всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Regan

Съдия докладчик – Regan

Дело C-449/18: EUIPO/Messi Cuccittini, Съдебно решение от 17 септември 2020 г.

Допустимо ли е Общият съд да приеме, че концептуалните различия между марките „MESSI“ и „MASSI“ могат да неутрализират визуалните и фонетичните им сходства при преценката за вероятност от объркване?
Длъжен ли е Общият съд да вземе предвид или да провери общоизвестността на факти, които не са били изрично доказани пред инстанциите на EUIPO, но са били изтъкнати като общоизвестни в производството?
Може ли Съдът на Европейския съюз да преразглежда фактическите констатации на Общия съд относно общоизвестността на факти, освен в случай на изопачаване на доказателствата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-610/18: AFMB и др., Съдебно решение от 16 юли 2020 г.

Следва ли член 14, точка 2, буква а) от Регламент [№ 1408/71] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното [производство] наетият да извършва международни превози шофьор на тежкотоварен автомобил се разглежда като част от управляващия моторни превозни средства персонал:
i) на наелото го на работа транспортно предприятие, на което той на практика и за неопределен срок е изцяло на разположение, което упражнява спрямо него фактически работодателската власт и на практика поема разходите за заплата, или
ii) на предприятието, което формално е сключило с него трудов договор и което съгласно споразумение с транспортното предприятие по подточка i) му изплаща заплата и поради това внася и дължимите социалноосигурителни вноски в държавата членка, в която е седалището на това предприятие, а не в държавата членка, в която е седалището на посоченото в подточка i) предприятие, или
iii) на предприятието по подточка i), но и на предприятието по подточка ii)?
Следва ли член 13, параграф 1, буква б) от Регламент [№ 883/2004] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното [производство] за работодател на наетия да извършва международни превози шофьор на тежкотоварен автомобил се счита:
i) наелото го на работа транспортно предприятие, на което той на практика и за неопределен срок е изцяло на разположение, което упражнява спрямо него фактически работодателската власт и на практика поема разходите за заплата, или
ii) предприятието, което формално е сключило с него трудов договор и което съгласно споразумение с транспортното предприятие по подточка i) му изплаща заплата и поради това внася и дължимите социалноосигурителни вноски в държавата членка, в която е седалището на това предприятие, а не в държавата членка, в която е седалището на посоченото в подточка i) предприятие, или
iii) предприятието по подточка i), но и предприятието по подточка ii)?
В случай че при обстоятелства като тези в главното производство за работодател се счита предприятието, посочено във въпрос 1, буква а), подточка ii) и във въпрос 1, буква б), подточка ii), приложими ли са — изцяло или частично — специалните условия, при които работодатели като агенциите за временна заетост и други посредници могат да се позоват на предвидените в член 14, точка 1, буква а) от Регламент [№ 1408/71] и в член 12 от Регламент [№ 883/2004] изключения от принципа[, че заетото лице се подчинява на законодателството] на държавата на заетостта по аналогия и в главното производство за целите на прилагането на член 14, точка 2, буква а) от Регламент [№ 1408/71] и на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент [№ 883/2004]?
В случай че при обстоятелства като тези в главното [производство] предприятието по въпрос 1, буква а), подточка ii) и по въпрос 1, буква б), подточка ii) се счита за работодател и отговорът на въпрос 2 е отрицателен, описват ли изложените в представения акт за преюдициално запитване факти и обстоятелства случай на злоупотреба с правото на Съюза и/или с правото на ЕАСТ
При утвърдителен отговор на този въпрос, какви са последиците от това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-215/19: Veronsaajien oikeudenvalvontayksikkö (Услуги за съхранение в център за данни), Съдебно решение от 2 юли 2020 г.

Трябва ли членове 13б и 31а от Регламента за изпълнение да се тълкуват в смисъл, че услуги за съхраняване на информация в център за обработване на данни като тези в главното производство, при които на клиентите се предоставят намиращи се в центъра за обработване на данни шкафове за съхраняване на сървъри, както и допълнителни услуги, представляват отдаване под наем на недвижим имот?
В случай че на първия въпрос бъде даден отрицателен отговор, трябва ли член 47 от Директивата за ДДС и член 31a от посочения Регламент за изпълнение да се тълкуват в смисъл, че услуги за съхраняване на информация в център за обработване на данни като тези в главното производство трябва да се приемат за услуги, свързани с недвижим имот, чието място на доставка е мястото, в което се намира недвижимият имот?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-370/17: CRPNPAC, Съдебно решение от 2 април 2020 г.

Запазва ли се действието на удостоверение E 101, издадено в съответствие с член 11, параграф 1 и член 12а, параграф 1а от Регламент № 574/72 от институцията, определена от органа на държавата членка, чието социалноосигурително законодателство продължава да бъде приложимо за заетото лице, при положение че удостоверението E 101 е получено вследствие на измама или на злоупотреба с право, окончателно установени от съд на държавата членка, в която заетото лице упражнява или трябва да упражнява дейността си?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, представлява ли издаването на удостоверения E 101 пречка за лицата, претърпели вреди в резултат на поведението на работодателя — извършител на измамата, да получат обезщетение за претърпените вреди, без предявяването на иска за отговорност срещу работодателя да поставя под въпрос осигуряването на заетите лица в посочените в удостоверението E 101 схеми?
Приложимо ли е тълкуването, което Съдът дава в решение от 27 април 2017 г., A-Rosa Flussschiff (C‑620/15, EU:C:2017:309) на член 14, точка 2, буква а) от Регламент № 1408/71 по отношение на спор във връзка с недеклариран труд, когато удостоверенията Е 101 са издадени съгласно член 14, точка 1, буква а) от този регламент на основание член 11, параграф 1 от Регламент № 574/72, при положение че случаят попада в приложното поле на член 14, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № 1408/71, за заети лица, работещи на територията на държавата членка, на която същите са граждани и в която въздушният превозвач, установен в друга държава членка, има клон, и при положение че от самия прочит на удостоверението Е 101 — посочващо летище като място на дейност на заетото лице и въздушен превозвач като работодател — може да се заключи, че е получено чрез измама?
При утвърдителен отговор, трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска национална юрисдикция — за която съгласно вътрешното право влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна, когато разглежда гражданските последици от деянието — да се основе единствено на постановена срещу работодател осъдителна присъда за недеклариран труд, която противоречи на правото на Съюза, за да осъди последния да заплати обезщетение на заето лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-228/18: Budapest Bank и др., Съдебно решение от 2 април 2020 г.

Може ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че едно и също антиконкурентно поведение може едновременно да има за цел и за резултат ограничаване на конкуренцията по смисъла на тази разпоредба?
Може ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че междубанково споразумение, което определя единен размер на обменната такса, дължима при извършване на операция по плащане с карта, на банките — издатели на такива карти, предлагани от дружествата за платежни услуги с карти, които осъществяват дейност на съответния национален пазар, може да се квалифицира като споразумение, което има „за цел“ предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-276/18: KrakVet Marek Batko, Заключение от 6 февруари 2020 г.

4) Как трябва да се тълкува изразът, съдържащ се в член 33, параграф 1, първо изречение от [Директивата за ДДС], според който превозът се извършва „от или [за сметка] на доставчика“
Обхваща ли този израз случая, при който в качеството му на продавач на платформа за онлайн пазаруване данъчнозадълженото лице предлага възможността купувачът да сключи договор с транспортно предприятие, с което посоченият продавач си сътрудничи по сделки, различни от продажбите, когато купувачът може също така свободно да избере друг, различен от предложения, превозвач, и договорът за превоз се сключва между купувача и превозвача, без намеса от страна на продавача?
Релевантно ли е за целите на тълкуването — като се има предвид по-специално принципът на правна сигурност — обстоятелството, че до 2021 г. държавите членки трябва да изменят правната си уредба за транспониране на посочената разпоредба от [Директивата за ДДС, както е изменена с Директива 2017/2455], така че член 33, параграф 1 от нея да се прилага и в случай на косвено сътрудничество при избора на превозвач?
5) Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно [Директивата за ДДС], да се тълкува в смисъл, че посочените по-долу факти, в тяхната съвкупност или поотделно, са релевантни за преценката дали с цел да заобиколи член 33 от [Директивата за ДДС] и да извърши злоупотреба с право, данъчнозадълженото лице е създало между независимите предприятия, осъществяващи доставката, изпращането или превоза на стоките, правоотношения, с които то се опитва да се възползва от обстоятелството, че облагането с ДДС е по-ниско в друга държава членка:
5.1) осъществяващото превоза транспортно предприятие е свързано с данъчнозадълженото лице и му предоставя други услуги, независими от превоза;
5.2) същевременно клиентът може във всеки момент да се откаже от предлаганата от данъчнозадълженото лице възможност, изразяваща се във възлагане на превоза на транспортното предприятие, с което то има договорна връзка, като клиентът може да повери транспорта на друг превозвач или сам да вдигне стоките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-341/18: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Регистриране на моряци в пристанището на Ротердам), Съдебно решение от 5 февруари 2020 г.

Трябва ли член 11, параграф 1 от [Кодекса на шенгенските граници] да се тълкува в смисъл, че гражданин на трета страна, който вече е влязъл в Шенгенското пространство, например през международно летище, излиза [от Шенгенското пространство] по смисъла на Кодекса на шенгенските граници, когато се качи като моряк на плавателен съд, намиращ се вече в морско пристанище като външна граница, независимо дали и евентуално кога морякът ще напусне пристанището с този плавателен съд
Или, за да е налице излизане, първо трябва да е установено, че морякът ще напусне пристанището с въпросния плавателен съд, и ако това е така, има ли максимален срок, в който плавателният съд трябва да отплава, и кога в този случай трябва да бъде поставен изходният печат
Или за „излизане“ се приема друг момент, евентуално при други условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-32/19: Pensionsversicherungsanstalt (Преустановяване на трудова дейност след навършване на пенсионна въз…, Съдебно решение от 22 януари 2020 г.

Следва ли член 17, параграф 1, буква а) от Директива [2004/38] да се тълкува в смисъл, че за да придобият право на постоянно пребиваване преди изричането на петгодишния период, работниците или служителите, които към момента на окончателно преустановяване на тяхната трудова дейност са навършили предвидената в законодателството на държавата на тяхната заетост възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, следва да са упражнявали последната си трудова дейност поне през последните 12 месеца и да са пребивавали в държавата на тяхната заетост непрекъснато най-малко в продължение на три години?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Разполагат ли работниците или служителите по член 17, параграф 1, буква a), първо предложение от Директива 2004/38 с право на постоянно пребиваване, при положение че са започнали трудова дейност в друга държава членка в момент, в който е възможно да се предвиди, че ще могат да упражняват тази трудова дейност за относително кратък период, преди да навършат законоустановената пенсионна възраст, и поради ниските си доходи при всички положения, след като преустановят упражняването на тази трудова дейност, ще трябва да разчитат на системата за социално подпомагане на приемащата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-588/18: FETICO и др., Заключение от 12 декември 2019 г.

1) Трябва ли член 5 от Директива [2003/88] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява ползването на различните видове [специален] платен отпуск с цел, различна от почивка, да съвпада със седмичната почивка?
2) Трябва ли член 7 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява ползването на различни видове [специален] платен отпуск с цел, различна от почивка, отдих и развлечение, да съвпада с годишния отпуск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-117/18: PGNiG Supply & Trading/Комисия, Съдебно решение от 4 декември 2019 г.

Може ли решение на Европейската комисия относно дерогация по член 36 от Директива 2009/73/ЕО да се счита за акт, който засяга пряко и индивидуално жалбоподателя по смисъла на член 263, четвърта алинея, ДФЕС?
Представлява ли решението на Комисията относно дерогацията акт с нормативен характер, който не изисква мерки за изпълнение, по смисъла на член 263, четвърта алинея, последно изречение, ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1141516171835 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form