Rosas
Съдия докладчик – Rosas
Дело C-510/11: Kone и др./Комисия, Съдебно решение от 24 октомври 2013 г.
Тълкувано ли е неправилно изискването по точка 8(б) от Уведомлението за снизхождение от 2002 г. относно предоставянето на имунитет от глоби?
Тълкувано ли е неправилно изискването по точка 8(а) от Уведомлението за снизхождение от 2002 г. относно предоставянето на имунитет от глоби?
Нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания поради забавено уведомяване за отказ от имунитет?
Тълкувани ли са неправилно точките 21–23 от Уведомлението за снизхождение от 2002 г. относно критериите за намаляване на глобата?
Нарушен ли е принципът на равно третиране при оценката на добавената стойност на информацията, предоставена от жалбоподателя в сравнение с други участници?
Нарушено ли е правото на справедлив съдебен процес по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6 от ЕКПЧ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-510/11: Kone и др./Комисия, Съдебно решение от 24 октомври 2013 г.
Нарушено ли е правото на ефективна съдебна защита, предвид начина, по който Общият съд е упражнил съдебен контрол върху решението на Комисията относно картела?
Достатъчен ли е съдебният контрол върху преценката на Комисията относно размера на наложените глоби и спазени ли са релевантните критерии при определянето им?
Допустимо ли е в производството по обжалване пред Съда да се прави нова преценка на фактите и доказателствата, освен в случай на изопачаване на доказателствата?
Допустимо ли е да се повтарят правни основания и доводи, изложени пред Общия съд, или да се излагат нови основания за първи път пред Съда?
Нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания при прилагането на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер?
Спазени ли са условията за намаляване на глобата в замяна на съдействие от страна на предприятието, и приложени ли са правилно критериите за значителна добавена стойност на предоставените доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-221/11: Demirkan, Съдебно решение от 24 септември 2013 г.
Понятието за свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 41, параграф 1 от [Допълнителения протокол] обхваща ли също и пасивното право на свободно предоставяне на услуги?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, разпростира ли се предоставяната със Споразумението за асоцииране закрила на пасивното право на свободно предоставяне на услуги съгласно член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол също и върху турски граждани, които — какъвто е случаят с жалбоподателката — възнамеряват да влязат на територията на Федерална република Германия и да пребивават в нея в рамките на престой с продължителност от не повече от три месеца не с цел да се ползват от конкретна услуга, а за да посетят свои роднини, като единствено се позовават на евентуалната възможност да получат определени услуги на територията на Федералната република?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-501/11: Schindler Holding и др./Комисия, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
Нарушен ли е принципът на разделение на властите и изискването за производство, основаващо се на зачитане на принципите на правовата държава, при налагане на глоби от Комисията за нарушения на конкуренцията?
Спазено ли е изискването за непосредственост при събирането на доказателства в производството пред Комисията и Общия съд?
Съвместим ли е член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 с принципа на законосъобразност на наказанията?
Законосъобразни ли са Насоките на Комисията от 1998 г. относно определяне на размера на глобите, приети без участие на законодателен орган?
Нарушени ли са принципите на забрана на обратното действие и на защита на оправданите правни очаквания при прилагането на Насоките от 1998 г. и административната практика на Комисията?
Нарушен ли е принципът на презумпцията за невиновност при вменяване на отговорност на дружеството майка за действията на дъщерните дружества?
Допустимо ли е в правото на Съюза да се вменява солидарна отговорност на дружеството майка за нарушения на конкуренцията, извършени от неговите дъщерни дружества?
Правилно ли е определен максималният размер на глобата въз основа на оборота на групата като едно предприятие?
Нарушено ли е правото на собственост чрез определяне на глобите в разглеждания случай?
Спазени ли са Насоките от 1998 г. при определяне на началния размер на глобите и при преценката на отражението на нарушението върху пазара?
Правилно ли е отказано или ограничено намаление на глобата поради смекчаващи обстоятелства, включително доброволно прекратяване на нарушението и въвеждане на програма за съответствие?
Спазено ли е Известието относно сътрудничеството от 2002 г. при определяне на намалението на глобата за сътрудничество и принципа на равно третиране?
Пропорционален ли е размерът на наложените глоби спрямо тежестта на нарушението и оборота на предприятието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-356/12: Glatzel, Заключение от 18 юли 2013 г.
Съвместима ли е точка 6.4 от приложение III към Директива 2006/126[…] с член 20, член 21, параграф 1 и член 26 от [Хартата], доколкото тази разпоредба — без да предвижда възможност за дерогация — изисква кандидатите за свидетелства за управление за категория C1 и C1E да имат острота на зрението минимум 0,1 с по-слабото око, дори ако тези хора виждат и с двете си очи и имат нормално зрително поле, когато използват и двете си очи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-348/12: Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, Заключение от 11 юли 2013 г.
Възможността на еманации на трети държави да се позовават на нарушение на основните си права
Нарушение на задължението за мотивиране на ограничителната мярка, правото на защита и правото на ефективна съдебна защита на Kala Naft, както и основателността на мотивите
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-394/12: Abdullahi, Заключение от 11 юли 2013 г.
1. Трябва ли член 19 от Регламент № 343/2003 във връзка с член 18 от същия да се тълкува в смисъл, че когато на основата на тези разпоредби държава членка приеме да разгледа молба за убежище, тя следва да се счита за компетентната държава по смисъла на член 16, параграф 1, първо изречение от Регламент № 343/2003, или пък трябва да се тълкува в смисъл, че когато в производство по обжалване или преразглеждане по член 19, параграф 2 от Регламент № 343/2003 съответният национален орган — предвид правото на Съюза и независимо от факта на приемането — стигне до извода, че съгласно глава III от Регламент № 343/2003 друга държава е компетентна (дори когато до тази държава не е било отправяно искане за поемане на отговорност или същото не е било уважено), той трябва задължително да установи компетентността на тази друга държава членка за целите на произнасянето му в производството по обжалване или преразглеждане
Има ли в това отношение търсещият убежище субективно право молбата му за убежище да бъде разгледана от определена според тези критерии за компетентност държава членка?
2. Следва ли член 10, параграф 1 от Регламент № 343/2003 да се тълкува в смисъл, че държавата членка на първото незаконно влизане („първа държава членка“) трябва да приеме, че е компетентна да разгледа молбата за убежище на гражданин на трета страна, ако са налице следните обстоятелства:
Гражданин на трета страна влиза незаконно от трета страна в съответната първа държава членка. Той не подава молба за убежище в тази държава членка и впоследствие я напуска, като отива в друга трета страна. След по-малко от три месеца влиза от трета страна в друга държава членка на ЕС („втора държава членка“), отново незаконно. От тази втора държава членка отива направо в трета държава членка, в която за първи път подава молба за убежище. Между този момент и незаконното влизане в първата държава членка са изминали по-малко от дванадесет месеца.
3. Независимо от отговора на втория въпрос, когато посочената в него „първа държава членка“ е държава членка, чиято процедура за предоставяне на убежище се характеризира със системни недостатъци, сходни на описаните в Решение на Европейския съд по правата на човека от 21 януари 2011 г. по дело M.S.S. (жалба 30.696/09), необходима ли е друга преценка за по принцип компетентната по смисъла на Регламент № 343/2003 държава членка, независимо от Решение на Съда от 21 декември 2011 г. по дела C‑411/10 и C‑493/10
Може ли да се приеме, че престоят в такава държава членка е изначално ирелевантно обстоятелство за определянето на компетентността по смисъла на член 10 от Регламент № 343/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.