Jarukaitis
Съдия докладчик – Jarukaitis
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Наложително ли е разглеждането на преюдициалните запитвания по ускорената процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник, като се има предвид естеството и обхвата на засегнатата национална уредба?
Позволява ли ускореното производство Съдът да се произнесе в срок, който да е релевантен за националното производство при вече влезли в сила разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1. Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-конкретно член 18 [ДФЕС], член 45 [ДФЕС], член 7, параграф 2 от [Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза (OB L 141, 2011 г., стр. 1)], член 11, параграф 1, буква г) от [Директива 2003/109], член 29 от [Директива 2011/95], член 34 от [Хартата] и членове 30 и 31 от [Европейската социална харта], национална правна уредба като съдържащата се в разпоредбите на член 7, алинея 1 във връзка с член 2, алинея 1, буква а) от [Декрет-закон № 4/2019], в частта ѝ, с която обуславя достъпа до универсалния базов доход от изискването за пребиваване в Италия в продължение на най-малко 10 години (последните две от които непрекъснато, считано към момента на подаване на молбата, както и през целия период на изплащане на помощта), като по този начин третира италианските граждани, гражданите [на Съюза], притежаващи право на пребиваване или постоянно пребиваване, или [гражданите на трети страни], пребиваващи [в Италия] дългосрочно от по-малко от десет години или в продължение на десет години, последните две от които не непрекъснато, по-неблагоприятно от същите категории лица, които са пребивавали в продължение на десет години, последните две от които непрекъснато?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-специално член 18 [ДФЕС], член 45 [ДФЕС], член 7, параграф 2 от [Регламент № 492/2011], член 11, параграф 1, буква г) от [Директива 2003/109], член 29 от [Директива 2011/95], член 34 от [Хартата] и членове 30 и 31 от [Европейската социална харта], национална правна уредба като съдържащата се в разпоредбите на член 7, алинея 1 във връзка с член 2, алинея 1, буква а) от [Декрет-закон № 4/2019], в частта ѝ, с която третира по различен начин дългосрочно пребиваващите, които могат да придобият право на постоянно пребиваване в държава от ЕС, след като са пребивавали в продължение на пет години в приемащата държава членка, и дългосрочно пребиваващите, които са пребивавали [в Италия] в продължение на десет години, последните две от които непрекъснато?
3) Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-конкретно член 18 [ДФЕС], член 45 [ДФЕС], член 7, параграф 2 от [Регламент № 492/2011], член 11, параграф 1, буква г) от [Директива 2003/109] и член 29 от [Директива 2011/95], национална правна уредба като съдържащата се в разпоредбите на член 7, алинея 1 във връзка с член 2, алинея 1, буква а) от [Декрет-закон № 4/2019], която налага на италианските граждани, [гражданите на Съюза] и [гражданите на трети страни] задължението за десетгодишно пребиваване (и непрекъснатост в последните две години), за да получат достъп до универсалния базов доход?
4) Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-специално член 18 [ДФЕС], член 45 [ДФЕС], член 7, параграф 2 от [Регламент № 492/2011], член 11, параграф 1, буква г) от [Директива 2003/109], член 29 от [Директива 2011/95], член 34 от [Хартата] и членове 30 и 31 от [Европейската социална харта], национална правна уредба като съдържащата се в разпоредбите на член 7, алинея 1 във връзка с член 2, алинея 1, буква а) от [Декрет-закон № 4/2019], в частта ѝ, с която задължава италианските, [гражданите на Съюза] и [гражданите на трети страни], за да получат универсален базов доход, да декларират, че са пребивавали в Италия в продължение на десет години, последните две от които непрекъснато, като от декларацията с невярно съдържание произтичат тежки наказателноправни последици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 3, параграфи 5 и 7 от Директива [2009/72], който изисква правата на клиента (малко предприятие) в случай на смяна на доставчика на енергия да се осъществяват при спазване на принципа, че отговарящите на условията клиенти трябва действително да имат възможност лесно да преминат към нов доставчик, и също така да се осъществяват по недискриминационен начин по отношение на разходи, усилия или време, да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност да се налага договорна неустойка на клиента за прекратяването на срочен договор за доставка на енергия при желание на клиента за смяна на доставчика на енергия, при положение че не се взема предвид размерът на претърпените вреди (член 483, параграф 1 и член 484, параграфи 1 и 2 от [Гражданския кодекс]) и че в Закона за енергетиката не са определени каквито и да е критерии за налагането на такива такси и за определянето на размера им?
Трябва ли член 3, параграфи 5 и 7 от Директива [2009/72], който изисква правата на клиента (малко предприятие) в случай на смяна на доставчика на енергия да се осъществяват по недискриминационен начин по отношение на разходи, усилия или време и при спазване на принципа, че отговарящите на условията клиенти трябва действително да имат възможност лесно да преминат към нов доставчик, да се тълкува в смисъл, че не допуска така да се тълкуват разпоредбите на договора, че в случай на предсрочно прекратяване на сключения с доставчика срочен договор за доставка на енергия да е възможно на клиентите (малки предприятия) да се начисляват такси, които де факто съответстват на разходите за цената на неизползваната енергия до изтичането на срока на договора в съответствие с принципа „вземай или плащай“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Не са поставени правни въпроси за обсъждане в предоставения текст.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1 от ДЕС, както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че:
а) не е съд, създаден със закон по смисъла на правото на Съюза, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на длъжността съдия в този съд в процедура без участието на органите на съдийското самоуправление, чиито членове се определят в по-голямата им част независимо от изпълнителната и законодателната власт, при положение че съгласно конституционната традиция на съответната държавата членка е необходимо в процедурата по назначаване на съдията да участва отговарящ на тези изисквания орган на съдийското самоуправление, като се има предвид институционалният и структурен контекст, който сочи, че:
– по кандидатурата за съдийска длъжност е трябвало да се вземе мнението на съдийските събрания, но това изискване е било нарочно пренебрегнато въпреки националните разпоредби и въпреки становището на съответния орган на съдийското самоуправление [(дело C‑181/21) или че],
по кандидатурата за заемане на съдийска длъжност е трябвало да се вземе становището на колегиума на съда — орган, който е така уреден, че по-голямата част от членовете му се назначават от представител на изпълнителната власт, а именно от министъра на правосъдието и от Prokurator Generalny (главният прокурор, Полша) [(дело C‑269/21)];
– сегашният [KRS], избран в противоречие с полските конституционни и законови разпоредби, не е независим орган и сред членовете му няма представители на съдийската общност, които да са назначени в него независимо от изпълнителната и законодателната власт, а следователно не е действителен актът му за отправянето на предвиденото в националното право предложение за назначаване на съдията,
– участниците в конкурса за назначаване не са имали право на обжалване пред съд по смисъла на член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права;
б) не отговаря на изискванията за независим съд, създаден със закон, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на съдийска длъжност този съд в процедура, която зависи от произволната намеса на изпълнителната власт и в която не са участвали органите на съдийското самоуправление, чиито членове се определят в по-голямата им част независимо от изпълнителната и законодателната власт, нито е участвал друг орган, който да осигурява обективно оценяване на кандидата, като се има предвид, че в контекста на европейската правна традиция, която е отразена в упоменатите по-горе разпоредби на Договора за ЕС и на Хартата и представлява основата на всеки правов съюз, какъвто е Европейският съюз, участието на органите на съдийското самоуправление или на друг независим от изпълнителната и законодателната власт орган, който да осигурява обективно оценяване на кандидата в процедурата по назначаване на съдийска длъжност, е необходимо условие, за да се приеме, че националният съд гарантира изискваната степен на ефективна съдебна защита по делата, обхванати от правото на Съюза, и че съответно са спазени принципът на тройно разделение и равновесие на властите и принципът на правовата държава?
2. Трябва ли член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че когато в състава на съда заседава лице, назначено при описаните в първия въпрос условия:
а) не допускат прилагането на разпоредби на националното право, които предвиждат, че проверката за законосъобразност на назначаването на такова лице на съдийска длъжност е от изключителната компетентност на колегията за извънреден контрол и публични въпроси, която се състои изключително от лица, назначени за съдии при описаните в първия въпрос условия, и същевременно че трябва да се оставят без разглеждане оплакванията във връзка с тези назначения, като се има предвид институционалният и системен контекст;
б) с цел гарантиране на полезното действие на правото на Съюза те изискват така да се тълкува националното право, че да се даде възможност на съда служебно да отстрани такова лице от участие в разглеждането на делото чрез прилагане по аналогия на разпоредбите относно отстраняването на съдия, който е негоден да изпълнява правораздавателни функции (iudex inhabilis)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е преюдициално запитване по член 267 ДФЕС при липса на действителен висящ спор между страни пред националната юрисдикция?
Може ли производство с цел уеднаквяване на съдебната практика, без да се разрешава конкретен спор между насрещни страни, да бъде основание за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Допустимо ли е Общият съд да откаже приемането на допълнителни доказателства, представени след приключване на писмената фаза на производството, поради липса на достатъчно мотивиране за късното им представяне?
Изисква ли член 17 от Регламент 2015/1589 исканията за информация на Комисията да бъдат конкретно насочени към определена мярка за помощ, за да прекъснат давностния срок за възстановяване на помощта, и спазено ли е задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС относно давността?
Изопачил ли е Общият съд доказателствата при преценката дали Комисията е приложила правилно критерия за частния оператор в условията на пазарна икономика при определяне на наличието на предимство?
Допустимо ли е размерът на подлежащата на възстановяване държавна помощ да се определя въз основа на предварителни данни, без да се отчитат последващи фактически данни, налични към момента на приемане на решението на Комисията, които могат да коригират първоначалните оценки на разходите и приходите на предоставящия помощта субект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
Трябва ли да се счита, че правилото, съдържащо се във втората част на първото изречение и във второто изречение на член 177, параграф 3 от [Правилника за дейността на съдилищата] — а именно че „[д]елото пред второинстанционния съд се счита за приключено към датата на изпращане на съдебния акт от кабинета на съдията след връщане на делото от службата за регистриране[; че с]лужбата за регистриране е длъжна да върне преписката по делото в кабинета на съдията във възможно най‑кратък срок, считано от датата на получаването ѝ[, и че с]лед това съдебният акт се изпраща в нов осемдневен срок“ — съответства на член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от [Хартата на основните права на Европейския съюз]
Съответства ли на член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от [Хартата] разпоредбата на член 40, параграф 2 от [Закона за организацията на съдилищата], в която се предвижда, че „[п]равната позиция, приета на събранието на всички съдии или на отделение на Vrhovni sud Republike Hrvatske (Върховен съд), Visoki trgovački sud Republike Hrvatske (Апелативен търговски съд), Visoki upravni sud Republike Hrvatske (Апелативен административен съд), Visoki kazneni sud Republike Hrvatske (Апелативен наказателен съд), Visoki prekršajni sud Republike Hrvatske (Апелативен административно-наказателен съд) и на събранието на отделение на Županijski sud (Окръжен съд), е задължителна за всички състави или съдии, действащи като втора инстанция, от това отделение или този съд“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 1, точка 1 от Директива 2009/103, в редакцията преди изменението ѝ с Директива 2021/2118, който определя понятието „превозно средство“ като „всяко моторно превозно средство, което е предназначено да се движи по суша и може да бъде задвижвано от механична сила, но не се движи по релси, както и всички ремаркета, дори и да не са прикачени“, да се тълкува в смисъл, че електрически велосипед („speed pedelec“), чийто двигател осигурява само помощ при въртене на педалите, така че велосипедът не може да се движи самостоятелно без мускулна сила, а само с помощта на механична и мускулна сила, както и електрически велосипед, който е оборудван с функция „турбо“, при която велосипедът, без да се въртят педалите, ускорява до скорост 20 km/h, когато се натисне бутонът „турбо“, но за да се използва функцията „турбо“, е необходима мускулна сила, не са превозни средства по смисъла на Директива 2009/103?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Изискванията към съдържанието на искането за допускане на обжалване по отношение на обосноваването на съществен правен въпрос за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз.
Критериите, при които даден правен въпрос може да бъде счетен за съществен за развитието на правото на ЕС, включително дали оплаквания относно фактически констатации или изопачаване на доказателства могат да породят такъв въпрос.
Достатъчност на общите твърдения за неправилно прилагане на съдебна практика или противоречие с предходни решения за допускане на обжалване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.