Safjan
Съдия докладчик – Safjan
Дело C-427/19: Bulstrad Vienna Insurance Group, Съдебно решение от 12 ноември 2020 г.
Следва ли при тълкуването на чл. 630 КЗ в светлината на чл. 274 от [Директива 2009/138] да се приеме, че решението на орган на държава членка за отнемане на лиценза на застраховател и назначаване на временен ликвидатор на същия, без да е открито съдебното производство по ликвидация, представлява „решение за откриване на производството по ликвидация“?
Ако правото на държавата членка, където се намира седалището на застраховател, чийто лиценз е отнет, и за който е назначен временен ликвидатор, предвижда, че при назначаване на временен ликвидатор се спират всички съдебни производства срещу това дружество, следва ли тези правила да се прилагат от съдилищата на другите държави членки, ако това не е предвидено изрично в техния национален закон, по силата на чл. 274 от [Директива 2009/138]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-731/19: Subdelegación de Gobierno en Albacete, Определение от 30 октомври 2020 г.
Възниква въпросът в какви случаи и при какви условия делото следва да бъде заличено от регистъра на Съда на Европейския съюз при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд.
Коя е компетентната юрисдикция, която следва да се произнесе по въпроса за съдебните разноски в главното производство след заличаване на делото от регистъра на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-804/19: Markt24, Заключение от 29 октомври 2020 г.
1) Следва ли член 21 от Регламент [„Брюксел Ia“] да се приложи към трудово правоотношение, по което, макар и в Австрия да е сключен трудов договор за полагане на труд в Германия, работникът или служителят е бил в продължение на няколко месеца в готовност в Австрия да започне осъществяването на трудовата си функция, но не е престирал работната си сила?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Следва ли член 21 от Регламент [„Брюксел Ia“] да се тълкува в смисъл, че може да се стигне до прилагане на национална правна норма като член 4, параграф 1, буква а) от [ASGG], който позволява на работник или служител да предяви иск (при облекчени условия) пред съдилищата по неговото местоживеене за срока на трудовото правоотношение или по неговото местоживеене към момента на прекратяване на трудовото правоотношение?
3) Следва ли член 21 от Регламент [„Брюксел Ia“] да се тълкува в смисъл, че може да се стигне до прилагане на национална правна норма като член 4, параграф 1, буква d) от ASGG, който позволява на работник или служител да предяви иск (при облекчени условия) пред съдилищата по мястото, където следва да бъде изплатено неговото трудово възнаграждение или където е следвало да бъде изплатено неговото трудово възнаграждение към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение?
При отрицателен отговор на втория и третия въпрос:
4) а)
Следва ли член 21 от Регламент [„Брюксел Ia“] да се тълкува в смисъл, че искът във връзка с трудово правоотношение, по което работникът или служителят не е престирал работна сила, следва да се предяви в държавата членка, в която работникът или служителят е бил в готовност да започне осъществяването на трудовата си функция?
б) Следва ли член 21 от Регламент [„Брюксел Ia“] да се тълкува в смисъл, че искът във връзка с трудово правоотношение, по което работникът или служителят не е престирал работна сила, следва да се предяви в държавата членка, в която са проведени преговорите за трудовия договор и където той е сключен, независимо че е било договорено и съответно е било планирано трудът да бъде полаган в друга държава членка?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
5) Следва ли член 7, точка 1 от Регламент [„Брюксел Ia“] да се прилага към трудово правоотношение, по което, макар и в Австрия да е сключен трудов договор за полагане на труд в Германия, работникът или служителят е бил в продължение на няколко месеца в готовност в Австрия да започне осъществяването на трудовата си функция, но не е престирал работната си сила, когато може да се стигне до прилагане на национална норма като член 4, параграф 1, буква а) от ASGG [който позволява] на работник или служител да предяви иск (при облекчени условия) пред съдилищата по неговото местоживеене за срока на трудовото правоотношение или по неговото местоживеене към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, или когато може да се стигне до прилагане на национална правна норма като член 4, параграф 1, буква а) от ASGG, който позволява на работник или служител да предяви иск (при облекчени условия) пред съдилищата по мястото, където следва да бъде изплатено неговото трудово възнаграждение или където е следвало да бъде изплатено неговото тредово възнаграждение при прекратяване на трудовото му правоотношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-481/19: Consob, Заключение от 27 октомври 2020 г.
1) Трябва ли член 14, параграф 3 от Директива 2003/6, доколкото все още е приложим ratione temporis, и член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014 да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държавите членки да не санкционират лицата, които отказват да отговарят на въпроси на компетентния орган, от които може да се установи тяхната отговорност за нарушение, за което се налагат административни санкции с „наказателен“ характер
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, съвместими ли са член 14, параграф 3 от Директива 2003/6, доколкото все още е приложим ratione temporis, и член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014 с членове 47 и 48 от [Хартата], включително в светлината на практиката на [ЕСПЧ] относно член 6 от ЕКПЧ и на общите конституционни традиции на държавите членки, доколкото те изискват да се санкционират и лицата, които отказват да отговарят на въпроси на компетентния орган, от които може да се установи тяхната отговорност за нарушение, за което се налагат административни санкции с „наказателен“ характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-529/19: Möbel Kraft, Съдебно решение от 21 октомври 2020 г.
Изключено ли е правото на отказ по член 16, буква в) от Директива 2011/83 и когато стоката се изработва по поръчка на потребителя, но продавачът все още не е започнал изработката и не е извършил — сам, а не чрез трето лице — напасване при монтажа при клиента
Има ли значение дали стоките могат да бъдат възстановени в състоянието преди персонализирането при ниски разходи за демонтаж, т.е. около 5 % от стойността на стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-641/19: PE Digital, Съдебно решение от 8 октомври 2020 г.
Трябва ли член 14, параграф 3 от Директива 2011/83, с оглед на съображение 50 от нея, да се тълкува в смисъл, че дължимата от потребителя „сума, пропорционална на това, което е било действително предоставено до момента, в който потребителят е уведомил търговеца за упражняването на правото си на отказ, съпоставена с общата сума по договора“ следва при договор, съгласно чието съдържание се дължи не единна услуга, а състояща се от няколко частични услуги цялостна услуга, да се изчислява само на принципа pro rata temporis, ако потребителят действително заплаща pro rata temporis за цялостната услуга, но частичните услуги се доставят с различен темп?
Трябва ли член 14, параграф 3 от Директива 2011/83 да се тълкува в смисъл, че дължимата от потребителя „сума, пропорционална на това, което е било действително предоставено до момента, в който потребителят е уведомил търговеца за упражняването на правото си на отказ, съпоставена с общата сума по договора“, следва да се изчислява само на принципа pro rata temporis и когато дадена (частична) услуга действително се доставя непрекъснато, но в началото на срока на договора има по-голяма или по-малка стойност за потребителя?
Трябва ли член 2, точка 11 от Директива 2011/83 и член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. да се тълкуват в смисъл, че „цифрово съдържание“ по смисъла на член 2, точка 11 от Директива 2011/83 и на член 2, точка 1 от Директива 2019/770 могат да бъдат и данни, които се доставят като частична услуга в рамките на предоставяна предимно като „цифрова услуга“ по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 2019/770 цялостна услуга, в резултат на което търговецът би могъл да погаси правото на отказ на основание член 16, буква м) от Директива 2011/83 по отношение на частичната услуга, но потребителят, в случай че търговецът не направи това, може да се откаже от целия договор и поради член 14, параграф 4, буква б, подточка ii) от Директива 2011/83 не би дължал компенсация за тази частична услуга?
Трябва ли член 14, параграф 3 от Директива 2011/83, с оглед на съображение 50 от нея, да се тълкува в смисъл, че договорената за дадена услуга обща цена е „прекомерна“ по смисъла на член 14, параграф 3, трето изречение от Директива 2011/83, ако тя е значително по-висока от договорената с друг потребител обща цена за идентична по съдържанието си услуга, доставяна от същия търговец за същия срок на договора и при същите рамкови условия за останалите аспекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-568/19: Subdelegación del Gobierno en Toledo (Conséquences de l’arrêt Zaizoune), Съдебно решение от 8 октомври 2020 г.
Съвместимо ли е с практиката на Съда на Европейския съюз относно ограниченията на директния ефект на директивите тълкуването на решението му от 23 април 2015 г. (дело C‑38/14, Zaizoune), в смисъл че испанските административни и съдебни органи могат пряко да приложат Директива [2008/115] в ущърб на гражданин на трета страна при оставяне без приложение и неприлагане на по-благоприятните национални разпоредби относно налагането на санкции, утежняване на административнонаказателната му отговорност и евентуално оставяне без приложение на принципа на законоустановеност на наказанието, и трябва ли несъвместимостта на испанската правна уредба с Директивата да се разреши не по този начин, а с изменение в правната уредба или с предвидените в правото на Съюза способи за налагане на задължение на държавата да транспонира правилно директивите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/19: Bank Refah Kargaran/Съвет, Съдебно решение от 6 октомври 2020 г.
Представлява ли непълнотата на мотивите на актовете, с които се въвеждат ограничителни мерки, достатъчно съществено нарушение на правна норма на Съюза, която има за цел да предоставя права на частноправните субекти, така че да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза?
Обезсмисля ли отмяната на ограничителните мерки необходимостта от разглеждане на евентуално достатъчно съществено нарушение на правото на ефективна съдебна защита?
Допустимо ли е Общият съд да отхвърли като недопустимо основание, изведено в писмената реплика, относно приложението на критерия за налагане на ограничителни мерки, ако това основание не е било изрично изложено в исковата молба?
Представлява ли неуведомяването на жалбоподателя за уличаващите го доказателства достатъчно съществено нарушение на правна норма на Съюза, което може да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза, и следва ли този довод да се разглежда като самостоятелно основание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-113/20: Slovenský plynárenský priemysel, Определение от 1 октомври 2020 г.
Може ли разпоредбите на Директива 90/435 да се прилагат за данъчни периоди, които предхождат датата на присъединяване на дадена държава към Европейския съюз, когато решението за данъчна корекция е взето след тази дата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.