Дело C-647/21: D. K. (Dessaisissement d’un juge), Заключение от 11 април 2024 г.

1) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби като член 47b, параграфи 5 и 6 във връзка с член 30, параграф 1 и член 24, параграф 1 от Ustawa z dnia 27 lipca 2001 r. — Prawo o ustroju sądów powszechnych [Закон от 27 юли 2001 г. за устройството на общите съдилища], съгласно които орган на национален съд, какъвто е колегиумът на съда, е компетентен да освободи съдия от същия съд от задължението да разгледа част или всички разпределени му дела, при което:

а) в състава на колегиума на съда по право участват председатели на съдилища, назначени на тези длъжности от орган на изпълнителната власт като министъра на правосъдието, който е и главен прокурор,

б) освобождаването на съдията от задължението да разгледа разпределените му дела става без негово съгласие,

в) в националното право не се предвиждат нито критерии, от които трябва да се ръководи колегиумът на съда при освобождаването на съдията от задължението да разгледа разпределените му дела, нито задължение за мотивиране на освобождаването или съдебен контрол върху него,

г) някои членове на колегиума на съда са назначени на съдийска длъжност при аналогични обстоятелства като разгледаните в решение на Съда от 15 юли 2021 г., Комисия/Полша (Дисциплинарен режим на съдиите) (С‑791/19, EU:C:2021:596)?

2) Трябва ли посочените в първия въпрос разпоредби и принципът на предимство [на правото на Съюза] да се тълкуват в смисъл, че оправомощават (съответно задължават) национален съд, който разглежда дело в наказателно производство в приложното поле на Директива 2016/343[ ( 20 )] и съдия от който е освободен от задължението да разгледа дела по описания в първия въпрос начин, и всички държавни органи да оставят без приложение акта на колегиума на съда и други последващи го актове — като например разпореждания за преразпределяне на дела, включително на делото в главното производство — пренебрегващи освободения съдия, така че същият да може да продължи да заседава в състава по делото?

3) Трябва ли посочените в първия въпрос разпоредби и принципът на предимство [на правото на Съюза] да се тълкуват в смисъл, че за наказателните производства, попадащи в приложното поле на Директива 2016/343, изискват във вътрешния правен ред да има мерки, които да осигуряват на страните в производството, какъвто е подсъдимият в главното производство, възможност за контрол и обжалване на посочените в [първия въпрос] решения, с които се цели промяна в състава на гледащия делото съд и съответно освобождаване по описания в първия въпрос начин на определения до момента съдия от задължението да разгледа делото?