всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Safjan

Съдия докладчик – Safjan

Дело C-321/17: OJ, Определение от 5 октомври 2017 г.

Явява ли се допустимо преюдициално запитване, когато не са предоставени достатъчно точни сведения за фактическия и правния контекст и не са изложени причините за отправянето му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-125/16: Malta Dental Technologists Association и Reynaud, Съдебно решение от 21 септември 2017 г.

Несъвместимо ли е с принципите и правните норми, уреждащи създаването на единния пазар, и по-специално с тези в членове 49 ДФЕС, 52 ДФЕС и 56 ДФЕС, малтийските здравни власти да забраняват или да отказват да признаят професията „клиничен зъботехник“, при положение че въпреки липсата на дискриминация в закона лица от други държави членки, които са подали заявление в този смисъл, на практика са лишени от възможността да се установят в Малта с цел упражняване на професията си, въпреки че не съществува опасност за общественото здраве?
Приложима ли е Директива 2005/36 по отношение на клиничните зъботехници, като се има предвид, че ако дадена протеза се окаже некачествена, единствено би могло да се наложи коригиране или смяна на некачествения стоматологичен апарат, без никакъв риск за пациента?
Може ли наложената от малтийските здравни власти забрана, която се оспорва по настоящото дело, да послужи за постигане на целта за осигуряване на високо равнище на защита на общественото здраве, при положение че всяка некачествена протеза може да бъде сменена без никакъв риск за пациента?
Представлява ли нарушение на принципа на пропорционалност начинът, по който Главната инспекция тълкува и прилага Директива 2005/36 по отношение на клиничните зъботехници, които подават пред тях заявления за признаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-103/16: Porras Guisado, Заключение от 14 септември 2017 г.

1) Трябва ли съдържащият се в член 10, точка 1 от [Директивата за майчинството] израз „изключителни случаи, които не са свързани с тяхното положение и са разрешени от националното законодателство и/или установената в страната практика“, който представлява дерогация на забраната за уволнение на [бременни работнички], да се тълкува в смисъл, че не е равностоен на израза „една или повече причини, несвързани с конкретните работници“ в член 1, параграф 1, буква a) от [Директивата за колективните уволнения], а е по-ограничен от последния?
2) В случай на колективно уволнение, за да се прецени дали са налице изключителни случаи, които оправдават уволнението на [бременни работнички], съгласно член 10, точка 1 от [Директивата за майчинството], трябва ли да се изисква да е невъзможно съответната работничка да бъде преместена на друга работа, или е достатъчно да се докаже, че уволнението ѝ се основава на икономически, технически или производствени причини, които засягат нейното работно място?
3) Съответства ли на член 10, точка 1 от [Директивата за майчинството], който забранява уволнението на [бременни работнички], национално законодателство като действащото в Испания, което транспонира посочената забрана, без да установява забрана за уволнение (превантивна закрила), но предвижда, че при недоказване от страна на съответното предприятие на причините, които оправдават уволнението, същото се обявява за недействително (възстановителна закрила)?
4) Съответства ли на член 10, точка 1 от [Директивата за майчинството] национално законодателство като действащото в Испания, което в случай на колективно уволнение не предоставя на [бременните работнички] предимство за оставане на работа в съответното предприятие?
5) Съответства ли на член 10, точка 2 от [Директивата за майчинството] национално законодателство, което в случай на процедура за колективно уволнение счита за достатъчно уведомление за уволнение на бременна работничка като това в настоящото производство, което не посочва наличието на изключителен случай — в допълнение към основанията за колективното уволнение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-419/16: Simma Federspiel, Заключение от 13 септември 2017 г.

1) Трябва ли член 2, параграф 1, буква в) от [Директива 75/363], изменена с [Директива 82/76], и приложението към нея да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна разпоредба като приложимата в главното производство, която обуславя изплащането на възнаграждението за лекари специализанти от представянето на декларация за поемане на задължение от лекаря, получател на възнаграждението, да работи най-малко 5 години в системата на общественото здравеопазване на [провинцията] в рамките на период от 10 години след датата на придобиване на специалност, и която в случай на пълно неизпълнение на това задължение изрично разрешава на [провинцията] — образувание, което финансира възнаграждението — да получи обратно сума в размер до 70 % от предоставените средства ведно със законните лихви, начислявани от момента, в който администрацията е изплатила отделните вноски?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: допуска ли принципът на свободно движение на работници, установен с член 45 ДФЕС, национална правна разпоредба като приложимата в главното производство, която обуславя изплащането на възнаграждението за лекари специализанти от представянето на декларация за поемане на задължение от лекаря, получател на възнаграждението, да работи най-малко 5 години в системата на общественото здравеопазване на [провинцията] в рамките на период от 10 години след датата на придобиване на специалност и която в случай на пълно неизпълнение на това задължение изрично разрешава на [провинцията] — образувание, което финансира възнаграждението — да получи обратно сума в размер до 70 % от предоставените средства ведно със законните лихви, начислявани от момента, в който администрацията е изплатила отделните вноски?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-298/16: Ispas, Заключение от 7 септември 2017 г.

Съвместима ли е с принципа на зачитане на правото на защита административна практика за приемане на решения, при която се създават задължения в тежест на частноправен субект, без да му се позволява достъп до цялата информация и всички документи, които публичният орган е взел предвид при приемането на това решение — информацията и документите, съдържащи се в изготвена от този орган административна преписка, която не е обществено достъпна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-340/16: MMA IARD, Съдебно решение от 20 юли 2017 г.

Следва ли искът на местен работодател за обезщетение за понесените от него вреди вследствие на продължаващото изплащане на трудовото възнаграждение на негов работник или служител с местоживеене на територията на страната да се разглежда като иск „във връзка със застраховане“ по смисъла на член 8 от Регламент (ЕО) № 44/2001, когато:
a) работникът или служителят е ранен при пътнотранспортно произшествие в държава членка (Италия),
б) искът е предявен срещу установен в друга държава членка (Франция) застраховател на гражданската отговорност за превозното средство на причинителя на вредата и
в) работодателят като субект на публичното право притежава собствена правосубектност?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Следва ли член 9, параграф 1, буква б) във връзка с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че работодателят, който продължава да изплаща трудовото възнаграждение, може в качеството на „увредено лице“ да предяви иск срещу застраховател на гражданската отговорност за превозното средство на причинителя на вредата пред съда по своето седалище, доколкото такъв пряк иск е допустим?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-194/16: Bolagsupplysningen и Ilsjan, Заключение от 13 юли 2017 г.

1) Трябва ли член 7, точка 2 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че лице, което твърди, че правата му са нарушени чрез публикуването на неверни данни за него в интернет и чрез незаличаването на коментарите за него, може да предяви пред съдилищата на всяка държава членка, на чиято територия е достъпна или е била достъпна публикуваната в интернет информация, иск за поправяне на неверните данни и за заличаване на накърняващите правата му коментари във връзка с претърпяната в тази държава членка вреда?
2) Трябва ли член 7, точка 2 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че юридическо лице, което твърди, че правата му са нарушени чрез публикуването на неверни данни за него в интернет и чрез незаличаването на коментарите за него, може за всички претърпени от него вреди да предяви пред съдилищата на държавата, в която се намира центърът на неговите интереси, иск за поправяне на неверните данни, за заличаване на коментарите и за обезщетение за имуществените вреди, причинени от публикуването на неверните данни в интернет?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, трябва ли член 7, точка 2 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че:
– следва се приеме, че центърът на интереси на юридическо лице, а следователно и мястото на настъпване на претърпените от него вреди, се намира в държавата членка, в която е неговото седалище, или
– при определянето на центъра на интереси на юридическото лице, а следователно и на мястото на настъпване на претърпените от него вреди, трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, като например седалището и мястото на стопанска дейност на юридическото лице, седалището на клиентите му, както и начинът на сключване на сделките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-325/13: Peek & Cloppenburg/Peek, Определение от 13 юли 2017 г.

Какви критерии се прилагат за определяне на необходимите и възстановими разноски по жалбено производство пред Съда на Европейския съюз?
Каква е приложимата методология за изчисляване на размера на разноските по производството за определяне на разноски и за дължимите лихви за забава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-325/13: Peek & Cloppenburg/Peek, Определение от 13 юли 2017 г.

Кои разходи се считат за възстановими по производството пред Съда на Европейския съюз и по какви критерии се определя техният размер?
Как следва да се присъди лихва върху главницата на дължимите разноски?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-368/16: Assens Havn, Съдебно решение от 13 юли 2017 г.

Трябва ли член 13, точка 5 във връзка с член 14, точка 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкува в смисъл, че увредената страна, която съгласно националното право може да предяви иск пряко срещу дружеството, предоставящо застрахователно покритие за страната, причинила увреждането, е обвързана от споразумението относно компетентността, валидно сключено между застрахователя и притежателя на полицата съгласно член 13, точка 5 във връзка с член 14, точка 2, буква а) от посочения регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1333435363765 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form