O'Keeffe
Съдия докладчик – O’Keeffe
Дело C-254/83: Комисия/Италия, Заключение от 12 юли 1984 г.
Нарушение на задължението за съобщаване на приетите методи за контрол съгласно член 3, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2967/76 и на мерките за налагане на санкции за всяко нарушение на този регламент съгласно член 6 от Регламент (ЕИО) № 2785/80, в нарушение на член 7 от Регламент (ЕИО) № 2785/80.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-89/83: Hauptzollamt Hamburg-Jonas/Dimex, Съдебно решение от 11 юли 1984 г.
Доказателството, изисквано по член 6, параграф 2 от Регламент № 876/68 във връзка с член 6, параграф 1 от Регламент № 192/75, че продуктът е бил внесен на територията на местоназначението, следва ли да се счита за неоспоримо предоставено, ако заинтересованото лице е представило заместващ документ, поискан от компетентния орган съгласно третата алинея на член 11, параграф 1 от Регламент № 192/75?
Ако на първия въпрос се отговори утвърдително: така ли е и в случай, когато компетентният орган е поискал представянето на заместващия документ и впоследствие се установи, че не е налице случай, при който доказателство за приключване на митническите формалности по смисъла на втората алинея на член 11, параграф 1 от Регламент № 192/75 не може да бъде предоставено „поради обстоятелства, независещи от контрола на вносителя“ (трета алинея на член 11, параграф 1 от Регламент № 192/75)
Как следва да се тълкуват последните думи от третата алинея на член 11, параграф 1 от Регламент № 192/75?
Ако на първия въпрос се отговори отрицателно: счита ли се, че продукт е „внесен“ на територията на местоназначението по смисъла на член 6, параграф 2 от Регламент № 876/68 във връзка с член 6, параграф 1 от Регламент № 192/75, когато няколко дни след разтоварването му на тази територия той е бил или унищожен, или реекспортиран
Зависи ли отговорът от това дали продуктът е бил унищожен или реекспортиран преди или след освобождаването му за свободно обращение на тази територия и дали влошаването на стоката, което е причина за унищожаването или реекспортирането, е настъпило преди или след такова освобождаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-99/83: Fioravanti, Заключение от 3 юли 1984 г.
1. С особено позоваване на членове 1 и 5 от Споразумението между ЕИО и Швейцарската конфедерация относно прилагането на правилата за общностен транзит, съдържащи се в Регламент № 2812/72 на Съвета от 21 ноември 1972 г., и на други специфични разпоредби на тези правила, трябва ли транзитна операция, включваща стоки, които след като са изпратени от Белгия (митническо учреждение в Монтцен) до определен получател във свободното пристанище Женева (La Praille), Швейцария, са препратени от това лице чрез митническото учреждение на това свободно пристанище до друг получател в град Кремона (Италия) и са окончателно внесени там, да се счита за общностен транзит?
2. При разглежданите обстоятелства, законосъобразно ли е швейцарските митнически органи да издадат международни железопътни товарителници CIM, съдържащи препратки към товарителниците, отнасящи се до предходния етап на превоза, и да ги маркират с буквите T2, указващи вътрешен общностен транзит, въз основа на твърдението (за което няма доказателство, тъй като екземпляр № 3 от тези документи се счита за изгубен), че по-ранните товарителници не са били маркирани с никакви букви и следователно не са носили буквите T1, при липсата на които операцията по общностен транзит е трябвало да се третира като вътрешна, а не външна, тоест отнасяща се до стоки, които не произхождат от страни извън Общността?
3. В случай на стоки, които фактически произхождат от държава извън Общността (в случая от Австралия) и са внесени временно в Белгия и следователно без плащане на каквито и да било мита в Белгия, държавата членка на Общността, в която е започнал разглежданият транзит, поражда ли тази транзитна операция, която е извършена въз основа на документи, позволяващи вътрешен общностен транзит, отговорност за държавата (и търговците), от която стоките са изпратени (Белгия), или за държавата, от която впоследствие са препратени (Швейцария), а не за държавата (Италия), където стоките са окончателно внесени въз основа на формално валидни документи?
4. С оглед на член 36, параграф 1 от Регламент № 542/69, следва ли събирането на селскостопанските налози да се извърши от държавата, в която е започнала операцията, описвана като вътрешен общностен транзит, или от държавата, от която стоките са били препратени, чрез производство срещу съответните търговци, дори когато в случая нарушението е било установено в Италия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-129/83: Zelger/Salinitri, Съдебно решение от 7 юни 1984 г.
За целите на разрешаването на въпроса кой съд на договаряща държава е първи сезиран с производството (член 21 от Конвенцията), решаващият момент ли е този, в който документът за образуване на производството е депозиран в съда („Anhängigkeit“), или моментът, в който — чрез връчване на този документ на ответника — производството е станало напълно образувано („Rechtshängigkeit“)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-346/82: Favre/Комисия, Съдебно решение от 30 май 1984 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на решението за уволнение на временно нает служител, когато договорът е сключен за неопределен срок, но е обвързан с продължителността на конкретна програма?
Съответства ли уволнението на временно нает служител на принципа за интереса на службата по член 7 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности?
Представлява ли уволнението на жалбоподателя злоупотреба с власт от страна на администрацията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-89/83: Hauptzollamt Hamburg-Jonas/Dimex, Заключение от 29 май 1984 г.
1. Следва ли доказателството, изискуемо по член 6, параграф 2 от Регламент № 876/68 във връзка с член 6, параграф 1 от Регламент № 192/75, че продуктът е бил внесен на територията на местоназначението, да се счита за предоставено неоспоримо, ако заинтересованото лице е представило заместващ документ, поискан от компетентния орган съгласно третата алинея на член 11, параграф 1 от Регламент № 192/75?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително: така ли е и в случай, когато компетентният орган е поискал представянето на заместващ документ и впоследствие се установи, че не е налице случай, при който доказателството за приключване на митническите формалности по смисъла на втората алинея на член 11, параграф 1 от Регламент № 192/75 не може да бъде предоставено „поради обстоятелства, независещи от вносителя“ (трета алинея на член 11, параграф 1 от Регламент № 192/75)
Как следва да се тълкуват последните думи от третата алинея на член 11, параграф 1 от Регламент № 192/75?
3. Ако на първия въпрос се отговори отрицателно: счита ли се, че продукт е „внесен“ на територията на местоназначението по смисъла на член 6, параграф 2 от Регламент № 876/68 във връзка с член 6, параграф 1 от Регламент № 192/75, когато няколко дни след разтоварването му на тази територия той е бил или унищожен, или реекспортиран
Зависи ли отговорът от това дали продуктът е бил унищожен или реекспортиран преди или след освобождаването му за свободно обращение на тази територия и дали влошаването на стоките, което е причина за унищожаването или реекспортирането, е настъпило преди или след такова освобождаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-129/83: Zelger/Salinitri, Заключение от 11 април 1984 г.
За целите на разрешаването на въпроса кой съд на договаряща държава е първи сезиран с производството (член 21 от Конвенцията), решаващият момент ли е този, в който документът, с който се образува производството, е депозиран в съда („Anhängigkeit“), или моментът, в който — чрез връчване на този документ на ответника — производството е напълно образувано („Rechtshängigkeit“)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-177/82: Van de Haar, Съдебно решение от 5 април 1984 г.
1. Трябва ли националният съд, при преценка на съвместимостта на национални разпоредби, приложими както към вносни, така и към вътрешни продукти, с член 30 от Договора, да вземе предвид критериите, развити от Съда на Европейските общности по отношение на член 85, и по-специално тълкуването, дадено от Съда на израза „може да засегне търговията между държавите членки“, или член 30 следва да се тълкува самостоятелно, като се прилага само когато е установено, че съответните разпоредби са от такова естество, че ограничават вноса?
2. Следва ли национална разпоредба, приложима без разлика към вътрешни и вносни продукти, да се счита за мярка с равностоен на количествено ограничение ефект по смисъла на член 30 от Договора, когато е ясно, че тази разпоредба ограничава вноса само в много малка степен и съществуват други възможности за пласмент на продукти от други държави членки?
3. Трябва ли националният съд при изследване на ограничителните ефекти върху търговията на национална разпоредба, приложима без разлика към вноса на продукти от други държави членки и пласмента на вътрешни продукти, да вземе предвид единствено ефектите на тази разпоредба или също така да отчете факта, че на съответния пазар съществуват и други ограничения на търговията, произтичащи от данъчното законодателство на държавите членки и разликите между тях?
4. Има ли значение за отговора на предходния въпрос обстоятелството, че по мнение на националния съд съответната национална разпоредба сама по себе си няма никакъв ограничителен ефект върху търговията?
5. Ако в резултат на национална разпоредба съществува система на вертикално определяне на цените, към която всички засегнати търговци са обвързани и отклонението от която представлява нарушение, може ли лице, което е нарушило такава разпоредба, да се позове пред националните съдилища на несъвместимостта на тази национална разпоредба с член 5, параграф 2 във връзка с член 85 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-298/82: Schickedanz, Съдебно решение от 5 април 1984 г.
Следва ли подпозиция 64.02 от Общата митническа тарифа, разглеждана във връзка с Общото правило 3 за тълкуване на номенклатурата на Общата митническа тарифа, да се тълкува в смисъл, че спортни обувки от вида, описан в първия въпрос, следва да бъдат класифицирани по подпозиция 64.02 Б от Общата митническа тарифа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.