всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Safjan

Съдия докладчик – Safjan

Дело C-233/22: Meta Cluster/EUIPO, Определение от 15 юли 2022 г.

Повдигат ли се с обжалването въпроси, които са от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
Изисква ли член 58a, параграф 3 от Статута на Съда конкретно обосноваване защо твърдените правни грешки са от значение за правото на Съюза, за да бъде допуснато обжалването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-116/21: Комисия/VW, Съдебно решение от 14 юли 2022 г.

Съвместимо ли е изискването за минимална продължителност на брака от пет години, предвидено в член 20 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица, с принципа на равно третиране, като се има предвид, че за бракове, сключени преди прекратяване на служебното правоотношение, се изисква само една година?
Нарушава ли член 20 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица принципа на недопускане на дискриминация, основана на възраст, като въвежда по-неблагоприятни условия за преживелите съпрузи на бивши длъжностни лица?
Правилно ли е тълкуван и приложен член 27 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица по отношение на правото на наследствена пенсия на преживелия съпруг, който не е бил разведен?
Спазен ли е обхватът на съдебния контрол при преценката на законосъобразността на член 20 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица, като се има предвид широката свобода на преценка на законодателя на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-348/21: HYA и др. (Impossibilité d’interroger les témoins à charge), Заключение от 7 юли 2022 г.

Съответен ли е на чл. 8 ал.1 и на чл. 6 ал.1 вр. съобр.33—34 от Директива 2016/343 и на чл. 47 ал.2 от Хартата национален закон, който предвижда, че правото на подсъдимия да присъства в процеса е спазено и че прокурорът надлежно упражнява задължението си да докаже вината на обвиняемия, ако в съдебната фаза на наказателния процес, когато свидетели не могат да бъдат разпитани поради обективни причини, бъдат приети показанията на тези свидетели, дадени в досъдебната фаза на процеса — при условие че тези свидетели са били разпитани само от обвинението и без участието на защитата, но пред съдия, и при условие че обвинението още в досъдебната фаза е можело да осигури възможност на защитата да участва в този разпит, но не го е направило?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-700/20: London Steam-Ship Owners’ Mutual Insurance Association, Съдебно решение от 20 юни 2022 г.

1) С оглед на естеството на въпросите, на които националната юрисдикция следва да отговори, за да реши дали да постанови решение в същия смисъл като арбитражно решение по член 66 от Arbitration Act (Закон за арбитража) от 1996 г., може ли съдебно решение, постановено по реда на тази разпоредба, да представлява релевантно „съдебно решение“ на държавата членка, в която се иска признаване, по смисъла на член 34, точка 3 от Регламент [№ 44/2001]?
2) Като се има предвид, че съдебно решение, постановено в същия смисъл като арбитражно решение — каквото е съдебно решение, постановено по реда на член 66 от Arbitration Act от 1996 г. — представлява съдебно решение, което не попада в материалния обхват на Регламент № 44/2001 поради изключването на арбитража съгласно член 1, параграф 2, буква г), може ли такова съдебно решение да представлява релевантно „съдебно решение“ на държавата членка, в която се иска признаване, по смисъла на член 34, точка 3 [от този регламент]?
3) В случай че член 34, точка 3 от Регламент № 44/2001 не се прилага, ако признаването и изпълнението на съдебно решение на друга държава членка би противоречало на вътрешния обществен ред, тъй като би нарушило принципа на силата на пресъдено нещо поради наличието на по-ранно национално арбитражно решение или на по-ранно съдебно решение в същия смисъл като арбитражното решение, постановено от съда на държавата членка, в която се иска признаване, допустимо ли е позоваването на член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001 като основание да се откаже признаване или изпълнение, или в член 34, точки 3 и 4 от Регламента са изчерпателно предвидени основанията, поради които силата на пресъдено нещо и/или противоречието могат да са пречка за признаване или изпълнение на съдебно решение по смисъла на Регламента?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-505/20: RR и JG (Gel des biens de tiers), Съдебно решение от 12 май 2022 г.

Чл. 8 от Директива 2014/42 допуска ли национален закон, съобразно който след обезпечаване на имущество, иззето като евентуално средство или облага от престъпление, в съдебната фаза на процеса засегнатото лице няма право да се обърне към съда с искане за връщане на това имущество?
Съответен ли е на чл. 4 ал. 1 вр чл. 2 ал. 3 от Директива 2014/42 и чл. 17 от Хартата национален закон, съобразно който конфискация на „средство на престъплението“ не се допуска спрямо вещ, чиято собственост принадлежи на трето лице, което не участва в престъпната дейност, но е предоставило тази вещ за трайно ползване на подсъдимия по такъв начин, че във вътрешните им отношения именно подсъдимият упражнява правото на собственост?
При отрицателен отговор — чл. 8, ал. 6, изр. 2 и ал. 7 от Директива 2014/42 поставя ли задължение за такова тълкуване на националния закон, съобразно което на това трето лице, чието имущество е обезпечено и може да бъде конфискувано като средство на престъплението, се позволява да участва в производството, което може да завърши с конфискация и се позволява да обжалва решението за такава конфискация пред съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-646/20: Senatsverwaltung für Inneres und Sport, Заключение от 5 май 2022 г.

1. Прекратяването на брака на основание член 12 от [Законодателен декрет № 132/2014] представлява ли решение за развод по смисъла на [Регламент № 2201/2003]?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли прекратяването на брака на основание член 12 от [Законодателен декрет № 132/2014] да се третира съобразно разпоредбата на член 46 от [Регламент № 2201/2003] относно публични актове и споразумения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-179/21: Victorinox, Съдебно решение от 5 май 2022 г.

Самото наличие на гаранция от производител поражда ли задължение за предоставяне на информация съгласно член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83?
При отрицателен отговор на първия въпрос: самото посочване на гаранция на производителя в офертата на търговеца поражда ли задължение за предоставяне на информация съгласно член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83/ЕС или това задължение се поражда, ако посочването е лесно разпознаваемо от потребителя
Съществува ли задължение за предоставяне на информация и когато потребителят може лесно да разбере, че търговецът предоставя достъп само до информация относно предлаганата от производителя гаранция?
Трябва ли изискваната съгласно член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83/ЕС информация за наличието и условията на гаранция от производител да обхваща същите данни, които се съдържат в гаранцията съгласно член 6, параграф 2 от Директива 1999/44[…], или са достатъчни по-малко данни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-700/20: London Steam-Ship Owners’ Mutual Insurance Association, Заключение от 5 май 2022 г.

1) С оглед на естеството на въпросите, на които националната юрисдикция следва да отговори, за да реши дали да постанови решение в същия смисъл като арбитражно решение по член 66 от Arbitration Act (Закон за арбитража) от 1996 г., може ли съдебно решение, постановено по реда на тази разпоредба, да представлява релевантно „съдебно решение“ на държавата членка, в която се иска признаване, по смисъла на член 34, точка 3 от [Регламент (ЕО) № 44/2001]?
2) Като се има предвид, че съдебно решение, постановено в същия смисъл като арбитражно решение — каквото е съдебно решение, постановено по реда на член 66 от Arbitration Act от 1996 г. — представлява съдебно решение, което не попада в материалния обхват на Регламент № 44/2001 поради изключването на арбитража съгласно член 1, параграф 2, буква г), може ли такова съдебно решение да представлява релевантно „съдебно решение“ на държавата членка, в която се иска признаване, по смисъла на член 34, точка 3 от Регламента?
3) В случай че член 34, точка 3 от Регламент № 44/2001 не се прилага, ако признаването и изпълнението на съдебно решение на друга държава членка би противоречало на вътрешния обществен ред, тъй като би нарушило принципа на силата на пресъдено нещо поради наличието на по-ранно национално арбитражно решение или на по-ранно съдебно решение в същия смисъл като арбитражното решение, постановено от съда на държавата членка, в която се иска признаване, допустимо ли е позоваването на член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001 като основание да се откаже признаване или изпълнение, или в член 34, точки 3 и 4 от Регламента са изчерпателно предвидени основанията, поради които силата на пресъдено нещо и/или противоречието могат да са пречка за признаване или изпълнение на съдебно решение по смисъла на Регламента?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-604/20: ROI Land Investments, Заключение от 28 април 2022 г.

1) Трябва ли член 6, параграф 1 във връзка с член 21, параграф 2 и с член 21, параграф 1, буква б), подточка i) от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че работник или служител може да предяви срещу юридическо лице — което не е негов работодател и няма местоживеене в държава членка по смисъла на член 63, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, което обаче въз основа на гаранционно споразумение отговаря пряко пред работника или служителя за претенции, произтичащи от индивидуален трудов договор с трето лице — иск в съдилищата по мястото, където или откъдето работникът или служителят обичайно осъществява дейност по трудовото правоотношение с третото лице, или в съдилищата по мястото, където последно е осъществявал такава дейност, при положение че без гаранционното споразумение трудовият договор с третото лице нямаше да бъде сключен?
2) Трябва ли член 6, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че резервата по член 21, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 изключва прилагането на съществуващо съгласно националното право на държавата членка правило за компетентност, което дава възможност на работника или служителя да предяви срещу юридическо лице — което при обстоятелства като описаните в първия въпрос отговаря пряко пред работника или служителя за претенции, произтичащи от индивидуален трудов договор с трето лице, като „правоприемник“ на работодателя — иск в съда по обичайното място на работа, ако такава компетентност не може да бъде учредена на основание на член 21, параграф 2 във връзка с член 21, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 1215/2012?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос и утвърдителен отговор на втория въпрос:
a) трябва ли член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че понятието „професия“ обхваща дейността като наето лице по трудово правоотношение?
б) при утвърдителен отговор трябва ли член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че гаранционно споразумение, съгласно което юридическо лице отговаря пряко за претенциите на работник или служител, произтичащи от индивидуален трудов договор с трето лице, представлява договор, сключен от работника или служителя за цел, която може да се приеме, че е в рамките на неговата професия?
4) Ако в отговор на горните въпроси се установи, че запитващата юрисдикция има международна компетентност за разрешаване на спора:
a) трябва ли член 6, параграф 1 от [Регламент „Рим I“] да се тълкува в смисъл, че понятието „професия“ обхваща дейността като наето лице по трудово правоотношение?
б) при утвърдителен отговор трябва ли член 6, параграф 1 от [Регламент „Рим I“] да се тълкува в смисъл, че гаранционно споразумение, съгласно което юридическо лице отговаря пряко за претенциите на работник или служител, произтичащи от индивидуален трудов договор с трето лице, представлява договор, който е сключен от работника или служителя за цел, която може да се приеме, че е в рамките на неговата професия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-568/20: H Limited, Съдебно решение от 7 април 2022 г.

Трябва ли разпоредбите на Регламент № 1215/2012, в частност член 2, буква а) и член 39 от него, да се тълкуват в смисъл, че е налице изпълняемо решение и когато длъжникът в дадена държава членка — след съкратена проверка в състезателно производство, която обаче се отнася само до това обвързваща ли е силата на пресъдено нещо в постановено срещу него съдебно решение в трета държава — е длъжен да плати на страната, спечелила в съдебното производство в третата държава, установения с окончателно съдебно решение дълг в третата държава, когато предметът на производството в държавата членка е сведен до проверката дали правото, което произтича от окончателно съдебно решение, е налице по отношение на длъжника?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Трябва ли разпоредбите на Регламент № 1215/2012, в частност член 1, член 2, буква а) и членове 39, 45, 46 и 52 от него, да се тълкуват в смисъл, че изпълнението трябва да бъде отказано независимо дали е налице някое от посочените в член 45 от този регламент основания, когато решението, което следва да бъде проверено, не е съдебно решение по смисъла на член 2, буква а) или член 39 от този регламент или искането, което е в основата на решението в държавата членка по произход, не попада в приложното поле на същия регламент?
При отрицателен отговор на първия и утвърдителен отговор на втория въпрос:
Трябва ли разпоредбите на Регламент № 1215/2012, в частност член 1, член 2, буква а), член 39, член 42, параграф 1, буква б) и членове 46 и 53 от него, да се тълкуват в смисъл, че в производството по молбата за отказ на изпълнението съдът на сезираната държава членка е длъжен, въз основа още на данните, предоставени от съда по произход в удостоверението по член 53 от този регламент, да приеме, че е налице решение, което попада в приложното поле на Регламента и подлежи на изпълнение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1111213141565 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form