Jarukaitis
Съдия докладчик – Jarukaitis
Дело C-476/22: D.-F., Определение от 17 януари 2023 г.
Съответства ли преюдициалното запитване на изискванията по член 94 от Процедурния правилник на Съда, особено относно мотивите за съмнение в тълкуването на член 2 ДЕС и връзката му с националното законодателство?
Може ли при липса на обосновка за необходимостта от тълкуване на разпоредба от правото на Съюза преюдициалното запитване да бъде прието за допустимо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-476/22: D.-F., Определение от 17 януари 2023 г.
Какви са минималните изисквания към съдържанието на акта за преюдициално запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Какви са последиците при неспазване на тези изисквания от страна на националната юрисдикция при отправяне на преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-289/22: A.T.S. 2003, Определение от 9 януари 2023 г.
Допуска ли Директива 2006/112/ЕО национална практика, според която правото на приспадане на ДДС може да бъде отказано на основание, че данъчнозадълженото лице е организирало икономическата си дейност по начин, водещ до намаляване на разходите му, без наличие на напълно изкуствена конструкция, създадена единствено с цел данъчно предимство?
Какви са условията и доказателствените изисквания за отказ на правото на приспадане на ДДС, по-специално относно необходимостта от установяване на обективни данни за измама или участие в измама с ДДС?
Достатъчно ли е нарушението на национални правила, уреждащи доставките на услуги, за да обоснове отказ на правото на приспадане на ДДС, или е необходимо да се докаже връзка между това нарушение и измамата или участието в измамна схема?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-181/21: G. (Nomination des juges de droit commun en Pologne), Заключение от 15 декември 2022 г.
1. Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1 от [ДЕС], както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че: а) не е съд, създаден със закон по смисъла на правото на Съюза, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на длъжността съдия в този съд в процедура без участието на органите на съдийското самоуправление, чиито членове се определят в по-голямата им част независимо от изпълнителната и законодателната власт, при положение че съгласно конституционното право на държавата членка е необходимо в процедурата по назначаване на съдията да участва отговарящ на тези изисквания орган на съдийското самоуправление, като се има предвид институционалният и структурен контекст, който сочи, че: – по кандидатурата за съдийска длъжност е трябвало да се вземе становището на съдийските събрания, но това изискване е било нарочно пренебрегнато въпреки националните разпоредби и въпреки становището на съответния орган на съдийското самоуправление, – по кандидатурата за съдийска длъжност е трябвало да се вземе становището на колегиума на съда — орган, който е така уреден, че по-голямата част от членовете му се назначават от представител на изпълнителната власт, а именно от министъра на правосъдието, който е и главен прокурор, – сегашният [KRS], избран в противоречие с полските конституционни и законови разпоредби, не е независим орган и сред членовете му няма представители на съдийската общност, които да са назначени в него независимо от изпълнителната и законодателната власт, а следователно не е действителен актът му за отправянето на предвиденото в националното право предложение за назначаване на съдията, – участниците в конкурса за назначаване не са имали право на обжалване пред съд по смисъла на член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от [Хартата]
б) не отговаря на изискванията за независим съд, създаден със закон, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на длъжността съдия в този съд в процедура, която зависи от произволната намеса на изпълнителната власт и в която не са участвали органите на съдийското самоуправление, чиито членове се определят в по-голямата им част независимо от изпълнителната и законодателната власт, нито е участвал друг орган, който да осигурява обективно оценяване на кандидата, като се има предвид, че в контекста на европейската правна традиция, която е отразена в упоменатите по-горе разпоредби на Договора за ЕС и на Хартата и представлява основата на всеки правов съюз, какъвто е Европейският съюз, участието на органите на съдийското самоуправление или на друг независим от изпълнителната и законодателната власт орган, който да осигурява обективно оценяване на кандидата в процедурата по назначаване на съдийска длъжност, е необходимо условие, за да се приеме, че националният съд гарантира изискваната степен на ефективна съдебна защита по делата, обхванати от правото на Съюза, и че съответно са спазени принципът на тройно разделение и равновесие на властите и принципът на правовата държава
2. Трябва ли член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че когато в състава на съда заседава лице, назначено при описаните в първия въпрос условия: а) не допускат прилагането на разпоредби на националното право, които предвиждат, че проверката за законосъобразност на назначаването на такова лице на съдийска длъжност е от изключителната компетентност на колегия на Sąd Najwyższy (Върховен съд), която се състои изключително от лица, назначени за съдии при описаните в [точка (a) от въпрос 1] условия, и същевременно че трябва да се оставят без разглеждане оплакванията във връзка със съдийските назначения, като се има предвид институционалният и системен контекст; б) с цел гарантиране на полезното действие на правото на Съюза изискват така да се тълкува националното право, че да се даде възможност на съда служебно да отстрани такова лице от участие в разглеждането на делото чрез прилагане по аналогия на разпоредбите относно отстраняването на съдия, който е негоден да изпълнява правораздавателни функции (iudex inhabilis)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-333/21: European Superleague Company, Заключение от 15 декември 2022 г.
1) Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска злоупотреба с господстващо положение, изразяваща се в установяването от ФИФА и УЕФА в техните устави на разпоредби (в частност членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, членове 49 и 51 от устава на УЕФА, както и всяка друга разпоредба със сходно съдържание в уставите на членуващите в тях федерации и на националните лиги), предвиждащи изискване за предварително разрешение от посочените организации, които са си предоставили изключителните правомощия за организиране и разрешаване на международни клубни състезания в Европа, за да може трета организация да създаде ново общоевропейско клубно състезание като [ESL], по-специално когато не съществува регламентирана процедура, основана на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, и предвид евентуалния конфликт на интереси за ФИФА и УЕФА?
2) Следва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска ФИФА и УЕФА да предвиждат в уставите си изискване (по-конкретно членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, членове 49 и 51 от устава на УЕФА, както и всяка друга разпоредба със сходно съдържание в уставите на членуващите в тях федерации и на националните лиги) за предварително разрешение от тези организации, които са си предоставили изключителните правомощия за организиране и разрешаване на международни състезания в Европа, за да може трета организация да създаде ново общоевропейско клубно състезание като [ESL], по-специално когато не съществува регламентирана процедура, основана на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, и предвид евентуалния конфликт на интереси за ФИФА и УЕФА?
3) Следва ли [членове 101 и 102 ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че не допускат поведение от страна на ФИФА, УЕФА, на членуващите в тях федерации и/или на националните лиги, изразяващо се в отправянето на заплахи за налагане на санкции срещу участващите в [ESL] клубове и/или техни играчи, поради евентуалното възпиращо действие на тези санкции
В случай на налагане на такива санкции за изключване от състезания или забрана за участие във футболни срещи на националните отбори представляват ли тези санкции, които не се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, нарушение на [членове 101 и 102 ДФЕС]?
4) Следва ли [членове 101 и 102 ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби като съдържащите се в членове 67 и 68 от устава на ФИФА, които определят УЕФА и членуващите в нея национални федерации като „първоначални притежатели на всички права, които могат да произтекат от състезания […], в рамките на тяхната юрисдикция“, лишавайки участващите клубове и всеки друг организатор на алтернативно състезание от първичното право на собственост върху тези права, присвоявайки си изключителните правомощия за тяхната продажба?
5) Следва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че ако ФИФА и УЕФА[,] като организации, които са си предоставили изключителното правомощие да организират и разрешават международни клубни състезания по футбол в Европа, забранят или се противопоставят на провеждането на [ESL], позовавайки се на цитираните разпоредби от [своите] устави, тези ограничения на конкуренцията биха могли да бъдат обхванати от предвиденото в посочения член изключение, като се вземе предвид обстоятелството, че се ограничава съществено производството, не се допуска появата на пазара на продукти, различни от предлаганите от ФИФА/УЕФА, и се ограничават иновациите, тъй като се изключват други формати и разновидности и съответно се премахва евентуалната конкуренция на пазара, и се ограничава изборът на потребителя
Има ли въпросното ограничение обективно основание, така че да се приеме, че не е налице злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС?
6) Следва ли членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС, 56 ДФЕС и/или 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че разпоредби като съдържащите се в уставите на ФИФА и на УЕФА (в частност членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, членове 49 и 51 от устава на УЕФА, както и всяка друга разпоредба със сходно съдържание в уставите на членуващите в тях федерации [и] на националните лиги) представляват ограничение, което противоречи на някоя от основните свободи, гарантирани с посочените разпоредби от ДФЕС, доколкото за създаването от икономически оператор от държава членка на общоевропейско клубно състезание като [ESL] изискват да е налице предварително разрешение от тези организации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-577/21: HUK-COBURG-Allgemeine Versicherung, Съдебно решение от 15 декември 2022 г.
Следва ли член 3, четвърта алинея от Директива 2009/103/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която обезщетяването от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства на неимуществените вреди, претърпени от близките роднини на пострадалите при пътнотранспортни произшествия, зависи от условието тези вреди да са довели до патологично увреждане на близките роднини?
Важи ли принципът националният съд да тълкува националното право в съответствие с правото на Европейския съюз, тогава, когато националният съд прилага не своето национално право, а националното право на друга държава — членка на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-137/21: Парламент/Комисия (Exemption de visa pour les ressortissants des États-Unis), Заключение от 15 декември 2022 г.
Неправомерно бездействие на Европейската комисия, изразяващо се в неизпълнение на задължението за приемане на делегиран акт по член 7, първа алинея, буква е) от Регламент (ЕС) 2018/1806, с който временно се спира освобождаването на гражданите на Съединените американски щати от изискването за виза.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-512/21: Aquila Part Prod Com, Съдебно решение от 1 декември 2022 г.
1) Съвместима ли е с правото на Съюза, и по-специално с член 9, параграф 1 и член 10 от Директива [2006/112], както и с принципа на данъчна неутралност практика на данъчната администрация, съгласно която знанието на физическо лице, което е в правоотношение с действащо като довереник юридическо лице със собствена правосубектност, различна от тази на данъчнозадълженото лице в качеството му на доверител, автоматично и без никаква проверка се приравнява на знанието на данъчнозадълженото лице — при положение че няма правоотношение между посоченото физическо лице и данъчнозадълженото лице —, без да се вземат предвид разпоредбите на договора, сключен между доверителя и довереника или разпоредбите на чуждото право, уреждащо правоотношението по поръчката?
2) Трябва ли [член] 167, [член] 168, буква а) и [член] 178, буква а) от Директива [2006/112] да се тълкуват в смисъл, че когато данъчната администрация установи наличието на верижно-кръгово фактуриране, този факт сам по себе си е обективно обстоятелство, което е достатъчно, за да се докаже данъчна измама, или в такъв случай данъчната администрация трябва да посочи също кой участник или кои участници във веригата са извършили данъчна измама и какъв е бил техният начин на действие?
3) Трябва ли посочените членове от Директива [2006/112] във връзка с изискванията за пропорционалност и разумност да се тълкуват в смисъл, че когато въз основа на конкретните обстоятелства по случая данъчната администрация установи, че данъчнозадълженото лице е трябвало да положи по-голяма грижа, от него може да се изисква да проверява обстоятелства, каквито данъчната администрация е могла да разкрие само чрез използването на публичноправни способи в рамките на ревизия, продължила приблизително пет години, във връзка с която са били необходими многобройни проверки, така че защитата на търговските тайни на данъчнозадължените лица не е била пречка за извършените проверки
В случай че се изисква по-голяма грижа, достатъчно ли е, за да се докаже, че е положена дължимата грижа, данъчнозадълженото лице да е разширило упражнявания от него контрол по отношение на възможните търговски партньори и спрямо обстоятелства извън посочените в решение [от 21 юни 2012 г., Mahagében и Dávid (C‑80/11 et C‑142/11, EU:C:2012:373)], така че разполага с вътрешни правила за снабдяване, за да осигури проверката на положението на такива партньори, да не приема плащания в брой, да включва в сключените от него договори клаузи относно възможни рискове и да проверява и други обстоятелства при осъществяването на сделките?
4) Трябва ли посочените членове от Директива [2006/112] да се тълкуват в смисъл, че ако данъчната администрация установи, че данъчнозадълженото лице е участвало активно в данъчната измама, е достатъчно в този случай събраните от нея доказателства да сочат, че при полагане на дължимата грижа данъчнозадълженото е можело да знае, че участва в данъчната измама, а не че то е знаело, че участва в данъчна измама поради активното си поведение в нея
В случай че се докаже активното участие на данъчнозадълженото лице в данъчната измама или че то е знаело за нея, трябва ли данъчната администрация да докаже действието с цел измама на данъчнозадълженото лице, материализирано в съгласуваното му поведение с участниците преди него по веригата, или е достатъчно въз основа на обективни доказателства тя да докаже, че участниците във веригата са се познавали?
5) Съвместима ли е с посочените членове от Директива [2006/112] и с правото на справедлив съдебен процес, признато като общ принцип на правото в член 47 от [Хартата], както и с принципа на правна сигурност практика на данъчната администрация, при която тя приема акта си на основание на предполагаемо нарушение на разпоредбите относно безопасността на хранителната верига, които нямат отражение върху изпълнението от данъчнозадълженото лице на данъчните му задължения или върху движението по неговите сметки, каквито данъчната правна уредба не предвижда по никакъв начин спрямо данъчнозадълженото лице и които не оказват никакво въздействие върху обстоятелството дали проверяваните от данъчната администрация сделки действително са извършени и върху разглежданото в данъчното производство съдържание на знанието на данъчнозадължено лице?
6) При утвърдителен отговор на предходния преюдициален въпрос:
Съвместима ли е с посочените членове от Директива [2006/112] и с правото на справедлив съдебен процес, признато като общ принцип на правото в член 47 от [Хартата], както и с принципа на правна сигурност практика на данъчната администрация, при която без участието на материално и териториално компетентния административен орган относно безопасността на хранителната верига, в акта си данъчната администрация прави констатации относно данъчнозадълженото лице, които попадат в обхвата на компетентност на административния орган, компетентен в областта на безопасността на хранителната верига, като въз основа на установените нарушения по отношение на безопасността на хранителната верига — извън обхвата на нейната компетентност — тя прилага данъчни последици за данъчнозадълженото лице, без то да е имало възможност да оспори установяването на нарушението на разпоредбите относно безопасността на хранителната верига в производство, което е независимо от данъчното производство и което зачита основните гаранции на данъчно задълженото лице и правата на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-669/21: Gencoal, Определение от 14 ноември 2022 г.
Необходимо ли е националната юрисдикция да изложи конкретните фактически обстоятелства и нормативната рамка на спора при отправяне на преюдициално запитване?
Изисква ли се посочване на конкретните мотиви за съмнения относно тълкуването или валидността на разпоредби от правото на Съюза, както и връзката им с националното законодателство, за да бъде допустимо преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-669/21: Gencoal, Определение от 14 ноември 2022 г.
Какви са изискванията към националната юрисдикция при отправяне на преюдициално запитване, за да бъде то допустимо
Кои обстоятелства водят до недопустимост на преюдициалното запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.