Дело C-99/09: Polska Telefonia Cyfrowa, Заключение от 15 април 2010 г.

Текст

... ша)

„Сектор на далекосъобщенията — Универсална услуга и права на потребителите — Преносимост на телефонните номера — Директива 2002/22/ЕО — Член 30, параграф 2 — Липса на възпиращ характер на начислените на абоната такси — Преценка на националните регулаторни органи — Критерий, изведен от понасяните от операторите разходи“

1. Днес, когато вече е създаден Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС)(2), Съдът е сезиран с нов преюдициален въпрос във връзка с изпълнението на една от водещите мерки в реформата на далекосъобщенията, а именно правото на европейските потребители на преносимост на техните номера, утвърдено в член 30 от Директива 2002/22/ЕО(3).

2. Това право дава възможност на всеки абонат да запази същия номер в случай на смяна на оператора при условие за заплащане на такса, ако е необходимо. Член 30, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга възлага на националните регулаторни органи (наричани по-нататък „НРО“) да осъществяват надзор не само по отношение на разходите за взаимно свързване, които понасят операторите, за да осигурят преносимост на номерата, но и по отношение на размера на таксите, които последните могат, ако е необходимо, да начислят на абоната. Действително тази разпоредба предоставя на операторите избор да прехвърлят или не върху клиентите разходите, които са понесли, за да извършат тази услуга. Когато се начислява такса, съгласно текста на посочената разпоредба тя не трябва да има възпиращ характер.

3. Решение от 13 юли 2006 г. по дело Mobistar(4) дава възможност на Съда да предостави уточнения във връзка със свободата на преценка, с която разполагат НРО ...