Makarczyk
Съдия докладчик – Makarczyk
Дело C-267/08: SPÖ Landesorganisation Kärnten, Съдебно решение от 6 октомври 2009 г.
Следва ли член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО да се тълкува в смисъл, че дейностите по външна реклама, осъществявани от секцията на политическа партия в държава членка, трябва да се считат за икономическа дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-569/07: HSBC Holdings и Vidacos Nominees, Съдебно решение от 1 октомври 2009 г.
Допускат ли членове 10 или 11 от Директивата […] или членове 43 ЕО, 49 ЕО или 56 ЕО, или която и да е друга разпоредба от общностното право една държава членка (наричана по-нататък „първата държава членка“) да облага с данък от 1,5% прехвърлянето или емитирането на акции на клирингова служба, когато:
а) дружество (наричано по-нататък „дружество А“), установено в първата държава членка, отправя оферта за купуване на котирани и търгувани на фондовата борса акции на дружество (наричано по-нататък „дружество Б“), установено в друга държава членка (наричана по-нататък „втората държава членка“), срещу издаване на акции на дружество А на фондовата борса на втората държава членка;
б) акционерите на дружество Б имат следните възможности за придобиване на новите акции на дружество А:
— под формата на налични акции,
— под формата на безналични акции чрез система за сетълмент в първата държава членка,
— под формата на безналични акции с посредничеството на клирингова служба във втората държава членка;
в) законодателството на първата държава членка по същество предвижда следното:
— при емитиране на налични акции (или на безналични акции чрез система за сетълмент на безналични акции на първата държава членка) с данък се облага не емитирането им, а всяка тяхна последваща продажба, като данъкът е в размер на 0,5% от възнаграждението за прехвърлянето, но
— при прехвърляне или емитиране на безналични акции на оператор на клирингова служба се събира данък (в случай на издаване на акции) в размер на 1,5% от стойността при емитирането им или (в случай на възмездно прехвърляне) в размер на 1,5% от възнаграждението за прехвърлянето или (във всички останали случаи) в размер на 1,5% от стойността на акциите, като впоследствие не се облагат с никакъв данък продажбите на акциите (или на права върху тези акции), извършени в клиринговата служба,
— операторът на клирингова служба, след одобрение от компетентния данъчен орган, има възможност да избере прехвърлянето или издаването на акции за неговата клирингова служба да не бъдат облагани с данък, а вместо това всяка отделна продажба на акции в клиринговата система да се облага с данък в размер на 0,5% от възнаграждението за прехвърлянето. Като условие за одобряване на избора на тази възможност компетентният данъчен орган може (каквато е практиката понастоящем) да изисква заявилият желание за този избор оператор на клирингова служба да създаде и да прилага процедури (считани за подходящи от данъчния орган) с цел събиране на данъка от клиринговата служба и за спазване или за гарантиране на спазването на относимата правна уредба.
г) приложимата към фондовата борса във втората държава членка уредба изисква всички емитирани на нейна територия акции да бъдат държани като безналични акции посредством една-единствена установена в същата втора държава членка клирингова служба, чийто оператор не е избрал посочената по-горе възможност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-505/07: Compañía Española de Comercialización de Aceite, Съдебно решение от 1 октомври 2009 г.
Позволява ли член 12а от Регламент № 136/66 [...] в „организациите“, на които е разрешено да сключват договори за съхранение на зехтин, да се включи акционерно дружество, чиито акционери в по-голямата си част са производители, маслобойни и кооперации на маслинопроизводители, както и финансови институции
Може ли дружество с такива характеристики да се счита за еквивалентно на обединенията на производителите и на техните съюзи, признати по смисъла на Регламент [...] № 952/97?
В хипотезата, при която дружеството може да се включи в „организациите“, оправомощени да извършват дейности по съхранение, може ли „одобрението от държавата“, с което тези организации трябва да разполагат в съответствие с член 12а от Регламент № 136/66, да бъде получено в рамките на заявление за индивидуално изключение („разрешение“), подадено до националните органи в областта на конкуренцията?
Съдържа ли член 12а от Регламент № 136/66 задължително изискване във всеки отделен случай Комисията да разрешава съхранението на зехтин в частен склад или, ако това не е така, съвместим ли е този член със съществуването на договорен между производителите частно финансиран механизъм за изкупуване и съхраняване на въпросния зехтин, който се задейства единствено при същите положения и условия като тези, които задействат съхраняването в частен склад, финансирано от Общността, с цел да допълни и направи по-ефективно това финансирано от Общността съхраняване, без да се превишават неговите граници?
Може ли установената от Съда […] практика в решението му от 9 септември 2003 г. [по дело Milk Marque и National Farmers’ Union (C‑137/00, Recueil, стр. I‑7975)] относно прилагането от националните органи на национални правила в областта на конкуренцията спрямо споразумения между производители, които споразумения по принцип могат да попаднат в приложното поле на член 2 от Регламент № 26 […] да се разпростре спрямо споразумения, които със своите характеристиките и характеристиките на съответния сектор могат да засегнат общностния пазар на зехтин в неговата цялост?
В случай че националните органи в областта на конкуренцията са оправомощени да прилагат националните правила спрямо посочените споразумения, които могат да засегнат общата организация на пазара на масла, може ли въпросните органи да откажат категорично на дружество като жалбоподателя възможността да използва механизми за съхранение на зехтин, включително в случай на „сериозно смущение“ по смисъла на член 12а от Регламент № 136/66?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-252/08: Комисия/Малта, Съдебно решение от 1 октомври 2009 г.
Нарушени ли са задълженията на Република Малта по Директива 2001/80/ЕО относно ограничаването на емисиите на определени замърсители във въздуха от големи горивни инсталации, по-специално по отношение на спазването на пределните стойности за серен двуокис, азотни окиси и прах в инсталациите в Delimara и Marsa?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-252/08: Комисия/Малта, Съдебно решение от 1 октомври 2009 г.
Нарушени ли са задълженията на Република Малта по Директива 2001/80/ЕО относно ограничаването на емисиите на определени замърсители във въздуха от големи горивни инсталации при експлоатацията на парната централа „Делимара“ (фаза първа) и електроцентралата „Марса“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/08: Deschaumes, Съдебно решение от 16 юли 2009 г.
Допустимо ли е митническите органи да уведомят длъжника за размера на дължимите вносни или износни сборове, без преди това този размер да е бил взет под отчет?
Могат ли митническите органи да уведомят длъжника за размера на дължимите сборове след изтичане на тригодишния срок, когато поради деяние, подлежащо на наказателно преследване, не са могли да определят точния размер на сборовете, дори ако длъжникът не е извършител на това деяние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-126/08: Distillerie Smeets Hasselt и др., Съдебно решение от 16 юли 2009 г.
Дали член 217, параграф 1 и член 221, параграф 1 от [Митническия кодекс] трябва да се тълкуват в смисъл, че изискването за вземане под отчет на митническо задължение може да бъде правомерно изпълнено и чрез вписване на размера [на произтичащите от това задължение митнически сборове] в протокол, изготвен съгласно LGDA от разследващи служители, а не от лица, които имат право да вписват този размер в счетоводните документи, както и дали подобен протокол може да се разглежда като счетоводен документ или друг носител на счетоводна информация по смисъла на член 217, параграф 1 [от посочения кодекс]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-427/07: Комисия/Ирландия, Съдебно решение от 16 юли 2009 г.
Изпълнила ли е Ирландия задължението си да гарантира, че всички проекти за строителство на пътища, включително частни пътища, които могат да окажат значително въздействие върху околната среда, са предмет на процедура за разрешение и оценка на въздействието по Директива 85/337, изменена с Директива 97/11?
Изпълнила ли е Ирландия задължението си да транспонира напълно разпоредбите на член 3, точки 1 и 3—7 и член 4, точки 2—4 от Директива 2003/35, включително задължението за информиране на Комисията, относно участието на обществеността и достъпа до правосъдие в областта на околната среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-124/08: Snauwaert e.a и Deschaumes, Съдебно решение от 16 юли 2009 г.
Трябва ли член 221, параграф 1 от [Митническия кодекс] да се разбира в смисъл, че […] уведомяване[то] на длъжника за митническо задължение може да се извърши надлежно само след като то бъде взето под отчет или с други думи, задължителното […] уведомяване на длъжника за митническо задължение трябва винаги да се предхожда от вземане под отчет, за да бъде надлежно, т.е. да съответства на [посочената разпоредба]?
Трябва ли член 221, параграф 3 от [Митническия кодекс] да се разбира в смисъл, че възможността за митническите органи след изтичането на тригодишен срок от възникването на митническото задължение да извършат надлежно уведомяване за взетия под отчет размер, когато това задължение е възникнало на основание на подлежащо на наказателно преследване деяние, е налице единствено спрямо лицето, което е извършило [това деяние]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-267/08: SPÖ Landesorganisation Kärnten, Заключение от 9 юли 2009 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (наричана по-нататък „Шеста директива“) да се тълкува в смисъл, че „външната реклама“ от правносамостоятелната организация на политическа партия с устройство в рамките на провинцията под формата на дейности за връзки с обществеността, осведомяване, организиране на прояви, доставяне на рекламни материали на местните секции, както и за организирането и провеждането на годишен бал („SPÖ-Ball“), следва да се разглежда като икономическа дейност, ако приходите във връзка с нея са получени от (частичното) фактуриране на разходите за „външна реклама“ на също правносамостоятелните партийни секции (областни организации и т.н.), както и от входните билети за посочения бал?
2) При преценката дали е налице „икономическа дейност“ по смисъла на член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива, налице ли е вреда, ако посочените в първия въпрос дейности „имат отражение“ върху областната организация и следователно са от полза за нея
В реда на нещата е в рамките на тези дейности неотменно да се популяризират партията, нейните възгледи и цели, дори това да не е на преден план, а по-скоро неизбежна последица.
3) Може ли още да се говори за „икономическа дейност“ в посочения по-горе смисъл, когато разходите за „външна реклама“ дълго време явно превишават приходите, получени от тези дейности чрез фактурирането на посочените разходи и организирането на бала?
4) Налице ли е „икономическа“ по естеството си дейност и когато фактурирането на разходите не се прави според ясно установими икономически критерии (напр. възлагане на разходите на отговорното лице или на потребителя) и по същество местните организации са свободни да преценяват дали и в каква степен да участват в разходите на областната организация?
5) Налице ли е „икономическа“ по естеството си дейност и когато рекламни услуги се фактурират на местните организации чрез удръжка, чийто размер се определя, от една страна, от броя записани по места членове и от друга страна, от броя на излъчените от тази организация членове?
6) При преценката дали е налице дейност с икономически характер, трябва ли държавните субсидии (като схемата за финансиране на партиите съгласно Parteienförderungsgesetz (Закон за финансирането на политическите партии) в провинция Каринтия), които не подлежат на облагане с данък върху оборота, да се разглеждат като икономически изгоди?
7) Ако сама по себе си „външната реклама“ трябва да се окачестви като „икономическа дейност“ по смисъла на член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива [ДДС]: обстоятелството, че дейностите за връзки с обществеността и предизборна агитация са централен елемент от дейността на политическите партии и представляват условие sine qua non за осъществяването на политическите цели и възгледи, пречка ли е тези дейности да се окачествят като „икономическа дейност“?
8) Извършваните от жалбоподателя дейности, окачествени като „външна реклама“, сходни ли са с дейностите на рекламните агенции по смисъла на приложение Г [точка] 10 от Шеста директива [ДДС] и/или могат ли поради съдържанието си да отговарят на тях
Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, може ли обхватът на тези дейности да се окачестви като „значителен“ предвид наличната през релевантния за жалбата период структура на приходите и разходите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.