Laitenberger

Приложим ли е член 135, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС, в частта, отнасяща се до израза „договаряне на кредити“, за предоставянето на услуги за привличане на клиенти на [жилищни] кредити за кредитна институция от данъчнозадължено лице - обвързан кредитен посредник, учреден и действащ съгласно правния режим за достъп и упражняване на дейността на кредитен посредник, когато тези услуги включват кумулативно:
a) проактивно търсене на потенциални клиенти за [жилищни] кредити чрез мрежа от агенции за недвижими имоти (REMAX);
б) предоставяне на потенциалните клиенти на проспекти, предоставени от Банката, с финансова информация за кредитни продукти за недвижими имоти;
в) съдействие на тези потенциални клиенти при установяването на документацията, необходима за запитването за оферта за отпускане на кредит, събиране и преглеждане на тази документация;
г) подаване на запитване за оферта до банката;
д) получаване на отговорите на банката;
е) изготвяне на сравнителни таблици с предлаганите от различните банки условия и срещи с потенциални клиенти за обсъждане и предоставяне на разяснения по тях и по съществени спекти на финансирането (напр. спредове, ГПР, процент на [натоварване]);
ж) съобщаване на решението на банката на потенциалните клиенти и
з) схема на възнаграждение за „резултат“, при която възнаграждението се дължи само при действително сключване на договори за кредит според обема на договорения чрез посредничество кредит?
Запазва ли се наименованието „договаряне на кредит“, дори когато посредникът няма правомощия да действа от името на банката, нито каквото и да било влияние при определянето на условията, представени в проспектите и предложенията за кредит, а потенциалният клиент на кредит е свободен да сключи или да не сключи договор за финансиране, както и да избере субекта, с който ще сключи договор?