всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Passer

Съдия докладчик – Passer

Дело C-607/24: W.B. Studio/EUIPO, Определение от 11 февруари 2025 г.

Какви са изискванията към съдържанието и обосновката на искането за допускане на обжалване, за да се приеме, че жалбата повдига съществен въпрос за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
Могат ли аргументи, оспорващи фактическата преценка на доказателствата или твърдения за нарушение на съдебната практика сами по себе си да обосноват наличие на съществен правен въпрос, релевантен за правото на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-784/23: Voore Mets и Lemeks Põlva, Заключение от 6 февруари 2025 г.

1) Може ли член 5, букви а), б) и г) от [Директивата за птиците] да се тълкува в смисъл, че предвидените в него забрани се прилагат само доколкото това е необходимо за поддържане на популациите на съответните видове на ниво, което по смисъла на член 2 от тази директива отговаря по-специално на екологичните, научните и културните изисквания, като се отчитат икономическите и рекреационните изисквания, при положение че целта на действието не е да се убиват или обезпокояват птици, или да се разрушават или увреждат техните гнезда или яйца?
2) Трябва ли член 5, букви а), б) и г) от [Директивата за птиците] във връзка с член 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че забранените съгласно тези разпоредби действия през периода на размножаване на птиците са умишлени по-специално когато въз основа на научни данни и наблюдение на отделни птици може да се приеме, че в гора, която трябва да бъде изцяло изсечена (гола сеч), гнездят около десет двойки птици на хектар, без да е установено, че в района на сечта гнездят индивиди от намиращи се в неблагоприятно състояние видове птици?
3) Трябва ли член 5, букви а), б) и г) от [Директивата за птиците] във връзка с член 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че забранените съгласно тези разпоредби действия през периода на размножаване на птиците са умишлени по-специално когато въз основа на научни данни и наблюдение на отделни птици може да се приеме, че в гора, в която трябва да бъдат изсечени само част от дърветата (постепенна сеч), гнездят около десет двойки птици на хектар, без да има основание да се предполага, че в района на сечта гнездят индивиди от намиращи се в неблагоприятно състояние видове птици?
4) Може ли член 9, параграф 1, буква а), трето тире от [Директивата за птиците] във връзка с член 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че е съвместим с разпоредби от правото на държава членка, които ѝ позволяват да дерогира от забраните, предвидени в член 5, букви а), б) и г) от тази директива, за да е възможно през периода на размножаване на птиците и отглеждане на малките да се извършва гола сеч с цел да се предотврати причиняването на значителни вреди по гора като собственост?
5) Може ли член 9, параграф 1, буква а), трето тире от [Директивата за птиците] във връзка с член 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че е съвместим с разпоредби от правото на държава членка, които ѝ позволяват да дерогира от забраните, предвидени в член 5, букви а), б) и г) от тази директива, за да е възможно през периода на размножаване на птиците и отглеждане на малките да се извършва постепенна сеч с цел да се предотврати причиняването на значителни вреди по гора като собственост?
6) Ако [Директивата за птиците] не разрешава през периода на размножаване на птиците и отглеждане на малките да се извършва гола сеч, целта на която е да се предотврати причиняването на значителни вреди по гора като собственост, в съответствие ли е тогава такава разпоредба с членове 16 и 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и прилага ли се тя дори ако сечта не засяга намиращи се в неблагоприятно състояние видове птици?
7) Ако [Директивата за птиците] не разрешава през периода на размножаване на птиците и отглеждане на малките да се извършва постепенна сеч, целта на която е да се предотврати причиняването на значителни вреди по гора като собственост, в съответствие ли е тогава такава разпоредба с членове 16 и 17 от Хартата и прилага ли се тя дори ако сечта не засяга намиращи се в неблагоприятно състояние видове птици?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-618/23: SALUS, Заключение от 30 януари 2025 г.

1) Трябва ли билкови лекарствени чайове, които следва да се квалифицират като „традиционни растителни лекарствени продукти“ по смисъла на член 1, точка 29 и член 16а от Директива 2001/83 […] (наричана по-нататък „Кодексът на Общността“), да се считат за „традиционни билкови продукти на растителна основа“ по смисъла на член 2, параграф 1 във връзка с приложение I от Регламент 2018/848 […]?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Могат ли предвидените в глава IV от Регламент 2018/848 маркировки, и по-специално:
– официалното лого на Европейския съюз за биологично производство (член 33 във връзка с приложение V от Регламент 2018/848),
– фирменото лого за биологично производство (член 33, параграф 5 от Регламент 2018/848),
– кодовият номер на контролния орган (член 32, параграф 1, буква a) от Регламент 2018/848),
– мястото, където са отгледани земеделските суровини „Земеделие от ЕС“ или „Земеделие извън ЕС“ (член 32, параграф 2 от Регламент 2018/848),
– терминът „био“ (член 30, параграф 2 от Регламент 2018/848) и
– указанието „от биологично производство“ (член 30, параграф 1 от Регламент 2018/848),
да бъдат поставени на външната опаковка на лекарствен продукт, без да е нужно да са изпълнени изискванията по член 62 от Кодекса на Общността?
3) При отрицателен отговор на първия или втория въпрос:
Представляват ли изброените във втория въпрос маркировки информация, която по смисъла на член 62 от Кодекса на Общността е „полезна за пациента“ и няма „промоционално естество“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-636/23: Al Hoceima, Заключение от 30 януари 2025 г.

1) Трябва ли член 7, параграф 4, член 8, параграфи 1 и 2 и член 11, параграф 1 от Директива 2008/115, разглеждани поотделно или заедно, с оглед на член 13 от същата директива и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат непредоставянето на срок за доброволно напускане на страната да се счита за обикновена мярка за изпълнение, която не променя правното положение на съответния чужденец, тъй като предоставянето или непредоставянето на срок за доброволно напускане не променя основната констатация за незаконен престой на територията на страната
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли думите „придружаващо“ в член 3, точка 6 от Директива 2008/115 и „се придружават“ в член 11, параграф 1 от същата директива да се тълкуват в смисъл, че допускат положение, в което компетентният орган може или трябва дори след значителен период от време да наложи забрана за влизане, която се основава на решение за връщане, в което не е предоставен срок за доброволно напускане
При отрицателен отговор на този въпрос: в такъв случай означават ли тези думи, че решение за връщане, в което не е предоставен срок за доброволно напускане, трябва да бъде придружено едновременно или в подходящ кратък срок от забрана за влизане
При утвърдителен отговор на този въпрос: правото на ефективни правни средства за защита, гарантирано от член 13 от Директива 2008/115 и член 47 от Хартата, включва ли възможността в рамките на жалба срещу решението за връщане да се оспори законосъобразността на решение да не бъде предоставен срок за доброволно напускане, ако в противен случай законосъобразността на правното основание на забраната за влизане вече не може да бъде надлежно оспорена
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли изразите „се предвижда подходящ срок“ в член 7, параграф 1, както и „задължение за връщане“ в член 3, точка 4 от Директива 2008/115 да се тълкуват в смисъл, че определяне на срок, или във всеки случай непредоставянето на срок, във връзка със задължението за напускане на страната е съществен елемент на решение за връщане, така че при установяване на незаконосъобразност по отношение на този срок действието на решението за връщане отпада в своята цялост и трябва да бъде издадено ново решение за връщане
Ако Съдът приеме, че отказът да бъде предоставен срок не представлява съществен елемент на решение за връщане, какво практическо значение и изпълнимост има решение за връщане по смисъла на член 3, точка 4 от Директива 2008/115, чийто елемент за определяне на срока отпада, в случай че съответната държава членка не се е възползвала от възможността, предвидена в член 7, параграф 1 от посочената директива, да предоставя срок единствено след подаване на молба от засегнатия гражданин на трета страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-251/23: Mercedes-Benz Group (Responsabilité des constructeurs de véhicules), Определение от 30 януари 2025 г.

Компетентен ли е националният съд да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при заличаване на делото от регистъра на Съда вследствие отпадане на предмета на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите на участниците, направени във връзка с представяне на становища пред Съда, при заличаване на делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-600/23: Royal Football Club Seraing, Заключение от 16 януари 2025 г.

1) Допуска ли член 19, параграф 1 от [ДЕС] във връзка с член 267 от [ДФЕС] и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз прилагането на разпоредби от националното право като член 24 и член 171[3], параграф 9 от Code judiciaire (белгийски Кодекс за съдебната власт), които установяват принципа на силата на пресъдено нещо по отношение на арбитражно решение, върху което е бил упражнен контрол за съответствие с правото на Европейския съюз от юрисдикция на държава, която не е членка на Съюза, и тази юрисдикция няма право да отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз?
2) Допуска ли член 19, параграф 1 от [ДЕС] във връзка с член 267 от [ДФЕС] и член 47 от [Хартата] прилагането на разпоредба от националното право, съгласно която до доказване на противното по отношение на трети лица се придава доказателствена сила на арбитражно решение, върху което е бил упражнен контрол за съответствие с правото на Европейския съюз от съд на държава, която не е членка на Съюза, и тази юрисдикция няма право да отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-629/23: Eesti Suurkiskjad, Заключение от 12 декември 2024 г.

1) Трябва ли член 14, параграф 1 от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че при приемането на посочените в тази разпоредба мерки трябва да се гарантира благоприятно състояние на запазване по смисъла на член 1, буква и) за регионалната популация на вида в определена държава членка, или може да се вземе предвид състоянието на запазване на цялата популация на територията на държавите — членки на Европейския съюз?
2) Ако е допустимо да се вземе предвид състоянието на запазване на цялата популация на територията на държавите — членки на Европейския съюз, трябва ли Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че изисква официално сътрудничество за опазване на тази популация между държавите членки, в които се простира районът на разпространение на популацията, или е достатъчно държавата членка, която приема мерките по член 14 от Директивата за местообитанията, да установи състоянието на популацията на вида в другите засегнати държави членки или да определи условията за това в национален план за управление?
3) Може ли член 1, буква и) от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че регионалната популация на вид, който е класифициран в категорията „уязвим“ (VU) [vulnerable] съгласно критериите на Червения списък на Международния съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN), може да има благоприятно състояние на запазване по смисъла на Директивата за местообитанията?
4) Може ли член 1, буква и) във връзка с член 2, параграф 3 от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че при установяването на благоприятното състояние на запазване на даден вид могат да се вземат предвид и икономически, социални и културни изисквания, както и регионалните и местните особености?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-662/23: Zimir, Заключение от 12 декември 2024 г.

1) a) Може ли решаващият орган да упражни правомощието си за удължаване на шестмесечния срок за вземане на решение в случай на голям брой молби за международна закрила, подадени едновременно по смисъла на член 31, параграф 3, трета алинея, буква б) от Директивата за процедурите, когато увеличението на този голям брой молби за международна закрила настъпва постепенно през определен период и вследствие на това на практика в голяма степен се затруднява приключването на процедурата в срок от шест месеца
Как следва да се тълкува думата „едновременно“ в този контекст
б) Въз основа на какви критерии трябва да се прецени дали е налице „голям брой“ молби за международна закрила по смисъла на член 31, параграф 3, трета алинея, буква б) от Директивата за процедурите
2) Има ли ограничение относно периода, през който трябва да настъпи увеличение на броя на молбите за международна закрила, за да може още да попада в обхвата на член 31, параграф 3, трета алинея, буква б) от Директивата за процедурите
Ако има, колко дълъг може да е този период
3) При преценката дали на практика в голяма степен се затруднява приключването на процедурата в срок от шест месеца по смисъла на член 31, параграф 3, трета алинея, буква б) от Директивата за процедурите, може ли — включително с оглед на член 4, параграф 1 от тази директива — да се вземат предвид и обстоятелства, които не са свързани с увеличаването на броя на молбите за международна закрила, като обстоятелството, че решаващият орган има да се справя с изостанали преписки, натрупани още отпреди увеличаването на броя на молбите за международна закрила, или с липса на кадрови капацитет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-269/23: Hengshi Egypt Fiberglass Fabrics и Jushi Egypt for Fiberglass Industry/Комисия, Съдебно решение от 28 ноември 2024 г.

Позволява ли Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския съюз Комисията да квалифицира като субсидии финансови помощи, предоставени от правителството на трета държава, когато те са предоставени на предприятия в държавата на произход или износ въз основа на поведението на последното правителство?
Може ли орган на държавата на произход или износ да бъде квалифициран като предоставящ субсидия по смисъла на член 4 от Регламент 2016/1037, когато финансовата помощ произтича от орган на друга държава?
Правилно ли е определено референтното положение за установяване на отказ или несъбиране на публични приходи и за изчисляване на ползата по член 3, точка 1, буква а), подточка ii), член 3, точка 2 и член 5 от Регламент 2016/1037?
Може ли предоставеното от египетското правителство фискално третиране на загубите от курсови разлики вследствие на обезценяване на египетската лира да бъде квалифицирано като de facto специфична субсидия по смисъла на член 3, точка 2 и член 4, параграф 2, буква в) от Регламент 2016/1037?
Следва ли изчисляването на размера на подлежащите на изравняване субсидии да се извършва индивидуално за всяко предприятие получател, независимо от принадлежността му към група, съгласно членове 1, 5 и 6 от Регламент 2016/1037?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-251/23: Mercedes-Benz Group (Responsabilité des constructeurs de véhicules), Заключение от 21 ноември 2024 г.

1) В разрез ли е с разпоредбите на правото на Съюза лек автомобил с дизелов двигател, за който се прилага стандартът за емисиите Евро 5, независимо дали в неговата система за управление е инсталирана схема, която като понятие трябва да се квалифицира като измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007, ако с оглед на неговата конструкция и управлението на инсталираните в него функции от самото начало е ясно, че след загряване на двигателя той отделя повече от 180 мг азотни оксиди на км в „сместа“, дори когато в това състояние той извършва изпитвателен пробег [изпитване] по NEDC?
2) Може ли устройство в превозно средство, което засича температурата, скоростта на превозното средство, честотата на въртене на двигателя (обороти в минута) предавката от предавателната кутия, разреждането в колектора или всеки друг параметър, за да измени — в зависимост от резултата от засичането — параметрите на процеса на изгаряне в двигателя, да намали ефективността на системата за регулиране на емисиите по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007 и следователно да представлява измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007, дори когато изменението на параметрите на процеса на изгаряне, произтичащо от резултата от засичането чрез устройството, действително увеличава емисиите на дадено вредно вещество, например азотни оксиди, но същевременно намалява емисиите на едно или повече други вредни вещества като прахови частици, въглеводороди, въглероден оксид и/или въглероден диоксид?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: при какви условия в такъв случай устройството представлява измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007?
4) При утвърдителен отговор на втория въпрос: противоречат ли разпоредби на националното право, които възлагат на купувача на превозно средство пълната тежест да докаже наличието на измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007, без производителят на превозното средство да е задължен да предостави информация по този въпрос в рамките на събирането на доказателства, на споменатите в решение [C‑100/21], член 18, параграф 1, член 26, параграф 1 и член 46 от Директива 2007/46, доколкото от последните разпоредби следва, че купувачът на превозно средство има право на обезщетение срещу производителя му, когато в него е инсталирано забранено измервателно-коригиращо устройство (вж. т. 91 и 93 от посоченото решение)?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос: какво разпределение на тежестта на доказване е предвидено в [правото на Съюза] при правен спор между купувача на превозно средство и неговия производител във връзка с правото на обезщетение, което първият има срещу втория, за наличието на измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007
Имат ли страните улеснения при доказването или и задължения, и ако да, какви
В случай че са налице задължения: какви са последиците от неспазването им?
6) Целят ли разпоредбите на Директива [2007/46] и по-специално член 18, параграф 1 и член 3, точка 36 от нея, също и да защитят отделния купувач на превозно средство от покупка на неотговарящо на изискванията на правото на Съюза превозно средство, което този купувач не би купил, ако знаеше, че то не отговаря на изискванията на правото на Съюза, тъй като при това положение нямаше да иска да го купи?
7) Независимо от отговора на предходния въпрос, длъжен ли е съгласно правото на Съюза производител на превозно средство — който е нарушил разпоредбите на Директива [2007/46] или приети въз основа на нея разпоредби на националното право, и по-специално е нарушил забраната за издаване на неверен сертификат за съответствие — във всички или поне в някои случаи изцяло да освободи купувача от последиците от покупката на превозното средство, което не отговаря на изискванията на правото на Съюза, и следователно при поискване да възстанови на купувача разходите за тази покупка евентуално срещу връщане на превозното средство и прехвърляне на правото на собственост върху него, след като се приспаднат всички ползи за купувача от закупуването му
Ако това е така само в някои случаи, кои са те?
8) Ако на седмия въпрос следва да се отговори отрицателно или следва да се отговори утвърдително само в някои случаи: съответства ли винаги на изискванията на правото на Съюза ограничаване на обезщетението — дължимо на купувач на превозно средство, което не отговаря на предвидените в правото на Съюза изисквания за емисиите на отработилите газове и/или характеристиките на системата за контрол на емисиите — до сумата, която купувачът е платил в повече за превозното средство, имайки предвид рисковете, свързани със забраненото измервателно-коригиращо устройство, ако производителят просто поради небрежност е издал неверен сертификат за съответствие, съгласно който към датата на производството си превозното средство отговаря на всички правни актове
Ако това не винаги е така, в кои случаи това не е така?
9) При утвърдителен отговор на осмия въпрос: съответства ли винаги на изискванията на правото на Съюза ограничаване на обезщетението — дължимо на купувач на превозно средство, което не отговаря на предвидените в правото на Съюза изисквания за емисиите на отработилите газове и/или характеристиките на системата за контрол на емисиите — до сумата, която този купувач е платил в повече за превозното средство, имайки предвид рисковете, свързани със забраненото измервателно-коригиращо устройство, и която обаче не може да надвишава 15 % от покупната цена, ако производителят просто по небрежност е издал неверен сертификат за съответствие, съгласно който към датата на производството превозното средство отговаря на всички правни актове
Ако това не винаги е така, в кои случаи това не е така?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13456720 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form