Дело C-23/83: Liefting/Academisch Ziekenhuis bij de Universiteit van Amsterdam, Заключение от 8 май 1984 г.

1. Трябва ли понятието „възнаграждение“, използвано в член 119 от Договора за ЕИО, да се тълкува като включващо „компенсацията“ или, в определени случаи, сумата, наречена „свръхкомпенсация“, която публичният работодател е изплащал на данъчните органи над максималните дължими вноски по Algemene Ouderdomswet (Общ закон за пенсиите за старост: „AOW“) и Algemene Weduwen en Wezenwet (Общ закон за пенсиите за вдовици и сираци: „AWW“), но която вече не е необходимо да се превежда от такъв работодател?

2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, трябва ли член 119 от Договора да се тълкува в смисъл, че системата, прилагана в Нидерландия въз основа на Wet Gemeenschappelijke Bepalingen Overheidspensioenwetten (Закон за държавните служебни пенсии), трябва да се счита за противоречаща на принципа, че мъжете и жените трябва да получават равно възнаграждение за еднакъв труд, установен в член 119, тъй като по тази система, в случаите, когато общите дължими вноски по AOW и AWW за женена двойка, работеща в публичната служба, надвишават максималните дължими вноски, вноските се плащат предимно от работодателя на съпруга, докато работодателят на съпругата продължава да превежда вноски само доколкото не е надхвърлен максималният размер на дължимите вноски?