Silva de Lapuerta

1) Следва ли член 10, параграф 1 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл: a) че турски работник, на когото е издадено на законно основание разрешение за упражняване на професионална дейност на територията на държава членка за (или евентуално без) определен срок, надхвърлящ продължителността на разрешението му за пребиваване (т.нар. „извънредно“ разрешение за работа), може през целия този срок да упражнява правата, произтичащи от посоченото разрешение, доколкото това не противоречи на съображения, свързани със защитата на легитимен държавен интерес, каквито са съображенията за обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве, и б) че се забранява на държава членка изначално да изключи, въз основа на действащите към момента на неговото издаване национални разпоредби, които обуславят разрешението за работа от разрешението за пребиваване, възможността въпросното разрешение за работа да влияе върху правото на пребиваване на съответното лице (вследствие на Решение по дело [Eddline] El-Yassini, [посочено по-горе], точка 3 от резюмето и точки 62—69) — относно обхвата на член 40, първа алинея от Споразумението […] EИО—Мароко, и на Решение […] по дело Gattoussi, [посочено по-горе], точка 2 от резюмето и точки 36—43 относно обхвата на член 64, параграф 1 от Евро-средиземноморското споразумение […])
При утвърдителен отговор на този въпрос: 2) Следва ли член 13 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че клаузата „standstill“ забранява също на държава членка посредством нормативна уредба (в конкретния случай [Aufenthaltsgesetz]) да лиши турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда на тази държава, от възможността да твърди, че е налице нарушение на забраната за дискриминация по член 10, параграф 1 от Решение № 1/80, като се позовава на по-рано издаденото му разрешение за работа, чийто срок надхвърля продължителността на разрешението му за пребиваване
При утвърдителен отговор на този въпрос: 3) Следва ли член 10, параграф 1 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че уредената в този член забрана за дискриминация при всички случаи допуска възможността в съответствие с националните разпоредби националните органи да отнемат, след изтичането на валидността им, разрешения за пребиваване с определен срок, които съгласно националното право са неправомерно издадени на турски работник за периодите, в които той действително се е ползвал от по-рано издаденото му безсрочно разрешение за работа и е полагал труд
4) Освен това, следва ли член 10, параграф 1 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се отнася само до трудовата дейност, упражнявана от турски работник, притежаващ разрешение за работа — което му е издадено на законно основание от националните органи, безсрочно е и не е обвързано от никакви материалноправни ограничения — към датата на изтичане на срока на издаденото му по друг повод разрешение за пребиваване, поради което турски работник в тази ситуация не може да изисква от националните органи — дори след като окончателно преустанови тази трудова дейност — да му разрешат да продължи престоя си с оглед на наемането му на друга работа, която може евентуално да бъде започната след прекъсване за определено време, необходимо за търсене на работа
5) Освен това, следва ли член 10, параграф 1 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че забраната за дискриминация лишава националните органи на приемащата държава членка (само) от възможността — след изтичането на последното разрешение за работа, издадено на принадлежащ към легалния пазар на труда на тази държава турски гражданин, на когото първоначално е разрешено да упражнява професионална дейност за по-дълъг срок от продължителността на разрешеното му право на пребиваване — да предприемат мерки, с които се прекратява правото му на пребиваване, при положение че тези мерки не са необходими за защитата на легитимен държавен интерес, като въпреки това националните органи не са длъжни да издават разрешение за пребиваване на турския гражданин?