Rodin
Съдия докладчик – Rodin
Дело C-396/15: Shoe Branding Europe/adidas, Определение от 17 февруари 2016 г.
Правилно ли са приложени критериите за преценка на сходството между марките по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
Допустим ли е контролът на Съда на ЕС върху фактическите преценки на Общия съд и при какви условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-396/15: Shoe Branding Europe/adidas, Определение от 17 февруари 2016 г.
Налице ли е процесуално или правно нарушение при анализа на Общия съд относно вероятността от объркване между разглежданите марки?
Допустимо ли е в касационно производство да се оспорват фактически констатации относно средния потребител и степента му на внимание?
В какъв обем Общият съд може да проверява и мотивира оценката на апелативния състав на EUIPO относно отличителния характер и репутацията на по-ранната марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-336/14: Ince, Съдебно решение от 4 февруари 2016 г.
1) a)
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че на органите за наказателно преследване е забранено да санкционират посредничество при залагания върху резултатите от спортни състезания, извършено без германско разрешение за лицензирани в други държави членки на ЕС оператори на залагания, когато посредничеството предполага операторът също да притежава германско разрешение, но по силата на противоречаща на правото на Съюза законова уредба („монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания“) на националните органи е забранено да издават разрешение на недържавни оператори на залагания?
б) Ще бъде ли различен отговорът на въпрос 1 а), ако в една от петнадесетте германски федерални провинции, които съвместно са въвели и съвместно изпълняват държавния монопол в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания, в рамките на производства за преустановяване на нарушение или на наказателни производства държавните органи твърдят, че законовата забрана за издаване на разрешение на частни доставчици не се прилага в случай на евентуално искане за издаване на разрешение за организиране или за посредничество в тази федерална провинция?
в) Трябва ли принципите на правото на Съюза, и по-специално свободното предоставяне на услуги, както и решението на Съда по дела Stanleybet International и др. (C‑186/11 и C‑209/11, EU:C:2013:33), да се тълкуват в смисъл, че не допускат постоянна, определена като „превантивна“ забрана или санкциониране на трансграничното посредничество при залагания върху резултати от спортни състезания, обоснована с обстоятелството, че към момента на постановяване на решението си компетентният за налагане на забраната орган „не е имал очевидно, т.е. неналагащо допълнително разглеждане основание, да приеме“, че независимо от монополното положение на държавата посредническата дейност изпълнява всички материалноправни условия за разрешение?
2) Трябва ли Директива [98/34] да се тълкува в смисъл, че не допуска санкционирането на посредничество при залагания върху резултати от спортни състезания посредством игрален автомат, извършено без германско разрешение и за лицензиран в друга държава — членка на ЕС, оператор на залагания, когато намесата на държавата се основава на закон на само една федерална провинция, за който Комисията не е била уведомена и който се отнася до прекратилия действието си поради изтичане на срока [Договор за хазартните игри]?
3) Трябва ли член 56 ДФЕС, задължението за прозрачност, принципът на равно третиране и предвидената в правото на Съюза забрана за даване на предимство да се тълкуват в смисъл, че не допускат санкционирането на посредничеството при залагания върху резултатите от спортни състезания, извършвано без германско разрешение и за лицензиран в държава — членка на [Съюза], оператор на залагания, в случай, отличаващ се с прилагането на [Договора за изменение], който е с деветгодишен срок на действие и съдържа „клауза за пробно въвеждане на нова уредба на залаганията върху резултатите от спортни състезания“, предвиждаща като необходимо условие за издаването на лиценз за посредничество теоретичната възможност за предоставяне на не повече от 20 концесии за срок от седем години на недържавни оператори на залагания с правно действие на територията на всички германски федерални провинции, при положение че:
a) провеждането на процедурата за предоставяне на концесии и разглеждането на свързаните с нея спорове се извършва съвместно от предоставящия концесиите орган и адвокатската кантора, която редовно консултира по-голямата част от федералните провинции и техните дружества за организиране на лотарийни игри по въпроси, свързани с противоречащия на правото на Съюза монопол в областта на залаганията върху резултати от спортни състезания, представлява ги по водените от тях дела пред националните юрисдикции срещу частни доставчици на залагания и е била упълномощена да представлява държавните органи в преюдициалните производства по които са постановени решения Stoß и др. [С‑316/07, С‑358/07, С‑359/07, С‑360/07, С‑409/07 и С‑410/07, ECLI:EU:C:2010:504], Carmen Media Group [С‑46/08, ECLI:EU:C:2010:505] и Winner Wetten [С‑409/06, ECLI:EU:C:2010:503];
б) в обявлението за провеждане на процедура за предоставяне на концесия, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 8 август 2012 г., не се предоставя каквато и да било информация относно минималните изисквания към проектите, които следва да бъдат представени, относно съдържанието на другите изисквани декларации и доказателства, както и относно подбора на максималния брой от 20 концесионери, а тази информация е съобщена едва след изтичането на срока за подаване на заявленията за участие с т.нар. „информационен меморандум“ само на кандидатите, за които е било преценено, че отговарят на изискванията за участие във „втори етап“ на процедурата за предоставяне на концесии;
в) осем месеца след откриването на процедурата предоставящият концесиите орган поканва, в противоречие с обявлението за провеждане на процедурата за предоставяне на концесии, само [четиринадесет] кандидати за концесионен договор да представят лично техните проекти в социалната област и в областта на безопасността, с мотива че тези кандидати изцяло удовлетворяват минималните условия за предоставяне на концесия, но [петнадесет] месеца след откриването на процедурата съобщава, че нито един кандидат не е представил доказателства „в позволяващи проверката им форма“ за изпълнението на минималните условия;
г) кандидатът за концесионен договор, който е държавен консорциум, обединяващ държавните дружества за организиране на лотарийни игри […], е сред [четиринадесетте] кандидати, които са били поканени да представят проектите си пред предоставящия концесиите орган, но поради организационната си обвързаност с организаторите на спортни събития вероятно не може да получи концесия, тъй като законовата уредба […] изисква да има строго разграничаване на активния спорт и организаторите му от организирането на и посредничеството при залагания върху резултатите от спортни състезания;
д) за предоставянето на концесия се изисква по-специално да се представят доказателства за „законния произход на средствата, необходими за организирането на предвижданото предлагане на залагания върху резултати от спортни състезания“; и
е) предоставящият концесии орган и решаващият относно предоставянето на концесии колегиален орган [Glücksspielkollegium], съставен от представители на федералните провинции, не се ползват от възможността да възлагат концесии на частни оператори на залагания, докато държавните дружества за организиране на лотарийни игри могат да организират залагания върху резултатите от спортни състезания, лотарийни игри и други хазартни игри без концесия, както и чрез всеобхватна мрежа от търговски приемателни пунктове да търгуват с тях и да ги рекламират до една година след евентуалното възлагане на концесия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-421/14: Banco Primus, Заключение от 2 февруари 2016 г.
1) а) Трябва ли четвъртата преходна разпоредба […] от Закон 1/2013 да се тълкува в смисъл, че не препятства защитата на потребителя?
б) Има ли право потребителят, в съответствие с Директива [93/13], по-специално член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от нея с оглед на гарантиране на защитата на потребителите и получателите съгласно принципите за равностойност и ефективност[,] да се позовава на наличието на неравноправни клаузи след изтичане на предвидения в национална разпоредба срок, за да реализира това право[,] така че националната юрисдикция да е длъжна да се произнесе по посочените клаузи?
в) Длъжна ли е националната юрисдикция, в съответствие с Директива [93/13], и по-специално член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от нея с оглед на гарантиране на защитата на потребителите и получателите съгласно принципите за равностойност и ефективност[,] да разгледа служебно наличието на неравноправна клауза с произтичащите от това последици, дори когато в предходно решение се е произнесла в обратен смисъл или е отказала да се произнесе по този въпрос с окончателно решение в съответствие с националната процесуалноправна норма?
2. По какви критерии съотношението цена/качество може да окаже въздействие върху контрола за неравноправност на несъществените условия на договора
При разглеждането на посочения косвен контрол върху споменатите елементи релевантно ли е отчитането на правните ограничения върху цените, наложени от националните разпоредби
Възможно ли е принципно валидно сключени сделки да се окажат недействителни, като се вземе предвид, че цената на сделката [се оказва] много висока [спрямо] обичайната пазарна цена?
3. За целите на член 4 от Директива [93/13], възможно ли е да се вземат предвид обстоятелства, настъпили след сключването на договора, ако това произтича от анализа на националната норма?
4) а) Трябва ли член 693, параграф 2 от [испанския] Граждански процесуален закон, изменен със Закон 1/2013, да се тълкува в смисъл, че не препятства защитата на интересите на потребителя?
б) В съответствие с Директива [93/13], и по-специално член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 с оглед на гарантиране на защитата на потребителите и получателите съгласно принципите за равностойност и ефективност[,] когато националната юрисдикция установи наличието на неравноправна клауза относно предсрочната изискуемост, трябва ли да я приеме за несъществуваща с произтичащите от това последици, включително когато продавачът или доставчикът е спазил минималния срок, предвиден в националната разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-27/15: Pizzo, Заключение от 21 януари 2016 г.
1. Трябва ли членове 47 и 48 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като описаното по-горе италианско законодателство, която в областта на услугите при посочените по-горе условия позволява частично позоваване на капацитета на други предприятия?
2) Допускат ли принципите на правото на Европейския съюз, а именно тези на защита на оправданите правни очаквания, правна сигурност и пропорционалност, разпоредба от правния ред на държава членка, която позволява да бъде изключено от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка предприятие, което не е знаело — тъй като това не е било изрично посочено в обявлението за обществена поръчка — че за да може да участва в посочената процедура, е длъжно да заплати определена сума, чието неплащане се санкционира с изключване от процедурата, независимо че посоченото задължение не следва ясно от текста на закона, действащ в тази държава членка, но може да бъде изведено чрез две юридически операции, първата от които се състои в разширително тълкуване на определени разпоредби от позитивното право на посочената държава членка, а втората — в допълване в съответствие с резултатите от това разширително тълкуване на императивното съдържание на документите за обществената поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-50/15: Hesse/СХВП, Съдебно решение от 21 януари 2016 г.
Допусната ли е грешка при прилагане на правото относно преценката за сходство между разглежданите стоки по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94?
Правилно ли е прието, че по-ранните марки са придобили репутация по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94?
Спазени ли са условията за прилагане на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 относно вероятността от прехвърляне на репутация в полза на заявената марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-170/15: Enercon/СХВП, Определение от 21 януари 2016 г.
Приложимо ли е член 43, параграф 2 от Регламент № 207/2009 за искане за пререгистрация на цветна марка като фигуративна марка?
Следва ли отличителният характер на марка да се преценява въз основа на категорията, избрана от заявителя, или на възприемането ѝ от релевантния потребител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-170/15: Enercon/СХВП, Определение от 21 януари 2016 г.
Приложим ли е член 43, параграф 2 от Регламент № 207/2009 при искане за промяна на категорията на заявена марка на Общността и допустима ли е такава промяна?
Необходимо ли е оценката на отличителния характер на марката да се извърши само въз основа на категорията, посочена от заявителя в заявлението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-532/14: Toorank Productions, Заключение от 19 януари 2016 г.
1) Следва ли позиция 2206 от КН да се тълкува в смисъл, че напитка с алкохолно съдържание от 13,4 обемни процента, произведена чрез добавянето на захар, аромати, оцветители, овкусители, сгъстители, консерванти и дестилиран алкохол към получена от ябълков концентрат посредством ферментация пречистена алкохолна (основна) напитка с названието „Ferm Fruit“ по начин, че както по обем, така и по съдържание дестилираният алкохол не надхвърля 49 % от съдържащия се в напитката алкохол, докато 51 % от алкохола произхожда от ферментация, трябва да се класира в тази позиция?
2) Ако отговорът е отрицателен, следва ли подпозиция 2208 70 от КН да се тълкува в смисъл, че подобна напитка трябва да се класира като ликьор в тази подпозиция?
1) Следва ли позиция 2206 от КН да се тълкува в смисъл, че получена чрез ферментацията на ябълков концентрат напитка с наименованието „Ferm Fruit“, която се използва и като основна напитка за производството на различни други напитки, съдържа 16 обемни процента алкохол, вследствие на пречистване (и чрез утрафилтрация) няма цвят, мирис и вкус и към която не се добавя дестилиран алкохол, трябва да се класира в тази позиция
Ако отговорът е отрицателен, следва ли позиция 2208 от КН да се тълкува в смисъл, че подобна напитка трябва да се класира в тази позиция?
2) Следва ли позиция 2206 от КН да се тълкува в смисъл, че напитка с алкохолно съдържание от 14 обемни процента, която е получена чрез смесването на описаната по-горе във въпрос 1 (основна) напитка със захар, аромати, оцветители, овкусители, сгъстители и консерванти, и не съдържа дестилиран алкохол, следва да се класира в тази позиция
Ако отговорът е отрицателен, следва ли позиция 2208 от КН да се тълкува в смисъл, че подобна напитка трябва да се класира в тази позиция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-597/14: EUIPO/Grau Ferrer, Заключение от 13 януари 2016 г.
Нарушение на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 и на правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95, доколкото се отнася до правомощието на апелативния състав да приеме късно представено доказателство
Нарушение на член 15, параграф 1, втора алинея, буква а) от Регламент № 207/2009 относно реалното използване на марката на Общността
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.