всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Kuris

Съдия докладчик – Kūris

Дело C-98/09: Sorge, Съдебно решение от 24 юни 2010 г.

Трябва ли клауза 8 от Рамковото споразумение, което е част от Директива 1999/70 […], да се тълкува в смисъл, че тя не допуска национална правна уредба (като съдържащата се в членове 1 и 11 от Законодателен декрет 368/2001), която при транспонирането на Директива 1999/70 […] отменя член 1, алинея 2, буква б) от Закон 230/1962, съгласно който е възможно „да се предвиди срочен договор, когато целта на наемането на работа“ е „заместване на отсъстващи работници“, които „имат право да запазят работното си място, при условие че в срочния трудов договор“ са посочени „името на замествания работник и причината за неговото заместване“, като го заменя с разпоредба, която вече не предвижда такова задължение за посочване на конкретни данни?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли националният съд да остави без приложение националната правна уредба, която е в противоречие с общностното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-140/09: Fallimento Traghetti del Mediterraneo, Съдебно решение от 10 юни 2010 г.

Следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че субсидии, изплатени при обстоятелства като тези по спора в главното производство въз основа на национална правна уредба, предвиждаща авансови плащания преди одобряването на споразумение, могат да представляват държавни помощи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-173/09: Elchinov, Заключение от 10 юни 2010 г.

1) Следва ли член 22, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година […] да се тълкува в смисъл, че ако конкретното лечение, за което се иска издаването на формуляр Е 112, не може да бъде получено в българско лечебно заведение, следва да се презумира, че това лечение не е финансирано от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) или Министерството на здравеопазването, и обратно, ако това лечение е финансирано от бюджета на НЗОК или Министерството на здравеопазването, следва да се презумира, че то може да бъде предоставено в българско лечебно заведение?
2) Изразът „не може да получи въпросното лечение на територията на държавата членка, в която пребивава“ в разпоредбата на член 22, параграф 2, втора алинея на Регламент (ЕИО) № 1408/71 следва ли да се тълкува като обхващащ случаите, при които лечението, което се предоставя на територията на държавата членка, в която пребивава осигуреното лице, е далеч по-неефикасно и крайно като тип лечение от това, което се предоставя в друга държава членка, или включва само случаите, при които на лицето не може да бъде оказано своевременно лечение?
3) Като се има предвид принципът на процесуалната автономия, следва ли националният съд да се съобрази със задължителните указания, дадени му от горна съдебна инстанция при отмяна на негово решение и връщането му за ново разглеждане, при положение че има основания да се смята, че тези указания противоречат на общностното право?
4) При положение че въпросното лечение не може да бъде предоставено на територията на държавата членка по местопребиваване на здравноосигуреното лице, достатъчно ли е, за да бъде тази държавна членка длъжна да издаде разрешение за лечение в друга държава членка по член 22, параграф 1, буква в) на Регламент (ЕИО) № 1408/71, въпросното лечение като тип да е включено в обезщетенията, предвидени в нормативната ѝ уредба, макар и тази уредба да не упоменава изрично конкретния способ на лечение?
5) Противопоставят ли се член 49 ЕО и член 22 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на национална разпоредба като тази на член 36, алинея 1 от Закона за здравното осигуряване, според която задължително осигурените имат право да получат частично или напълно стойността на направените разходи за медицинска помощ в чужбина само когато са получили предварително разрешение за това?
6) Следва ли националният съд да задължи компетентната институция на страната, в която лицето е здравноосигурено, да издаде документ за лечение в чужбина (формуляр Е 112), ако признае за незаконосъобразен отказа за издаване на такъв документ, в случай че молбата за издаването му е подадена преди осъществяване на лечението в чужбина и лечението е приключило към момента на постановяване на съдебното решение?
7) Ако отговорът на предния въпрос е положителен и отказът да бъде издадено разрешение за лечение в чужбина бъде признат за незаконосъобразен от съда, по какъв ред следва да бъдат възстановени направените от здравноосигуреното лице разходи по лечението му:
а) директно от страната, в която е осигурено, или от страната, в която е осъществено лечението, след представяне на разрешение за лечение в чужбина?
б) в какъв размер, в случай че размерът на обезщетенията, предвидени от законодателството на държавата членка по местопребиваване, се различава от размера на обезщетенията, предвидени в законодателството на държавата членка, където е предоставено лечението, като се има предвид разпоредбата на член 49 ЕО, установяваща забрана за ограничения в свободното предоставяне на услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-138/09: Todaro Nunziatina & C., Съдебно решение от 20 май 2010 г.

1) Имала ли е [Комисията] намерение, като със своето [решение от 1995 г.] разрешава прилагането на схема за помощи (идентификационен № NN 91/A/95), въведена от регион Сицилия с член 10 [Закон 27/91], която предвижда механизъм за субсидиране през определен брой години, от най-малко две до най-много пет (две години за назначаване по договор за обучение плюс още най-много три години в случай на преобразуване на договора за обучение в безсрочен договор):
– да даде общо разрешение за такава времева и икономическа модулация на помощите (две + три години), или напротив,
– да разреши, изключително и алтернативно, предоставянето на субсидии за назначаването по договор за обучение (за неговата двугодишна продължителност) или субсидии за преобразуването в договори за неопределено време на договорите на наети лица, които преди това са били назначени по договор за обучение (за предвидените три години, считано от датата на преобразуване)?
2) Трябва ли срокът за прилагането на държавната помощ, който е финансовата 1997 година, посочен от [Комисията] в нейното [решение от 1995 г.] по отношение на разрешаването на въведената с член 10 от Регионален закон 27/91 схема, да се тълкува:
– като срок за първоначално провизиране на разходите за помощи, които при всички случаи следва да бъдат изплатени през следващите години (в зависимост от различните, посочени по-горе възможни тълкувания на разрешените помощи), или по-скоро
– като краен срок за фактическото изплащане на самите субсидии от страна на компетентните регионални органи?
3) Може ли (и трябва ли) за назначаването по договор за обучение по силата на член 10 от [Закон 27/91], извършено например на 1 януари 1996 г., и следователно по време на предвидения с [решението от 1995 г.] срок за прилагане на помощта, регион Сицилия да приложи конкретно въпросната схема за помощ за всички години, за които е получено разрешение (т.е. две + три години), включително и когато, както в посочения пример, прилагането на разрешената схема включва фактическо изплащане на субсидията до 31 декември 2001 г. (т.е. 1996 г. + 5 години = 2001 г.)?
4) [Комисията] имала ли е намерение посредством Решение 2003/195[…], чийто член 1 гласи: „[с]хемата за помощи, предвидена в член 11, параграф 1 от [Закон 16/97], която Италия възнамерява да приведе в изпълнение, е несъвместима с общия пазар. Поради това посочената схема не може да се приведе в изпълнение“, да:
– откаже да разреши „новата“ помощна схема, съдържаща се в член 11 от [Закон 16/97], тъй като я счита за „автономна“ система, която има за цел да продължи срока за прилагане на въведената с член 10 от [Закон 27/91] помощ след 31 декември 1996 г., включвайки в нея и разходите, свързани с назначаването и/или преобразуването, извършени през 1997 г. и 1998 г., или
– напротив, с въпросното решение е имала намерение реално да попречи на региона да разпредели фактически икономическите средства с цел да блокира конкретното изплащане на въведените с член 10 от [Закон 27/91] държавни помощи, включително за назначаването и/или преобразуването, извършени преди 31 декември 1996 г.?
5) Ако избраното тълкуване на [Решение 2003/195] е съдържащото се в точка 4, първа хипотеза, съвместимо ли е това решение с тълкуването на член [87 ЕО], на което се позовава Комисията като основа за аналогични случаи, свързани с освобождаването от социалноосигурителни тежести за договорите за обучение, посочени в Решение 2000/128/ЕО от 11 май 1999 година [относно схемите за помощ, приведени в действие от Италия, с които се прилагат мерки за заетост (ОВ L 42, 2000 г., стр. 1)] ([…] изрично припомнено в мотивите на решението за отказ от 2002 г.) и Решение 2003/739/ЕО от 13 май 2003 година [относно държавната помощ, която Италия възнамерява да изпълни за повишаване на заетостта в регион Сицилия (ОВ L 267, стр. 29)] […]?
6) Ако избраното тълкуване на [Решение 2003/195] е съдържащото се в точка 4, втора хипотеза, как следва да се тълкува предходното решение за разрешение на мерките за помощ, като се имат предвид двете значения, които може да има прилагателното „допълнителен“: „допълнителен спрямо определения с решението на Комисията бюджет“ или „допълнителен спрямо финансирането, предвидено от Региона само до бюджетната 1996 г.“?
7) В крайна сметка кои помощи трябва да се считат за законосъобразни и кои за незаконосъобразни според Комисията?
8) Върху коя от страните в главното производство [Todaro Ninziatina или Amministrazione] пада тежестта да докаже, че определеният от самата Комисия бюджет не е бил превишен?
9) Включва ли се евентуалното признаване в полза на предприятията бенефициери на законоустановената лихва за забава в плащането на счетените за законосъобразни и допустими субсидии при определянето на потенциалното превишаване на одобрения първоначално с решението от 1995 г. бюджет […]?
10) Какъв лихвен процент следва да се приложи, доколкото той се включва при определяне на превишаването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-365/08: Agrana Zucker, Съдебно решение от 20 май 2010 г.

Член 16 от Регламент (ЕО) № 318/2006 трябва ли да се тълкува в смисъл, че квота за захар — която не може да се използва вследствие на превантивно изтегляне от пазара по силата на член 1 от Регламент (ЕО) № 290/2007 — трябва да се включи при изчисляването на размера на производствената такса?
При положителен отговор на първия въпрос: Член 16 от Регламент (ЕО) № 318/2006 съвместим ли е с първичното право и в частност с принципа на пропорционалност и с произтичащата от член 34 ЕО забрана на дискриминацията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-343/09: Afton Chemical, Заключение от 6 май 2010 г.

1. Що се отнася до тази разпоредба от член 1, параграф 8, с която се създава нов член 8а, параграф 2 в Директива 98/70 за ограничаване на употребата на метилциклопентадиенил манган трикарбонил в горивата до 6 mg манган на литър, считано от 1 януари 2011 г., и до 2 mg, считано от 1 януари 2014 г., незаконосъобразно ли е налагането на такива ограничения: 1) тъй като се основава на явна грешка в преценката; 2) тъй като е в нарушение на изискванията на принципа за предпазните мерки; 3) тъй като противоречи на принципа за пропорционалност; 4) тъй като противоречи на принципа за равно третиране; 5) тъй като противоречи на принципа за правна сигурност
2. Що се отнася до тази разпоредба от член 1, параграф 8, с която се създава нов член 8а, параграфи 4, 5 и 6 в Директива 98/70, изискващ поставянето на етикети с текст „Съдържа метални добавки“ върху всички горива, които съдържат метални добавки, незаконосъобразно ли е налагането на такова изискване за етикетиране: 1) тъй като се основава на явна грешка в преценката; 2) тъй като противоречи на принципа за пропорционалност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-98/09: Sorge, Заключение от 22 април 2010 г.

1. Трябва ли клауза 8 от Рамковото споразумение, въведено в действие с Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че тя не допуска национална правна уредба (като съдържащата се в членове 1 и 11 от Законодателен декрет 368/2001), която при транспонирането на Директива 1999/70/ЕО […] отменя член 1, алинея 2, буква б) от Закон 230/1962, съгласно който е възможно „да се предвиди срочен договор, когато целта на назначаването“ е „заместване на отсъстващи работници“, които „имат право да запазят работното си място, при условие че в срочния трудов договор“ са посочени „името на замествания работник и причината за неговото заместване“, като го заменя с разпоредба, която вече не предвижда подобно задължение за посочване на конкретни данни?
2. При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли националният съд да остави без приложение националната правна уредба, която е в противоречие с общностното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-38/09: Schräder/CPVO, Съдебно решение от 15 април 2010 г.

Нарушени ли са процесуалните правила при преценката дали предложеният за закрила сорт „SUMCOL 01“ и референтният сорт, предоставен от частната градина на г‑н Van Jaarsveld, са един и същи сорт?
Допуснати ли са грешки при прилагането на правото при определяне на общоизвестността на референтния сорт по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 2100/94?
Допустимо ли е използването на научни публикации като доказателство за общоизвестността на сорт по член 7, параграф 2 от Регламент № 2100/94?
Спазени ли са изискванията за участие на представител на Bundessortenamt (г‑жа Heine) в заседанието на отделението по жалбите и необходимо ли е било постановяване на мярка за събиране на доказателства за нейното изслушване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-99/09: Polska Telefonia Cyfrowa, Заключение от 15 април 2010 г.

Трябва ли член 30, параграф 2 от Директивата [за универсалната услуга] да се тълкува в смисъл, че компетентният [НРО], който следи таксите за абонатите да не възпират използването на възможността за преносимост на номера, е длъжен да взема предвид разходите, понасяни от операторите на мобилна телефонна мрежа за извършването на тази услуга?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 123423 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form