всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Prechal

Съдия докладчик – Prechal

Дело C-241/15: Bob-Dogi, Съдебно решение от 1 юни 2016 г.

Следва ли изразът „доказателства за […] заповед за задържане“ по смисъла на член 8, параграф 1, буква в) от Рамковото решение да се разбира като национална заповед за задържане, издадена по реда на разпоредбите на наказателнопроцесуалното право на издаващата държава членка, т.е. заповед, отделна от европейската заповед за арест?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, дали липсата на национална заповед за задържане може да бъде имплицитно основание за неизпълнение на европейска заповед за арест?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-280/15: Nikolajeva, Заключение от 21 април 2016 г.

1) Трябва ли съд за марките на Общността да се произнесе с предвиденото в член 102, параграф 1 [от Регламент № 207/2009] определение и когато ищецът не е направил такова искане и страните не твърдят, че след определена дата в миналото ответникът е нарушил или е имало опасност да наруши правата върху марка на Общността, или непредявяването на такова искане или непосочването на такова обстоятелство представлява „специално основание“ по смисъла на първото изречение от тази разпоредба?
2) Трябва ли член 9, параграф 3 [от Регламент № 207/2009] да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка на Общността може на основание член 9, параграф 3, второ изречение [от Регламент № 207/2009] да иска от трето лице само разумно обезщетение за ползването на знак, който е идентичен с марката му, за периода от публикуването на заявката за марката до публикуването на регистрацията на марката, но не и връщане по обичайна стойност на придобитото чрез нарушението и обезщетение за вредите, както и че не е налице право на разумно обезщетение за периода до публикуването на заявката за регистрация на марката?
3) Кои видове разходи и други компенсации обхваща разумното обезщетение по член 9, параграф 3, второ изречение [от Регламент № 207/2009] и може ли то да включва, и евентуално при какви обстоятелства, обезщетение за понесените от притежателя на марката неимуществени вреди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-492/14: Essent Belgium, Заключение от 14 април 2016 г.

1) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка — в настоящия случай Декрета за електроенергията, във връзка с постановлението от 4 април 2003 г. — съгласно която безплатното разпределение е ограничено до подаването на зелена електроенергия, произведена от производствени мощности, свързани към разпределителните мрежи във Фламандския регион, а не се прилага към електроенергията от производствени мощности, които не са свързани към разпределителните мрежи във Фламандския регион?
2) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка — в настоящия случай Декретът за електроенергията във връзка с постановлението от 5 март 2004 г., така както го прилага [органът за регулиране], съгласно която безплатното разпределение е ограничено до зелената електроенергия от производствени мощности, които пряко подават електроенергия към разпределителна мрежа в Белгия, а не се прилага за електроенергията от производствени мощности, които не подават пряко електроенергия към разпределителна мрежа в Белгия?
3) Съвместима ли е национална правна уредба като описаната в първия и във втория въпрос с принципа на равно третиране и със забраната на дискриминацията, установени по-специално в член 12 ЕО и в член 3, параграфи 1 и 4 от приложимата към онзи момент Директива 2003/54?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-543/15: ANODE, Определение от 12 април 2016 г.

При какви условия се заличава дело от регистъра на Съда на Европейския съюз след оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой орган е компетентен да се произнесе по съдебните разноски при прекратяване на производството пред Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-12/14: Комисия/Малта, Съдебно решение от 3 март 2016 г.

Съществува ли задължение за държавите членки да преценяват дали пенсионните схеми на други държави членки попадат в материалния обхват на Регламент № 1408/71 и Регламент № 883/2004, дори когато тези схеми не са декларирани от съответната държава членка?
Допустимо ли е национално законодателство, което намалява размера на пенсията за старост, изплащана по националната схема, с размера на пенсията за държавни служители, изплащана по схема на друга държава членка, в светлината на член 46б от Регламент № 1408/71 и член 54 от Регламент № 883/2004?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-351/14: Rodríguez Sánchez, Заключение от 3 март 2016 г.

1. Попада ли в приложното поле на Директива 2010/18 относно [ревизираното Рамково споразумение], определено в клауза 1, параграф 2 [от същото], правоотношението на работещ член-кооператор в работническа кооперация като уреденото в член 80 от Закон 27/99 за кооперациите и член 89 от Закон 8/2003 за кооперациите в автономна област Валенсия, което, макар да е определено от закона и националната съдебна практика като „членствено“, би могло в контекста на правото на Съюза да се счита за „трудов договор“?
2. Следва ли клауза 8, параграф 2 от [ревизираното Рамково споразумение], и по-конкретно разпоредбата, съгласно която „прилагането на разпоредбите на настоящото споразумение не представлява валидно основание за понижаване на общото равнище на закрила на работниците в областта на прилагане на настоящото споразумение“, да се тълкува в смисъл, че при липса на изрично транспониране на Директива 2010/18 от държавата членка, установеното от нея при транспониране на предходната Директива 96/34 равнище на закрила не може да бъде понижавано?
3. Следва ли клауза 6 от [ревизираното Рамково споразумение], съдържащо се в Директива 2010/18, да се тълкува в смисъл, че изисква националният закон или решение за транспониране да включват и изброяват изрично задълженията на работодателите да „разглеждат“ и „дават съответния отговор“ на исканията на техните работници за „промяна на работното време и/или трудов ритъм“ при завръщането им от родителски отпуск, като вземат под внимание както собствените си нужди, така и тези на работниците, и че задължението за транспониране не се счита за изпълнено, ако приетите национални разпоредби (законови или корпоративни) поставят ефективното упражняване на това право изключително в зависимост от свободната преценка на работодателя да уважи или не тези искания?
4. Следва ли да се приеме, че клауза 6 от [ревизираното Рамково споразумение] — предвид разпоредбата на член 3 от Директива 2010/18 и „заключителните разпоредби“, съдържащи се в клауза 8 от споразумението — се ползва с хоризонтален директен ефект при липса на транспониране, тъй като представлява минимален общностен стандарт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-241/15: Bob-Dogi, Заключение от 2 март 2016 г.

1) От гледна точка на прилагането на член 8, параграф 1, буква в) от [Р]амковото решение следва ли изразът „доказателства за […] заповед за задържане“ да се разбира като национална […] заповед за задържане, издадена съгласно наказателнопроцесуалните разпоредби на издаващата държава членка, т.е. заповед, отделна от европейската заповед за арест
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, да се отговори дали липсата на национална […] заповед за задържане може да бъде имплицитно основание за неизпълнение на европейска заповед за арест?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-292/14: Stroumpoulis и др., Съдебно решение от 25 февруари 2016 г.

Трябва ли разпоредбите на Директива 80/987 на Съвета да се тълкуват в смисъл, че моряците от държава членка, наети на работа на кораб, плаващ под флага на трета държава спрямо Европейския съюз, за вземанията, които имат към дружеството собственик на кораба, чието седалище съгласно устройствения му акт е територията на тази трета държава, но действителното му седалище е в посочената държава членка, което именно поради действителното му седалище в тази държава членка е обявено в несъстоятелност от съд на същата държава съгласно нейното право, могат да се ползват от предоставяната от посочената директива закрила с оглед на преследваната от тази директива цел, независимо от обстоятелството, че трудовите договори се уреждат от правото на третата държава и държавата членка не може да изиска от собственика на кораба, по отношение на който не се прилага нейната правна уредба, да участва във финансирането на гарантиращата институция?
Трябва ли да се счита за равностойна закрила по смисъла на Директива 80/987 предвиденото в член 29 от Закон 1220/1981 изплащане от Моряшкия пенсионен фонд на сума в размер до три месечни възнаграждения за основни заплати и обезщетения, определени в действащите колективни споразумения, в полза на гръцки моряци, наети на работа на кораб, плаващ под гръцки флаг, или на кораб, сключил споразумение с този фонд, изплащане, предвидено в посочения член само в случай че тези моряци са били изоставени в чужбина?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-179/14: Комисия/Унгария, Съдебно решение от 23 февруари 2016 г.

Допустимо ли е националното законодателство да изключва клоновете на дружества, учредени в други държави членки, от възможността да издават картата за отдих „Széchenyi“?
Съвместими ли са с правото на Съюза изискванията за специфична правно-организационна форма и произход по унгарското право на групите дружества, които могат да издават картата за отдих „Széchenyi“?
Съвместимо ли е с правото на Съюза ограничението, според което само банки и други кредитни институции могат на практика да издават картата за отдих „Széchenyi“?
Допустимо ли е въвеждането на изискване за наличие на място на стопанска дейност в Унгария като условие за издаване на картата за отдих „Széchenyi“?
Съвместимо ли е с членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС създаването на монопол в полза на публични образувания за издаването на ваучери „Erzsébet“, които могат да се използват за закупуване на храна и се предоставят като възнаграждение в натура при изгодни данъчни условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-445/15: Nutricia, Определение от 5 февруари 2016 г.

Възможно ли е заличаване на делото от регистъра на Съда поради оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Как следва да бъдат разпределени съдебните разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на запитването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1323334353658 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form