanarte-Metalurgica da Lagoa/Alfandega do Porto, Съдебно решение от 27 юни 1991 г.

Дават ли думите „компетентните органи могат да се въздържат от предприемане на действия“ в началото на първата алинея на член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1697/79 на Съвета от 24 юли 1979 г. на тези органи дискреционна власт или власт, съчетана със задължение?
Ако се предоставя дискреционна власт в областта на данъчното облагане, ще бъде ли тази част от разпоредбата невалидна на основание, че нарушава принципите на данъчно облагане в съответствие със закона, равенство на търговците, недискриминация и забрана на произволни действия (членове 7 и 28 от Договора за ЕИО и член 4 от Договора за ЕОВС)?
За целите на член 5, параграф 2, трябва ли „грешка“ да се разбира само като грешки при изчисления или преписване, или включва и грешки, които могат да се дължат на задълженото лице?
Отнася ли се само до грешки, допуснати от органите, отговорни за последващото събиране, или също така до грешки, допуснати от органите на държавата, от която стоките са изнесени, ако тази държава е член на Европейските общности?
Когато задълженото лице предостави на митническите органи, добросъвестно, неточна или непълна информация — например относно произхода на стоките — ще се считат ли за спазени „всички разпоредби, предвидени в действащите правила по отношение на неговата митническа декларация“, както се изисква от член 5, параграф 2, in fine?
Обхваща ли правомощието, предоставено на Комисията с член 4 от Регламент (ЕИО) № 1573/80 на Комисията от 20 юни 1980 г. по отношение на суми, по-големи от 2000 ЕКЮ, всички решения (дали да се съберат или да не се съберат мита) или само решенията да не се съберат мита?
В конституционна система като португалската, която установява принципа на върховенството на международното право над вътрешното право, представлява ли нарушението на вторичното право на Общността от вътрешното право случай на противоконституционност, който прави ненужно незабавното отправяне на преюдициално запитване за тълкуване на правото на Общността?
При положение че решението за събиране на мита трябва да бъде взето от националните митнически органи, когато задълженото лице подаде мотивирано искане за отказ от събиране, трябва ли това искане да бъде разгледано от Комисията, за да реши тя дали да събере или не мита, или може да бъде решено от самите национални митнически органи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 18910111219 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form