Makarczyk
Съдия докладчик – Makarczyk
Дело C-201/04: Molenbergnatie, Съдебно решение от 23 февруари 2006 г.
Прилагат ли се членове 217—232 от Митническия кодекс — това са разпоредбите на глава 3 („Събиране на размера на митническото задължение“) от дял VII („Митническо задължение“), като посочената глава 3 се състои от раздел 1 („Осчетоводяване и съобщаване на размера на задължението на длъжника“ — членове 217—221) и раздел 2 („Срок и процедури за плащане на размера на задължението“ — членове 222—232) — към събирането на митническо задължение, което е възникнало преди 1 януари 1994 г., но чието събиране не е било предприето или започнато преди 1 януари 1994 г.?
Ако да, трябва ли съобщаването, предвидено в член 221 от Митническия кодекс, винаги да се извършва след осчетоводяването на размера на митата, или, с други думи, трябва ли съобщаването, предвидено в член 221 от Митническия кодекс, винаги да бъде предшествано от осчетоводяване на митата?
Води ли закъснялото съобщаване на размера на митата на длъжника — тоест съобщаване, извършено след изтичането на тригодишния срок, предвиден в първоначалната редакция на член 221, параграф 3 от Митническия кодекс (в сила преди неговата замяна [считано от 19 декември 2000 г.] с член 1.17 от Регламент (ЕО) № 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Общността [ОВ 2000 L 311, стр. 17]), въпреки че митническите органи действително са били в състояние да определят в рамките на този тригодишен срок точния размер на законно дължимите мита — до невъзможност за събиране на съответното митническо задължение, до заличаване на съответното митническо задължение или до друг правен резултат?
Длъжни ли са държавите членки да определят начина, по който трябва да се извършва съобщаването на размера на митата, както е предвидено в член 221 от Митническия кодекс, на длъжника?
Ако да, може ли държавата членка, която не е уточнила как трябва да се извършва съобщаването на размера на митата, както е предвидено в член 221 от Митническия кодекс, на длъжника, да твърди, че всеки документ, в който е посочен размерът на митата и който (след осчетоводяването) е бил съобщен на длъжника, може да представлява съобщаване на длъжника на размера на митата, както е предвидено в член 221 от Митническия кодекс, дори ако този документ по никакъв начин не се позовава на член 221 от Митническия кодекс или не посочва, че се отнася до съобщаване на длъжника на размера на дължимите мита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-255/05: Комисия/Италия, Определение от 8 февруари 2006 г.
Допустимо ли е, съгласно Процедурния правилник, изключването на поверителни документи от съобщаване на встъпила страна в производство по член 226 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-92/05: Комисия/Франция, Определение от 26 януари 2006 г.
Как се разпределят съдебните разноски при отказ от иска поради последващо изпълнение на задълженията от страна на ответника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-37/05: Комисия/Обединеното кралство, Съдебно решение от 12 януари 2006 г.
Спазени ли са задълженията на Обединеното кралство по член 2, параграф 1 и член 4 от Директива 85/337/ЕИО относно оценката на въздействието върху околната среда при предоставяне на съгласия за определени проекти без извършване на такава оценка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-37/05: Комисия/Обединеното кралство, Съдебно решение от 12 януари 2006 г.
Нарушени ли са задълженията на Обединеното кралство по Директива 85/337/ЕИО, изменена с Директива 97/11/ЕО, поради непълна или неправилна транспозиция на член 2, параграф 1 и член 4 относно оценката на въздействието върху околната среда за проекти, осъществявани от Короната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-482/04: SNF/Комисия, Определение от 21 ноември 2005 г.
Приложим ли е критерият за индивидуална засегнатост към жалбоподател, когато оспорваната мярка се отнася до обективно определени ситуации и засяга икономически оператори по общи или абстрактни признаци?
Води ли наличието на патенти, свързани с процесите или продуктите, до индивидуализиране по смисъла на съдебната практика Codorniu и Extramet?
Представлява ли ограничаване на правото на ефективна съдебна защита недопускането на жалба срещу акт от общ характер, засягащ определена категория производители?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-470/03: AGM-COS.MET, Заключение от 17 ноември 2005 г.
1) Оправдано ли е да се говори за мярка с ефект, равностоен на количествени ограничения по смисъла на член 28 ЕО, или за мярка, от която се налага въздържане по смисъла на член 10, параграф 2 ЕО, когато длъжностно лице експерт, което принадлежи към отговарящата за безопасността на труда държавна администрация, но не е овластено да взема решения, след започването на процедура за контрол на пазара, но без да е взето решение, се изказва в централната емисия новини на национален телевизионен канал и в широко разпространявани всекидневници, както и пред търговски или професионални организации, при такива условия, че неговите преки или предадени от други лица изказвания относно опасния за здравето на хората и даже и за техния живот характер на оборудване, пуснато на пазара от даден производител, са такива, че могат да създадат в обществото негативна представа за въпросната машина и да навредят на търговията с нея?
2) Следва ли Директива 98/37/CE относно машините да се тълкува в смисъл, че подемник за повдигане на транспортни средства не отговаря на посочените в тази директива съществени правила за безопасност, ако тази машина не е произведена в съответствие със стандарт SFS-EN 1493, при проектирането на нейната структура не е взето предвид поставянето на превозното средство върху повдигащите прътове в двете посоки на движение и изчисленията за издръжливостта на всеки повдигащ прът не са предвидили най-неблагоприятните условия на повдигане?
3) a) При утвърдителен отговор на първия въпрос дали описаните в него действия на длъжностното лице са диспропорционални с оглед на достойната цел да защитят здравето и живота на хората и дали поради това противоречат на Договора за ЕО, дори ако на втория въпрос също трябва да бъде даден утвърдителен отговор, при положение че се отчете естеството на тези действия, и по специално фактът, че е било възможно информирането за евентуални опасности и предотвратяването на рискови положения да бъдат извършени, като се използват средства, различни от описаните в първия въпрос, че тези действия са извършени, преди компетентния орган да се произнесе с решение по преписката за контрола на пазара, и че бидейки специално насочени към определена стока, те са могли да засегнат търговията с нея?
б) Ако преценката на пропорционалността, посочена в третия въпрос, буква a), е от компетентността на националната юрисдикция, следва ли тя да бъде свързана преди всичко с евентуалното несъответствие с общностните или националните правила за безопасност или с обстоятелствата по разгласяване на това несъответствие?
4) Могат ли описаните в първия въпрос действия на длъжностното лице при посочените по-горе в третия въпрос, буква а) обстоятелства да бъдат оправдани със свободата на изразяване, гарантирана от член 10 на Европейската конвенция за защита на правата на човека и на основните свободи, дори ако тези действия са в противоречие с член 28 ЕО и член 30 ЕО или с член 10 ЕО?
5) a) Ако описаните в първия въпрос действия на длъжностното лице противоречат на член 28 ЕО и член 30 ЕО или на член 10 ЕО, нарушението било ли е достатъчно явно и тежко, за да бъде държавата по силата на общностното право длъжна да поправи вредите, които тези действия са могли да причинят на търгуващото машината предприятие, ако са изпълнени и останалите условия за ангажиране на нейната отговорност?
б) Дали нарушението, посочено в точка a), е явно и тежко, даже в случай когато овластеният да вземе решение компетентен орган (или компетентно длъжностно лице) не може да бъде упрекнат(о) за никаква грешка или небрежност и при положение че този орган (или длъжностно лице) нито веднъж не е одобрил инкриминираните действия, нито е действал така, че те да породят реални последици?
в) Дали член 10 ЕО, и по-специално втора алинея от него, може да създаде права за лицата при посочените в първия въпрос обстоятелства?
г) В допълнение към отговорността на държавата може ли по силата на общностното право при същите условия да бъде ангажирана и тази на самото длъжностно лице за неговите действия, както са описани в първия въпрос, ако тези действия са в противоречие с общностното право?
д) Дали е практически невъзможно или извънредно трудно да се получи поправяне на вредите въз основа на общностното право, при положение че националното право допуска поправяне на имуществени вреди, различни от тези, причинени на лица и вещи, само ако вредата е резултат от правно наказуемо действие или от упражняване на властнически правомощия, или в останалите случаи — ако са налице особено сериозни основания, за да се разпореди поправянето?
6) a) Ако поправянето на вреда, произтичаща от нарушение, включително поради небрежност, на разпоредбите за свободното движение на стоки, е разпоредено при прилагане на националния закон, дали общностното право изисква поправянето на вредата, което трябва да се разпореди, да представлява ефективна и възпираща санкция и дали е несъвместимо с разпоредбите на общностното право относно отговорността, ако според националния закон длъжностно лице, което е извършило нарушение или е проявило небрежност, отговаря за вредата само до разумен размер, който не е покрива задължително пълния ѝ размер, и даже е напълно освободено от отговорност, когато може да му се вмени само лека небрежност, или ако длъжностното лице и държавата, която отговаря за неговата грешка или небрежност, могат да бъдат задължени да поправят имуществена вреда, различна от вреда, причинена на лица или вещи, само ако вредата е резултат от правно наказуемо действие или от упражняване на властнически правомощия, или в останалите случаи — ако са налице особено сериозни основания, за да се разпореди поправянето?
б) Ако някое от посочените в точка a) ограничения на отговорността е несъвместимо с общностното право, дали решение за поправяне на вредите, произнесено въз основа на националното право, следва да не се съобрази с това ограничение по отношение на въпросното длъжностно лице, дори и от това за последното да произтича по-тежко или с по-голям обхват задължение за поправяне на вреди от предвиденото в националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-469/04: Комисия/Гърция, Определение от 16 ноември 2005 г.
При какви условия следва да бъде осъдена държава членка да понесе съдебните разноски при оттегляне на иска от Комисията поради последващо изпълнение на задълженията от страна на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-468/04: Комисия/Гърция, Определение от 15 ноември 2005 г.
Приложимост на правилата относно разпределението на съдебните разноски при оттегляне на жалба вследствие на последващо изпълнение на задълженията от страна на ответника.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/05: Комисия/Португалия, Определение от 10 ноември 2005 г.
Условията, при които съдебните разноски се възлагат на страната, срещу която е подаден и впоследствие оттеглен иск, когато поведението ѝ е станало причина за оттеглянето.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.