Malenovsky

Съдия докладчик – Malenovský

Дело C-544/10: Deutsches Weintor, Заключение от 29 март 2012 г.

Защита на потребителите | Обществено здравеопазване | Основни права | Сближаване на законодателствата | Харта на основните права

1. За да се приеме, че конкретна претенция е здравна по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея, във връзка с член 2, параграф 2, точка 5 или по смисъла на член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 […], изменен с Регламент (ЕС) № 116/2010 […], необходимо ли е да е налице благоприятен хранителен или физиологичен ефект, който цели устойчиво подобряване на физическото състояние, или е достатъчен само временен ефект, ограничен до периода на приема и храносмилането на хранителния продукт?
2. В случай че твърдението за временен благоприятен ефект може да се определи като здравна претенция:
За да може да се приеме, че този ефект е обоснован с липсата или намаленото съдържание на определено вещество по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) и съображение 15 от Регламента, достатъчно ли е в претенцията да се твърди само че ефектът, който по принцип следва от храна от този вид, многократно установяван като неблагоприятен, в конкретния случай е с по-слабо проявление?
3. При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Налице ли е съответствие с член 6, параграф 1, първа алинея от Договора за Европейския съюз, в редакцията му от 13 декември 2007 г. (ОВ C 115, 2008 г., стр. 13), във връзка с член 15, параграф 1 (свобода при избор на професия) и с член 16 (свобода на стопанската инициатива) от Хартата на основните права на Европейския съюз в редакцията ѝ от 12 декември 2007 г. (ОВ C 303, стр. 1), ако на производител или търговец на вино се забрани без изключение да предявява здравна претенция в реклама по описания по-горе начин, дори ако посочената претенция отговаря на истината?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - трети състав

Заключения

Mazak

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-616/10: Solvay, Заключение от 29 март 2012 г.

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие | Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси

1) По член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001: В случай че две или повече установени в различни държави членки дружества са подведени поотделно под отговорност в рамките на висящо производство пред съд на една от тези държави членки за установяване на нарушение на правата от една и съща национална част от даден европейски патент, действащ по идентичен начин и в трета държава членка, като това нарушение се изразява в извършване на забранени действия по отношение на един и същ продукт, възможно ли е да съществуват „противоречащи си съдебни решения“, постановени в отделни производства по смисъла на член 6, точка 1 от [посочения] регламент?
2) По член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001:
a) Следва ли член 22, точка 4 [от този] регламент да се приложи в производство за налагане на временна мярка въз основа на чуждестранен патент (като например „временна“ забрана с трансграничен ефект на дейността, с която се нарушават патентните права), при положение че ответникът в това производство повдигне в своя защита възражение за недействителност на патента, на който се позовава молителят, като се има предвид, че сезираният съд в този случай не се произнася с решение по съществото на спора относно действителността на същия патент, а единствено преценява какво решение би постановил в тази връзка компетентният по член 22, точка 4 [от посочения] регламент съд, като се отчита и обстоятелството, че искането за налагане като временна мярка на забрана на дейността, с която се нарушават патентните права, ще бъде отхвърлено, ако сезираният съд установи, че е налице разумна и непренебрежима вероятност компетентният съд да обяви недействителността на този патент?
б) За да може да се приложи член 22, точка 4 от Регламент [№ 44/2001] в посоченото в предходния въпрос производство, следва ли да се поставят определени процесуални изисквания към възражението за недействителност в смисъл, че член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001 следва да се прилага единствено тогава, когато или е предявен иск за обявяване на недействителност на съответния патент пред съда, компетентен на основание на член 22, точка 4 [от този] регламент, или когато такъв иск ще бъде подаден в рамките на определен от компетентния съд срок, ако при всички положения за това производство е призован или ще бъде призован притежателят на патента, или при тези обстоятелства e достатъчно само да се повдигне възражение за недействителност на съответния патент и при утвърдителен отговор на първата част от въпроса, в зависимост от конкретния случай, да се поставят изисквания към съдържанието на направеното възражение в смисъл, че последното трябва да е достатъчно обосновано и/или че повдигането на това възражение не трябва да се разглежда като злоупотреба с процесуални права?
в) При утвърдителен отговор на [първия] въпрос [от тази точка], сезираният национален съд запазва ли своята компетентност да разгледа иска за установяване на нарушение на патентни права и след повдигане на възражение за недействителност в рамките на производство като посоченото в същия въпрос, като в резултат на това (и ако ищецът направи искане в този смисъл) производството по иска за установяване на нарушение на патентни права следва да бъде спряно, докато компетентният на основание член 22, точка 4 от Регламент [№ 44/2001] съд се произнесе относно действителността на националната част от европейския патент, на който се позовава молителят, или искът следва да се отхвърли, тъй като е недопустимо съдът в производството по временните мерки да се произнесе по възражение от значение за окончателното разрешаване на главния спор, или при посочените обстоятелства, в резултат от направеното възражение за недействителност, сезираният съд губи компетентността си да разгледа иска за установяване на нарушение на патентни права?
г) При утвърдителен отговор на [първия] въпрос [от тази точка] може ли сезираният национален съд да основе компетентността си на член 31 от Регламент [№ 44/2001], за да се произнесе по искане за налагане на временна мярка относно [закрилата на правата, произтичащи от] чуждестранен патент (като например налагане на забрана с трансграничен ефект на дейността, с която се нарушават патентните права), ако срещу това искане е повдигнато възражение за недействителност на патента, на който се позовава молителят, или (в случай че се приеме, че приложението на член 22, точка 4 от [посочения] регламент не засяга компетентността на Rechtbank да се произнесе по иска за установяване на нарушение на патентните права) [да основе на член 31 от Регламент № 44/2001] компетентността си да се произнесе по възражението за недействителност на чуждестранния патент, на който се позовава молителят?
д) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос [от тази точка] какви факти или обстоятелства е необходимо да са налице, за да се приеме, че съществува посочената в точка 40 от Решение по дело Van Uden, [посочено по-горе], действителна връзка между съществото на поисканите мерки и териториалната компетентност на съда на договарящата държава, от който са поискани мерките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - трети състав

Заключения

Cruz Villalon

Преюдициално запитване

Нидерландски

Дело C-135/10: SCF, Съдебно решение от 15 март 2012 г.

Римската конвенция […], Споразумението ТРИПС […] и Договорът [WPPT] имат ли непосредствено приложение в общностния правен ред?
Посочените актове на международното право имат ли непосредствено задължително действие спрямо частноправните отношения?
Понятията „публично съобщаване“, които се съдържат съответно в горепосочените разпоредби на международното договорно право, съответстват ли на тези на общностното право, съдържащи се в Директиви [92/100] и [2001/29]
В случай на отрицателен отговор кой акт има предимство?
Безвъзмездното излъчване на звукозаписи в зъболекарски кабинет в полза на и независимо от волята на клиентите, извършено при упражняването на свободна професия, съставлява ли „публично съобщаване“ или „предоставяне на публично разположение“ по смисъла на член 3, параграф 2, буква б) от Директива [2001/29]?
Това излъчване поражда ли право на възнаграждение за продуцентите на звукозаписи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - трети състав

Съдебни решения

Trstenjak

Преюдициално запитване

Италиански

Дело C-162/10: Phonographic Performance (Ireland), Съдебно решение от 15 март 2012 г.

Хотелиер, който поставя в стаите на клиентите радио- и/или телевизионни приемници, до които подава излъчван сигнал, представлява ли „ползвател“, извършващ „публично съобщаване“ на звукозапис, който може да бъде възпроизведен в предаване, за целите на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 задължава ли държавите членки да предвидят правото на заплащане на справедливо възнаграждение от хотелиера, в допълнение към справедливото възнаграждение, заплащано от радиотелевизионния оператор за възпроизвеждането на звукозаписа?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, член 10 от Директива 2006/115 позволява ли на държавите членки да освободят хотелиерите от задължението да заплащат „еднократно справедливо възнаграждение“ на основание „лично използване“ по смисъла на член 10, параграф 1, буква а) от тази директива?
Хотелиер, който предоставя в стаята на клиент устройство (различно от радио- или телевизионен приемник) и звукозаписи върху материален носител или в дигитална форма, които могат да се възпроизвеждат или слушат с помощта на устройството, представлява ли „ползвател“, извършващ „публично съобщаване“ на звукозапис по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115?
Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, член 10 от Директива 2006/115 позволява ли на държавите членки да освободят хотелиерите от задължението да заплащат „еднократно справедливо възнаграждение“ на основание „лично използване“ по смисъла на член 10, параграф 1, буква а) от Директива 2006/115?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - трети състав

Съдебни решения

Trstenjak

Преюдициално запитване

Английски

Дело C-135/11: IFAW Internationaler Tierschutz-Fonds/Комисия, Заключение от 1 март 2012 г.

Достъп до документите | Институционално право | Принципи на правото на Съюза

Грешка при прилагане на правото, тъй като Общият съд не е приел, че Комисията е трябвало да извърши пълен контрол на отказа на Германия, за да провери дали съображенията ѝ спадат към едно от изключенията по член 4 от Регламент № 1049/2001
Грешка при прилагане на правото относно естеството и обхвата на контрола, който самият Общ съд трябва да осъществи върху отказа на държавата членка да оповести документа, включително неадекватност на ограничения контрол и необходимост Общият съд да има пряк достъп до спорния документ

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - трети състав

Заключения

Cruz Villalon

Жалба за отмяна, Обжалване

Английски

Дело C-360/10: SABAM, Съдебно решение от 16 февруари 2012 г.

Допускат ли директиви 2001/29 и 2004/48, във връзка с директиви 95/46, 2000/31 и 2002/58, тълкувани по-специално с оглед на членове 8 и 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, държавите членки да разрешат на националния съд, сезиран в рамките на производство по същество и единствено въз основа на законовата разпоредба, която предвижда, че „[националните съдилища] могат също да постановят разпореждане за преустановяване срещу посредници, чиито услуги се ползват от трето лице за нарушаване на авторско право или на сродно право“, да разпореди на доставчик на услуги за съхраняване на информация да въведе за всички свои клиенти, in abstracto и превантивно, на свои разноски и без ограничение във времето, система за филтриране на по-голямата част от информацията, съхранявана на сървърите му, с цел да идентифицира електронните файлове, съдържащи музикални, кинематографски или аудио-визуални произведения, върху които SABAM твърди, че притежава права, и впоследствие да блокира обмена на тези файлове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - трети състав

Съдебни решения

Cruz Villalon

Преюдициално запитване

Нидерландски

Дело C-365/11: Esteves Coelho dos Santos, Определение от 13 февруари 2012 г.

Обезщетяване и помощ на пътниците | Транспорт

Възниква ли необходимост от заличаване на делото от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой носи отговорност за разноските по производството в случай на оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Определения

Bot

Преюдициално запитване

Португалски

Дело C-277/10: Luksan, Съдебно решение от 9 февруари 2012 г.

Следва ли разпоредбите на правото на Европейския съюз в областта на авторското право и сродните му права, и по-специално разпоредбите на член 2, параграфи 2, 5 и 6 от Директива 92/100, на член 1, параграф 5 от Директива 93/83 и на член 2, параграф 1 от Директива 93/98 във връзка с член 4 от Директива 92/100, член 2 от Директива 93/83 и членове 2 и 3, както и член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 да се тълкуват в смисъл, че правата на използване, свързани с възпроизвеждането, излъчването чрез спътник или друга форма на публично съобщаване чрез предоставяне на публичен достъп, във всеки случай по силата на закона принадлежат непосредствено (оригинерно) на главния режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение или на други, определени от законодателя в държавите членки филмови автори, а не непосредствено (оригинерно) и само на филмовия продуцент; намират ли се в противоречие с правото на Европейския съюз законите на държавите членки, които предоставят със закон правата на използване непосредствено (оригинерно) и само на филмовия продуцент?
Във връзка с правата на използване по смисъла на [първия въпрос], принадлежащи на главния режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение или на други, определени от националния законодател филмови автори, запазено за националния законодател съгласно правото на Европейския съюз ли е правомощието да предвижда и във връзка с други права, различни от правото на отдаване под наем и в заем, законова презумпция в полза на прехвърлянето на такива права на филмовия продуцент, и при утвърдителен отговор, следва ли да се спазват условията, съдържащи се в член 2, параграфи 5 и 6 от Директива 92/100 във връзка с член 4 от нея?
Оригинерното право на собственост на главния режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение или на други, определени от националния законодател филмови автори обхваща ли и предвидените от националното законодателство права на справедливо възнаграждение като т.нар. „възнаграждение за празни информационни носители“ (Leerkassettenvergütung) по член 42b от UrhG, респективно правото на справедливо обезщетение по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29?
Във връзка с правата по смисъла на втория въпрос, буква б), принадлежащи на главния режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение или на други, определени от националния законодател филмови автори, запазено за националния законодател съгласно правото на Европейския съюз ли е правомощието да предвижда законова презумпция в полза на прехвърлянето на такива права на възнаграждение на филмовия продуцент, и при утвърдителен отговор, следва ли да се спазват условията, съдържащи се в член 2, параграфи 5 и 6 от Директива 92/100 във връзка с член 4 от нея?
В съответствие с горепосочените разпоредби от правото на Европейския съюз в областта на авторското право и сродните му права ли е правна уредба на държава членка, съгласно която главният режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение или други, определени от националния законодател филмови автори действително имат установено от закона право на половината от възнаграждението, но това право може да бъде дерогирано и следователно не е неотменимо?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - трети състав

Съдебни решения

Trstenjak

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-510/10: DR и TV2 Danmark, Заключение от 17 януари 2012 г.

1. Следва ли изразите „чрез техни собствени средства“ в член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29/ЕО и „от името и[и/или] под отговорността на излъчващата организация“ в съображение 41 от преамбюла на тази директива да се тълкуват с оглед на националното право или с оглед на правото на Съюза?
2. Следва ли да се приеме, че текстът на член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29/ЕО, така както е например в текстовете на датски, английски и френски език на тази разпоредба, означава „от името и под отговорността на излъчващата организация“ или, както е например в текста на немски език, означава „от името или под отговорността на излъчващата организация“?
3. Ако се приеме, че цитираният в първия въпрос израз следва да се тълкува с оглед на правото на Съюза, възниква следният въпрос: какъв критерий следва да прилагат националните юрисдикции, за да преценят по-конкретно дали запис, осъществен от трето лице (наричано по-нататък „продуцент“) за използване в предавания на излъчваща организация, е бил осъществен „чрез техни собствени средства“ и „от името [и/или] под отговорността на излъчващата организация“, така че спрямо записа да е приложимо въведеното в член 5, параграф 2, буква г) изключение?
Във връзка с отговора на третия въпрос са необходими отговори по-конкретно на следните въпроси:
а) Следва ли понятието „собствени средства“ в член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29/ЕО да се разбира в смисъл, че спрямо осъществен от продуцента запис за използване в предавания на излъчваща организация е приложимо въведеното в член 5, параграф 2, буква г) изключение само когато излъчващата организация носи отговорност пред трети лица за действия и бездействия на продуцента във връзка със записа, така както ако самата излъчваща организация беше извършила тези действия и бездействия?
б) Условието записът да бъде осъществен „от името [и/или] под отговорността на излъчващата организация“, изпълнено ли е, когато излъчваща организация е поръчала на продуцента да направи записа с оглед на това тази излъчваща организация да може да излъчи записа и при условие че излъчващата организация има право да излъчи този запис?
Østre Landsret иска да установи дали следните хипотези могат или трябва да бъдат взети предвид с оглед на отговора на третия въпрос, буква б) и ако да, то каква тежест следва да им се придаде:
i) дали излъчващата организация или продуцентът има право на последното и решаващо артистично/редакционно решение относно съдържанието на поръчаната програма в съответствие с постигнатите между тези страни договорености;
ii) дали излъчващата организация е отговорна пред трети лица по отношение на задълженията на продуцента във връзка със записа, така както ако самата излъчваща организация беше извършила тези действия и бездействия;
iii) дали продуцентът е договорно задължен по споразумението си с излъчващата организация да достави дадената програма на излъчващата организация срещу определена цена и дали в рамките на тази цена той следва да поеме всички разходи, свързани със записа;
iv) дали излъчващата организация или продуцентът поема отговорността за дадения запис пред трети лица?
в) Условието записът да бъде осъществен „от името [и/или] под отговорността на излъчващата организация“, изпълнено ли е, в случай че излъчваща организация е поръчала на продуцента да осъществи записа, за да може тя да го излъчи, при условие че има право да излъчи записа, когато продуцентът, чрез споразумението с излъчващата организация относно записа, е поел финансовата и правна отговорност за i) посрещането на всички разходи, свързани със записа, срещу заплащането на предварително определена фиксирана сума; ii) закупуването на права; и iii) непредвидени обстоятелства, включително за всяко забавяне на записа или нарушение на договора, но без излъчващата организация да бъде отговорна пред трети лица по отношение на задълженията на продуцента във връзка със записа, така както ако самата излъчваща организация беше извършила тези действия и бездействия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - трети състав

Заключения

Trstenjak

Преюдициално запитване

Датски

Дело C-302/10: Infopaq International, Определение от 17 януари 2012 г.

Обхващат ли временните действия на възпроизвеждане, извършвани в рамките на процес на снемане на данни, условията за освобождаване по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, включително дали представляват неразделна и съществена част от технологичен процес, имат ли единствена цел да позволят законно използване на произведение и притежават ли самостоятелно стопанско значение?
Приложим ли е член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 по отношение на тези действия, когато са спазени всички условия на член 5, параграф 1?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - трети състав

Определения

Trstenjak

Преюдициално запитване

Датски

<<< 1…35 363738 39…72 >>>

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.