всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Levits

Съдия докладчик – Levits

Дело C-65/12: Leidseplein Beheer и de Vries, Съдебно решение от 6 февруари 2014 г.

Член 5, параграф 2 от Директива [89/104] следва ли да се тълкува в смисъл, че основание по смисъла на тази разпоредба може да е налице и тогава, когато знакът, идентичен или сходен на марката с репутация, е бил добросъвестно използван от засегнатото/засегнатите трето лице/трети лица още преди тази марка да бъде заявена за регистрация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-164/12: DMC, Съдебно решение от 23 януари 2014 г.

Съответства ли на член 43 ЕО (понастоящем член 49 ДФЕС) положение, при което националната правна уредба предвижда, че ако съдружниците в дадено персонално дружество, които са съсобственици на търговското предприятие на последното, апортират дяловете си в капиталово дружество, прехвърленото вследствие на апортната вноска имущество на търговското предприятие следва да се оценява задължително по стойността му по последващата оценка (така че при отчитането на скритите резерви апортиращият да формира печалба в резултат на прехвърлянето), доколкото към момента на извършване на апортната вноска Федерална република Германия не разполага с правомощия да облага печалбата, реализирана при прехвърлянето на новите дружествени дялове или акции, получени от апортиращия в замяна на апортната му вноска?
При отрицателен отговор на първия въпрос: в съответствие с член 43 ЕО ли е националната правна уредба, предоставяща на апортиращия правото да поиска безлихвено разсрочване на данъка, дължим в резултат на отчитането на скритите резерви, като вследствие на това разсрочване дължимият данък върху формираната в резултат на прехвърлянето печалба може да се заплати на годишни вноски, всяка от които в размер на поне една пета част, ако частичните плащания са обезпечени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-176/12: Association de médiation sociale, Съдебно решение от 15 януари 2014 г.

Може ли в съдебен спор между частноправни субекти да се направи позоваване на основното право на информиране и на консултиране на работниците, признато от член 27 от Хартата на основните права на Европейския съюз и уточнено от разпоредбите на Директива 2002/14, за да се провери съвместимостта на национална мярка за транспониране на тази директива?
При положителен отговор, трябва ли посочените разпоредби да се тълкуват в смисъл, че те не допускат национална правна норма, съгласно която при изчисляване на списъчния състав на предприятието по-конкретно за целите на определяне на законните прагове за създаване на представителни за персонала органи се изключват работниците, назначени по подпомагащи договори?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-445/12: Rivella International/СХВП, Съдебно решение от 12 декември 2013 г.

Приложимо ли е изискването за доказване на реално използване по член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 към международни марки с действие в държава членка?
Може ли териториалната валидност на използването на по-ранна марка, която е предмет на международна регистрация с действие в държава членка, да се определя изключително от националното право, включително от двустранни споразумения между държави?
Нарушава ли се принципът на единния характер на марката на Общността, ако се изисква доказване на реално използване само на територията на държава членка, без да се отчитат изключения, произтичащи от международни споразумения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-539/12: Lock, Заключение от 5 декември 2013 г.

1) Когато: — годишното възнаграждение на работника се състои от основно възнаграждение и комисиони, изплащани съгласно уредено по договор право на комисиона, — комисионата се изплаща в зависимост от оборота и договорите, сключени от работодателя в резултат от труда на работника, — комисионата се изплаща за изминал период, като получаваният през определен референтен период размер варира в зависимост от стойността на реализирания оборот и сключените договори, и от момента на реализиране на оборота, — през времето на годишния отпуск работникът не полага труд, който да му дава право на изплащане на комисиона и съответно през това време такава не се генерира, — през срока, за който се дължи възнаграждение и който включва годишен отпуск с определена продължителност, работникът има право на основно възнаграждение и продължава да получава комисиона, заработена по-рано, и — средната стойност на комисионното възнаграждение за цялата година ще бъде по-ниска, отколкото ако работникът не бе ползвал отпуск, тъй като по време на отпуска той не полага труд, който да му дава право на изплащане на комисиона, изисква ли член 7 от Директива 93/104/ЕО [на Съвета от 23 ноември 1993 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 307, стр. 18)], заменена с Директива 2003/88[…], от държавите членки да вземат мерки, за да осигурят, че през време на годишния отпуск работникът ще получава, ведно с неговото основно възнаграждение, и възнаграждение, определено в зависимост от комисионата, която би заработил през това време, ако не бе ползвал отпуск?
2) На кои принципи се основава отговорът на първия въпрос?
3) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, кои принципи следва да се приемат (ако има такива) от държавите членки при изчисляването на сумата, дължима на работника във връзка с комисионата, която той би заработил или би могъл да заработи, ако не бе ползвал годишен отпуск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-396/13: Sähköalojen ammattiliitto, facet-document-type-ORD_NP

Изисква ли характерът на разглеждания спор неговото разглеждане по ускорена процедура съгласно изискванията на член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-326/12: van Caster, Заключение от 21 ноември 2013 г.

Фиксираното облагане на доходите от т.нар. „непрозрачни“ (местни и) чуждестранни инвестиционни фондове съгласно член 6 от Investmentsteuergesetz (закон за облагане на инвестициите) в противоречие ли е с правото на Европейския съюз (член 56 ЕО), доколкото представлява прикрито ограничение на свободното движение на капитали (член 58, параграф 3 ЕО)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-322/11: K, Съдебно решение от 7 ноември 2013 г.

Трябва ли членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби, съгласно които лице, неограничено задължено по данъка върху доходите във Финландия, не може да приспадне загубата, която е претърпяло при прехвърлянето на недвижимо имущество във Франция, от подлежащата на облагане във Финландия печалба от прехвърлянето на акции, при положение че лице, неограничено задължено по данъка върху доходите във Финландия, може при определени условия да приспадне от капиталовите си печалби загубите от продажбата на такова недвижимо имущество във Финландия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-47/12: Kronos International, Заключение от 7 ноември 2013 г.

1. Следва ли изключването на възможността за приспадане на корпоративен данък поради освобождаването от данък на дивидентите, разпределяни на германски капиталови дружества от установени в трета държава капиталови дружества, за което освобождаване националните разпоредби изискват получаващото дивидентите дружество да притежава поне 10 % от капитала на разпределящото дивидентите дружество, да се преценява единствено от гледна точка на свободата на установяване по смисъла на член 49 ДФЕС във връзка с член 54 ДФЕС или следва да се преценява и от гледна точка на свободното движение на капитали по смисъла на членове 63—65 ДФЕС, в случай че получаващото дивидентите капиталово дружество фактически притежава 100 % от капитала на разпределящото дивидентите капиталово дружество?
2. Следва ли разпоредбите относно свободата на установяване (понастоящем член 49 ДФЕС), а евентуално също и разпоредбите относно свободното движение на капитали (до 1993 г. член 67 ЕИО/ЕО, понастоящем членове 63—65 ДФЕС), да се тълкуват в смисъл, че не допускат съществуването на правило, съгласно което не е възможно, когато разпределяните от чуждестранни дъщерни дружества дивиденти са освободени от данък, да се извърши приспадане и възстановяване на корпоративния данък върху разпределените дивиденти дори и ако дружеството майка е отчело загуба, при положение че за разпределяните от местни дъщерни дружества дивиденти е предвидено такова облекчение чрез приспадането на платения корпоративен данък?
3. Следва ли разпоредбите относно свободата на установяване (понастоящем член 49 ДФЕС), а евентуално също и разпоредбите относно свободното движение на капитали (до 1993 г. член 67 ЕИО/ЕО, понастоящем членове 63—65 ДФЕС), да се тълкуват в смисъл, че не допускат съществуването на правило, което изключва възможността за приспадане и възстановяване на корпоративния данък върху дивидентите, разпределени от пряко и косвено притежаваните дъщерни дружества, които дивиденти са освободени от данъчно облагане в държавата на съответното дъщерно дружество, разпределят се (по-нататък) и на местното дружество майка и в Германия също са освободени от данъчно облагане, но същевременно позволява при изцяло вътрешни положения платеният корпоративен данък да бъде евентуално възстановен чрез приспадане на равнището на пряко притежаваното дъщерно дружество на корпоративния данък върху дивидентите от косвено притежаваното дъщерно дружество и приспадане на равнището на дружеството майка на корпоративния данък върху дивидентите от пряко притежаваното дъщерно дружество, когато дружеството майка е отчело загуба?
4. В случай че са приложими и разпоредбите относно свободното движение на капитали, в зависимост от отговора на въпроса по точка 2 се поставя допълнителен въпрос по отношение на разпределяните от канадските дружества дивиденти:
Следва ли настоящият член 64, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че позволява на Федерална република Германия да прилага непроменени по съществото си към 31 декември 1993 г. разпоредби на националното право или на сключените спогодби за избягване на двойното данъчно облагане и следователно да продължава да изключва възможността за приспадане на канадския корпоративен данък върху освободените от данъчно облагане в Германия разпределени дивиденти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-190/12: Emerging Markets Series of DFA Investment Trust Company, Заключение от 6 ноември 2013 г.

1) Следва ли член 56, параграф 1 ЕО (понастоящем член 63 ДФЕС) да се прилага при преценката на допустимостта на прилагането от държава членка на национални правни разпоредби, които предвиждат различно третиране с оглед на правното положение на данъчнозадълженото лице, като в рамките на общо лично освобождаване предоставят освобождаване от облагане с определения като фиксирана сума корпоративен данък за получени дивиденти в полза на инвестиционни фондове със седалище в държава — членка на Европейския съюз, но не предвиждат такова освобождаване за инвестиционен фонд, чието седалище за данъчни цели се намира в САЩ?
2) Може ли различното третиране на фондове със седалище в трета държава и на фондове със седалище в държава — членка на Европейския съюз, предвидено в националното право по отношение на личното освобождаване в областта на корпоративния данък, да се приеме за обосновано с оглед на член 58, параграф 1, буква a) ЕО във връзка с член 58, параграф 3 ЕО (понастоящем член 65, параграф 1, буква a) ДФЕС във връзка с член 65, параграф 3 ДФЕС)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1202122232454 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form