Jarukaitis
Съдия докладчик – Jarukaitis
Дело C-720/21: Rzecznik Praw Obywatelskich (Recours extraordinaire polonais), Определение от 29 май 2024 г.
Какви са критериите за определяне дали даден орган притежава качеството „съд“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Следва ли съдебен състав, включващ съдии, назначени при обстоятелства, пораждащи съмнения относно тяхната независимост и безпристрастност, да се счита за несъответстващ на изискванията за съд, създаден предварително със закон, независим и безпристрастен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-43/22: Prokurator Generalny (Recours extraordinaire polonais II), Определение от 29 май 2024 г.
Какви критерии следва да се приложат, за да се прецени дали даден орган има качеството на „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Може ли състав, в който дори един съдия е назначен при обстоятелства, пораждащи съмнения относно независимостта му, да се счита за независим и безпристрастен съд, създаден предварително със закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-43/22: Prokurator Generalny (Recours extraordinaire polonais II), Определение от 29 май 2024 г.
Следва ли органът, отправил преюдициалното запитване, да се счита за „съд“ по смисъла на член 267 ДФЕС, като се вземат предвид критерии като независимост, безпристрастност и законово установяване?
Могат ли системни и конкретни обстоятелства около назначаването на съдиите в даден съдебен състав да оборят презумпцията за неговата независимост и безпристрастност по смисъла на правото на ЕС?
Достатъчно ли е само един съдия в съдебния състав да е назначен при обстоятелства, които пораждат съмнения относно независимостта и безпристрастността, за да не се признава целият състав за „съд“ съгласно член 267 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-797/21: Y.Ya. (Délégation de juges), Определение от 27 май 2024 г.
Съществува ли необходимата връзка между спора в главното производство и тълкуването на правото на Съюза, което да обоснове допустимостта на преюдициалното запитване по член 267 ДФЕС?
Могат ли поставените преюдициални въпроси, които се отнасят до приключил предварителен етап от производството и не са свързани с конкретните нужди на спора, да бъдат предмет на допустимо преюдициално запитване?
Попада ли искането за обща оценка относно режима за командироване на съдии в България в рамките на правораздавателната функция на Съда по член 267 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-797/21: Y.Ya. (Délégation de juges), Определение от 27 май 2024 г.
Съществува ли действителна връзка между спора в главното производство и тълкуването на правото на Съюза, което да е обективно необходимо за решаването на делото?
Компетентна ли е националната юрисдикция да контролира редовността на състава на по-горестоящ съд при окончателно влязъл в сила акт, включително с оглед на правото на Съюза?
Допустимо ли е преюдициално запитване, когато въпросите са свързани с приключен предварителен етап от производството и не са обективно необходими за разрешаването на основния спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-647/21: D. K. (Dessaisissement d’un juge), Заключение от 11 април 2024 г.
1) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби като член 47b, параграфи 5 и 6 във връзка с член 30, параграф 1 и член 24, параграф 1 от Ustawa z dnia 27 lipca 2001 r. — Prawo o ustroju sądów powszechnych [Закон от 27 юли 2001 г. за устройството на общите съдилища], съгласно които орган на национален съд, какъвто е колегиумът на съда, е компетентен да освободи съдия от същия съд от задължението да разгледа част или всички разпределени му дела, при което:
а) в състава на колегиума на съда по право участват председатели на съдилища, назначени на тези длъжности от орган на изпълнителната власт като министъра на правосъдието, който е и главен прокурор,
б) освобождаването на съдията от задължението да разгледа разпределените му дела става без негово съгласие,
в) в националното право не се предвиждат нито критерии, от които трябва да се ръководи колегиумът на съда при освобождаването на съдията от задължението да разгледа разпределените му дела, нито задължение за мотивиране на освобождаването или съдебен контрол върху него,
г) някои членове на колегиума на съда са назначени на съдийска длъжност при аналогични обстоятелства като разгледаните в решение на Съда от 15 юли 2021 г., Комисия/Полша (Дисциплинарен режим на съдиите) (С‑791/19, EU:C:2021:596)?
2) Трябва ли посочените в първия въпрос разпоредби и принципът на предимство [на правото на Съюза] да се тълкуват в смисъл, че оправомощават (съответно задължават) национален съд, който разглежда дело в наказателно производство в приложното поле на Директива 2016/343[ ( 20 )] и съдия от който е освободен от задължението да разгледа дела по описания в първия въпрос начин, и всички държавни органи да оставят без приложение акта на колегиума на съда и други последващи го актове — като например разпореждания за преразпределяне на дела, включително на делото в главното производство — пренебрегващи освободения съдия, така че същият да може да продължи да заседава в състава по делото?
3) Трябва ли посочените в първия въпрос разпоредби и принципът на предимство [на правото на Съюза] да се тълкуват в смисъл, че за наказателните производства, попадащи в приложното поле на Директива 2016/343, изискват във вътрешния правен ред да има мерки, които да осигуряват на страните в производството, какъвто е подсъдимият в главното производство, възможност за контрол и обжалване на посочените в [първия въпрос] решения, с които се цели промяна в състава на гледащия делото съд и съответно освобождаване по описания в първия въпрос начин на определения до момента съдия от задължението да разгледа делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-533/22: Adient, Заключение от 1 февруари 2024 г.
1. Трябва ли разпоредбите на член 44 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и на членове 10 и 11 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че не допускат практиката на националната данъчна администрация да квалифицира независимо местно юридическо лице като постоянен обект на чуждестранно образувание само въз основа на факта, че тези две дружества принадлежат към една и съща група
2. Трябва ли разпоредбите на член 44 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и на членове 10 и 11 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че не допускат практиката на националната данъчна администрация да приеме, че на територията на държава членка има постоянен обект на чуждестранно образувание единствено с оглед на услугите, които местното юридическо лице предоставя на чуждестранното образувание
3. Трябва ли разпоредбите на член 44 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и на членове 10 и 11 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчното законодателство и практиката на националната данъчна администрация да приемат, че на територията на държава членка има постоянен обект на чуждестранно образувание, като се има предвид, че въпросният постоянен [обект] доставя само стоки и не предоставя услуги
4. Когато чуждестранно лице притежава на територията на държава членка в местно юридическо лице човешки и технически ресурси, с които гарантира предоставянето на услуги по обработка на стоките, които следва да бъдат доставени от чуждестранното образувание, трябва ли разпоредбите на член 192а, буква б) от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност[, както и] на член 11 и член 53, параграф 2 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че тези услуги по обработка, предоставени чрез техническите и човешките ресурси на чуждестранното юридическо лице, са: i) услуги, получени от чуждестранно юридическо лице от страна на местно лице чрез горепосочените човешки и технически ресурси или евентуално ii) услуги, предоставени от същото чуждестранно юридическо лице, чрез горепосочените човешки и технически ресурси
5. В зависимост от отговора на четвъртия въпрос, по какъв начин се определя мястото на доставката на услуги, с оглед на разпоредбите на член 44 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и на членове 10 и 11 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата за ДДС
6. В светлината на член 53, параграф 2 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата за ДДС трябва ли дейностите, свързани с услугите по обработка на стоките, като приемане, инвентаризация, подаване на поръчки към доставчиците, осигуряване на складови площи, управление на складовите наличности в компютърната система, обработка на поръчките на клиентите, вписване на адреса върху документите за транспорт и фактурите, подпомагане по отношение на контрола на качеството и др. да не се вземат предвид при определянето на наличието на постоянен обект, доколкото става въпрос за дейности по административно обслужване, строго необходими за дейностите по обработка на стоките
7. Предвид принципите, свързани с мястото на данъчно облагане на мястото, където се извършва гореспоменатото потребление по местоназначение, има ли значение при определяне на мястото на доставка на услугите по обработка обстоятелството, че получените в резултат на обработката стоки се продават от получателя на услугите (са предназначени) предимно извън Румъния, докато тези, продавани в Румъния, подлежат на облагане с ДДС и следователно резултатът от услугите по обработка не се „потребява“ в Румъния или, ако се „потребява“ в Румъния, подлежи на облагане с ДДС
8. Ако техническите и човешките ресурси на постоянния обект, получаващ услугите, потенциално са същите като тези на доставчика, с когото услугите действително се извършват, налице ли е все пак доставка на услуги по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-251/22: Scania и др./Комисия, Съдебно решение от 1 февруари 2024 г.
Нарушено ли е правото на добра администрация по член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като Комисията е провела „хибридна“ процедура без разделяне на екипите по фазите на разследването?
Правилно ли е определен географският обхват на поведението на германско равнище като обхващащ цялата територия на Европейското икономическо пространство?
Допустимо ли е квалифицирането на поредица от действия на три различни равнища на контакти като единно продължено нарушение с една антиконкурентна цел?
Погасено ли е правомощието на Комисията да наложи глоба за определени действия поради изтичане на давностния срок по член 25 от Регламент № 1/2003, когато отделни елементи от поведението са преустановени преди началото на разследването на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-646/23: Lita, Определение от 30 януари 2024 г.
Наложително ли е разглеждането на преюдициалните запитвания по ускорената процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник, като се има предвид естеството и обхвата на засегнатата национална уредба?
Позволява ли ускореното производство Съдът да се произнесе в срок, който да е релевантен за националното производство при вече влезли в сила разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-112/22: CU (Assistance sociale – Discrimination indirecte), Заключение от 25 януари 2024 г.
1. Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-конкретно член 18 [ДФЕС], член 45 [ДФЕС], член 7, параграф 2 от [Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза (OB L 141, 2011 г., стр. 1)], член 11, параграф 1, буква г) от [Директива 2003/109], член 29 от [Директива 2011/95], член 34 от [Хартата] и членове 30 и 31 от [Европейската социална харта], национална правна уредба като съдържащата се в разпоредбите на член 7, алинея 1 във връзка с член 2, алинея 1, буква а) от [Декрет-закон № 4/2019], в частта ѝ, с която обуславя достъпа до универсалния базов доход от изискването за пребиваване в Италия в продължение на най-малко 10 години (последните две от които непрекъснато, считано към момента на подаване на молбата, както и през целия период на изплащане на помощта), като по този начин третира италианските граждани, гражданите [на Съюза], притежаващи право на пребиваване или постоянно пребиваване, или [гражданите на трети страни], пребиваващи [в Италия] дългосрочно от по-малко от десет години или в продължение на десет години, последните две от които не непрекъснато, по-неблагоприятно от същите категории лица, които са пребивавали в продължение на десет години, последните две от които непрекъснато?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-специално член 18 [ДФЕС], член 45 [ДФЕС], член 7, параграф 2 от [Регламент № 492/2011], член 11, параграф 1, буква г) от [Директива 2003/109], член 29 от [Директива 2011/95], член 34 от [Хартата] и членове 30 и 31 от [Европейската социална харта], национална правна уредба като съдържащата се в разпоредбите на член 7, алинея 1 във връзка с член 2, алинея 1, буква а) от [Декрет-закон № 4/2019], в частта ѝ, с която третира по различен начин дългосрочно пребиваващите, които могат да придобият право на постоянно пребиваване в държава от ЕС, след като са пребивавали в продължение на пет години в приемащата държава членка, и дългосрочно пребиваващите, които са пребивавали [в Италия] в продължение на десет години, последните две от които непрекъснато?
3) Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-конкретно член 18 [ДФЕС], член 45 [ДФЕС], член 7, параграф 2 от [Регламент № 492/2011], член 11, параграф 1, буква г) от [Директива 2003/109] и член 29 от [Директива 2011/95], национална правна уредба като съдържащата се в разпоредбите на член 7, алинея 1 във връзка с член 2, алинея 1, буква а) от [Декрет-закон № 4/2019], която налага на италианските граждани, [гражданите на Съюза] и [гражданите на трети страни] задължението за десетгодишно пребиваване (и непрекъснатост в последните две години), за да получат достъп до универсалния базов доход?
4) Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-специално член 18 [ДФЕС], член 45 [ДФЕС], член 7, параграф 2 от [Регламент № 492/2011], член 11, параграф 1, буква г) от [Директива 2003/109], член 29 от [Директива 2011/95], член 34 от [Хартата] и членове 30 и 31 от [Европейската социална харта], национална правна уредба като съдържащата се в разпоредбите на член 7, алинея 1 във връзка с член 2, алинея 1, буква а) от [Декрет-закон № 4/2019], в частта ѝ, с която задължава италианските, [гражданите на Съюза] и [гражданите на трети страни], за да получат универсален базов доход, да декларират, че са пребивавали в Италия в продължение на десет години, последните две от които непрекъснато, като от декларацията с невярно съдържание произтичат тежки наказателноправни последици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.